Ирландия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.
Ирландия Éire / Ireland |
|
---|---|
Национален химн Amhrán na bhFiann |
|
|
|
![]() Местоположение на Ирландия |
|
География и население | |
Площ |
70 273 km² (на 118-о място) |
Води (%) | 2 |
Климат | умерен морски |
Столица | Дъблин |
Най-голям град | Дъблин |
Официален език | ирландски, английски |
Религия | светска държава |
Демоним | ирландец |
Население (2019) |
![]() (на 122-ро място) |
Население (2018) | 4 857 000 |
Гъстота на нас. |
67,8 души/km² (на 113-о място) |
Градско нас. |
61% (на 84-то място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна република |
Президент | Майкъл Хигинс |
Министър-председател | Лео Варадкар |
Организации | ЕС, ООН, Съвет на Европа, ОИСР |
История | |
Основаване | 18 октомври 1171 |
Кралство Ирландия | 1545 |
Акт за съюз | 1 януари 1801 |
Независимост | 21 януари 1919 |
Републикански акт | 18 април 1949 |
Влизане в ЕС | 1 януари 1973 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) |
$412,797 млрд. (на 46-о място) |
БВП на човек (ППС) |
$83 399 (на 5-о място) |
БВП (ном., 2019) |
$384,940 млрд. (на 32-ро място) |
БВП на човек (ном.) |
$77 771 (на 4-то място) |
ИЧР (2018) |
0,942 (много висок) (на 3-то място) |
Джини (2018) | 28,9 (нисък) |
Прод. на живота |
82,1 (на 15-о място) |
Детска смъртност |
3,7 (на 81-во място) |
Грамотност |
99% (на 18-о място) |
Валута | Евро (EUR) |
Други данни | |
Часова зона | GMT (UTC+0) |
Лятно време | IST (UTC+1) |
Код по ISO | IE |
Интернет домейн | .ie |
Телефонен код | +353 |
Ирландия в Общомедия |
Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 km2, от които 69 414 km2 суша и 1417 km2 водна площ.
Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.
Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.
Република Ирландия е страна – членка на ЕС, ОИСР и ООН.
Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[1] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.[2][3]
След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.
През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.
През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
От 1880-те години Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Републиканската армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.), с който Ирландия се разделя: 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британска власт като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от делегирано правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. Северна Ирландия не спира борбата за свобода. По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[4] При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Администрация[редактиране | редактиране на кода]
Регионална[редактиране | редактиране на кода]
Ирландия е разделена на 4 исторически области. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Имената на графствата са следните:
- 1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин)
- 2. Уиклоу
- 3. Уексфорд
- 4. Карлоу
- 5. Килдеър
- 6. Мийт
- 7. Лаут
- 8. Монахан
- 9. Каван
- 10. Лонгфорд
- 11. Уестмийт
- 12. Офали
- 13. Лийш
- 14. Килкени
- 15. Уотърфорд
- 16. Корк
- 17. Кери
- 18. Лимерик
- 19. Типърари
- 20. Клеър
- 21. Голуей
- 22. Мейо
- 23. Роскомън
- 24. Слайгоу
- 25. Лийтрим
- 26. Донигал
Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.
Централна[редактиране | редактиране на кода]
Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.
География[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх – Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 m н.в.).
Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 km2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.
Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото е прохладно.
температура | яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | 3 °C | 3 °C | 4 °C | 5 °C | 7 °C | 10 °C | 12 °C | 12 °C | 10 °C | 8 °C | 5 °C | 4 °C |
максимална | 8 °C | 8 °C | 10 °C | 12 °C | 15 °C | 17 °C | 19 °C | 19 °C | 17 °C | 13 °C | 10 °C | 8 °C |
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Някога обрасъл с дъбови и борови гори, сега изумруденият остров е зает от ливади, а горите покриват едва 9% от площта му. Характерни са диви цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1990-те години ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.
Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Демография[редактиране | редактиране на кода]
Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.
Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.
Език и грамотност[редактиране | редактиране на кода]

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.
Етноси и религия[редактиране | редактиране на кода]
Ирландци – 86,9%
Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%
6,5 % от ирландските жители произхождат от 27 страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.
По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци: 82,2%, бели ирландски номади (шелти): 0,7%, други бели: 9,5% (общо бели: 92,4%), азиатци: 2,1%, чернокожи: 1,3%, други: 1,5%, не посочили: 2,6% (2016)
Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)
Селищна система[редактиране | редактиране на кода]
Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Преса[редактиране | редактиране на кода]
През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).[6]
Други[редактиране | редактиране на кода]
![]() |
Великобритания | ![]() | ||
![]() |
||||
![]() ![]() | ||||
![]() | ||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31 – 32.
- ↑ Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 9 септември 2004. Посетен на 1 април 2007.
- ↑ Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Посетен на 1 април 2007.
- ↑ Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
- ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
- ↑ Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Комуникации в Ирландия
- Транспорт в Ирландия
- Въоръжени сили на Република Ирландия
- Външна политика на Ирландия
- Келтски тигър
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Правителствен портал
- Информация за Ирландия в CIA World Factbook (на английски език)
|
|
|
|
|