Иркутск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иркутск
Иркутск
— град —
Знаме    Герб
Богоявленский собор и памятник основателям города Иркутска.jpg
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Иркутска област
Район Иркутски
Площ 300 km²
Надм. височина 440 m
Население (2016) 623 424 души
2078 души/km²
Кмет Дмитрий Бердников
Основаване 1661
Град от 1686
Пощенски код 664xxx
Телефонен код (+7) 3952
МПС код 38, 85, 138
Часова зона UTC+8:00
Официален сайт www.admirk.ru
Иркутск в Общомедия

Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район. Градът е разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал. Населението му към 2016 г. възлиза на – 623,4 хил. души.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Градът е кръстен по името на река Иркут. Смята се че името на реката на монголски означава „сила" или "енергия“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Иркутск през 1865 г.
Пожарът от 1879 г.

Основан е през 1661 г. като крепост.[3] През 1686 г. получава статут на град.[4] Още по това време Иркутск се явява голям търговски център, като оттук са минавали повечето кервани между Сибир и Китай. До 1700 г. в града живеят около 1000 души.[5] През средата на 18 век е построен път между Москва и Иркутск.

В началото на 19 век в Иркутск биват изпратени в изгнание много интелектуални дейци, участници във Въстанието на декабристите. Голяма част от културното наследство на Иркутск идва именно от тях. През 1879 г. в Иркутск избухва голям пожар, който изпепелява историческия център на града и разрушава около ¾ от сградите му. Въпреки това Иркутск се възстановява бързо в началото на 1880-те, когато е разцветът на златодобива в района. През 1896 г. е прокарано електричество, а през 1898 г. е построена жп гара в града, част от Транссибирската магистрала. Железопътната линия въздейства изключително благоприятно на икономиката на града.

По времето на Гражданската война в Русия, след Октомврийската революция, градът става сцена на ожесточени боеве между болшевики и белогвардейци. През 1920 г. тук е екзекутиран Александър Колчак, главнокомандващ антиболшевишките сили. Иркутск е бил административен център на Монголо-Бурятската автономна област в периода 1922 – 1923 г. и на Източносибирския край в периода 1930 – 1937 г., а от 1937 г. – на Иркутска област. През 1930-те години са сложени основите на самолетостроенето и металургията в града. По времето на Втората световна война около 20 хил. жители на Иркутск са изпратени на фронта, половината от които така и не се връщат. През 1950-те години е построено водохранилището на река Ангара, като през 1958 г. е въведена в експлоатация Иркутската ВЕЦ. По това време Иркутск бива мащабно индустриализиран. През 1986 г. градът е удостоен с ордена на Октромврийската революция. До 1990-те години Иркутск е голям промишлен център с множество развити отрасли. В години на криза след разпадането на СССР производството на града не се вписва добре в световния пазар и много предприятия затварят врати.[6][7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Иркутск е населен основно от руснаци, но има и големи малцинства (над 1000 души) от буряти, украинци, татари, азербайджанци, киргизи, арменци, узбеки, таджики, белоруси, евреи и тувинци.[8] Броят на жителите на града достига връх през 1991 г., когато те наброяват 641 000.[9]

Население по години
1856[10] 1897 1923[10] 1926 1939 1956 1962[10]
24 100 51 000 87 600 108 000 250 000 314 000 385 000
1967[10] 1973[10] 1975 1982[10] 1985 1989 1991[9]
420 000 485 000 516 000 575 000 601 000 626 135 641 000
1992 1995 1996 1999 2000 2002 2004
639 000 581 000 583 000 592 000 590 000 593 604 588 500
2006 2008 2010 2012 2014 2015 2016[1]
578 100 575 800 587 891 597 846 612 973 620 099 623 424

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Иркутск е разположен в зона на умереноконтинентален климат, но граничещ със субарктичен. Има студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 1.0 °C.[11]

Климатични данни за Иркутск
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 2,3 10,2 20,0 29,2 34,5 35,6 37,2 34,0 29,7 24,5 14,4 5,3 37,2
Средни максимални температури (°C) −12,8 −7,8 0,3 9,4 18,1 22,7 24,8 22,2 15,7 7,7 −2,7 −10,6 7,3
Средни температури (°C) −17,8 −14,4 −6,4 2,5 10,2 15,4 18,3 15,9 9,2 1,8 −7,6 −15,3 1,0
Средни минимални температури (°C) −21,8 −19,6 −12,2 −2,8 3,6 9,3 13,0 10,9 4,3 −2,5 −11,6 −19,1 −4
Абсолютни минимални температури (°C) −49,7 −44,7 −37,3 −31,8 −14,3 −6 0,4 −2,7 −11,9 −30,5 −40,4 −46,3 −49,7
Средни месечни валежи (mm) 13 8 12 18 37 78 114 91 52 21 20 16 480
Източник: Погода и Климат[11]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Иркутската ВЕЦ.

Най-развитата промишленост в Иркуст е самолетостроителната. Заводът Иркут е известен с производството си на изтребителите Су-30. Развито е машиностроенето е металургията. Градът разполага с ВЕЦ с номинална мощност от 662.4 MW. Градът също така е важен железопътен възел на Транссибирската магистрала. Разполага с две летища, едното от които е международно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Иркутск

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Иркутск е побратимен с:[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Численность постоянного населения Иркутской области по муниципальным образованиям на начало 2016 года.
  2. ((ru)) Географические названия Восточной Сибири: Названия на „И“
  3. ((ru)) О предыстории иркутского осторга
  4. ((ru)) Иркутск // Большая Советская энциклопедия, 3-е изд.
  5. ((ru)) Первые иркутяне : Именник первожителей Иркутска периода 1661 – 1700 годов
  6. ((ru)) Иркутск и его история
  7. ((ru)) Иркутск
  8. ((ru)) Национальный состав
  9. а б ((ru)) Российский статистический ежегодник
  10. а б в г д е ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Иркутск (Иркутская область)
  11. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Иркутска Посетен на 4 юни 2016 г.
  12. ((ru)) Известия ИГЭА. 2008. No 1 (57)