Направо към съдържанието

Ирландия (остров)

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.
Ирландия
Éire
Сателитно изображение на Ирландия, направено от НАСА през 2010 г.
Местоположение на Ирландия (зелено)
МестоположениеСеверозападна Европа
Страна Ирландия
Великобритания
АкваторияАтлантически океан
Площ84 421 km²
Население6 572 728 души (2016 г.)
77,9 души/km²
Най-висока точка1041 m н.в.
Часова зонаUTC+0
Ирландия в Общомедия

Ирландия (на ирландски: Éire; на английски: Ireland) е третият по големина остров в Европа (след Великобритания и Исландия) и двадесетият по големина остров в света[1], както и западният от двата най-големи острова на Британските острови. Разделен е от границата между Република Ирландия и Обединеното кралство (Северна Ирландия).

Ирландската култура е оказала значително влияние върху други култури, особено в литературата и драмата. Наред с основната западна култура, островът все още пази силна местна келтска култура, изразена в галски игри, ирландска музика и ирландски език. Културата на острова споделя много характеристики с британската култура, включително английския език и спортове като футбол, ръгби, конни надбягвания и голф.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Островът е разположен между 6° 20'–10° 20' з.д. и 51° 25'–55° 23' с.ш. (най-северната му точка е Малин Хед на полуостров Инишоуен). Бреговете му се мият от Ирландско море и каналите Сейнт Джордж и Северен канал на изток и от Атлантическия океан на запад, север и юг.

Островът се простира на приблизително 300 km от запад на изток и на приблизително 450 km от север на юг. Площта му е 84 421 km²[2], което му отрежда 20-то място по големина в света.

Бреговата линия на Ирландия (особено на север, юг и запад) е скалиста, силно насечена от заливи, най-големите от които са Голуей, Шанън, Дингъл и Донигал на запад и Лох Фойл на север. Край бреговете на Ирландия има множество скалисти острови.

Повърхността е предимно равна, вътрешността е заета от обширната Централна низина, която се простира до бреговете на острова на запад и изток. В покрайнините на острова се намират ниски планини (най-високата точка е връх Карантухил, 1041 m) и плата (най-голямото е връх Антрим на североизток).

Островът има много реки (най-важната е Шанън; други големи са Лий, Блекуотър, Суир, Нор, Ърн, Бан и Бойн), езера (Лох Ней, Лох Дерг, Лох Маск, езерата Киларни и други) и блата (особено в централната част). Редица канали (Гранд канал, Кралски канал, Ълстърски канал, Логански канал и други) пресичат Ирландия от запад на изток.

Климатът на острова е умерен океански и влажен; зимите са меки, а лятото прохладно.[3] Преобладават топли западни ветрове. Благодарение на този мек климат, Ирландия остава зелена през цялата година, което ѝ е спечелило прякора „Изумруденият остров“.

Природа

[редактиране | редактиране на кода]

Флора

[редактиране | редактиране на кода]
Възвишение на острова
Широколистна гора в Национален парк Киларни
Кери

Флората и фауната на Ирландия са бедни в сравнение с тези в Европа и дори на останалата част от Британските острови, поради образуването на острова непосредствено след края на последния ледников период, около 10 000 г. пр.н.е.

Флората на Ирландия е сравнително бедна. Почти всички гори на острова вече са изсечени.[4] Като цяло, флората на Ирландия е подобна на тази, която се среща в голяма част от Европа, но е по-малко разнообразна. На острова растат около 1300 различни растителни вида, включително северни и субтропични видове. Това се дължи на климата на Ирландия, повлиян от Гълфстрийм. Тук се срещат дървета като дъб, ясен, бреза, елша и върба. През XVII век по-голямата част от страната е покрита с естествени гори, но днес горите съставляват не повече от 10% от сушата на Ирландия, предимно в централната и източна част на острова.[5] Има и някои изкуствени насаждения, предимно иглолистни гори.[6][7] Около 20% от сушата на страната се състои от торфени блата. Останалата част се състои от ниви и ливади.

Резерватът „Барън“ е дом на арктико-алпийски видове, оцелели от ледниковата епоха. Тук може да срещнат бяла яребица, пурпурноцветни здравец, изправени теменужки, курилски храстов чай ​​и дори орхидеи.

Национален парк Киларни съхранява уникални тисови гори и горички от вековни дъбове. Киларни е дом и на ягодовото дърво, киларнийската папрат, зелето „Свети Патрик“, ирландската млечка и едроцветната боровинка.

Фауна

[редактиране | редактиране на кода]

Дивата природа на Ирландия е по-бедна от тази на Великобритания и континентална Европа. В Ирландия се срещат само четири вида влечуги и земноводни (нито една змия), 26 вида бозайници[8] и 10 вида риби. Край ирландското крайбрежие се срещат треска, скумрия, херинга, писия и сардини.

В националните паркове на Ирландия се срещат редки животински видове, особено в резервата Киларни, дом на благородни елени, горски мишки, белки, червени катерици, язовци и лисици. Могат да се видят и над 140 вида птици (от 380 в Ирландия), включително белочела гъска, обикновен сокол, кос, козодой, гарга и други водоплаващи, горски, планински и ересови птици. Рибите включват кафява пъстърва, арктически сивен и много рядката ирландска финта. Насекомите включват северното водно конче, еднодневките и каменните мухи.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните доказателства за човешко присъствие в Ирландия датират от 10 500 г. пр.н.е.[9] През първи век сл. Хр. на острова е съществувала галска Ирландия. Християнизацията на острова започва през V век. След XII век се нормандски нашествия установяват английски суверенитет, но английското управление не се разпростира върху целия остров.

След завладяването на Тюдорите през XVI и XVII век, островът е колонизиран от британски заселници. През XVII век е разработена система на протестантско английско управление, насочена към оказване на натиск върху католическото мнозинство и протестантските дисиденти. През 1801 г. Ирландия става част от Обединеното кралство.

Войната за независимост в началото на XX век довежда до разделянето на острова, създавайки Ирландската свободна държава и Северна Ирландия, която остава част от Обединеното кралство. От края на 60-те до 90-те години Северна Ирландия преживява множество граждански вълнения, които приключват с политическо споразумение през 1998 г. През 1973 г. Република Ирландия се присъединява към Европейската икономическа общност.

Население

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на гъстотата на населението на острова през 2002 г.
град Корк

Република Ирландия заема по-голямата част от острова (пет шести от територията му). Северна Ирландия, част от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, се намира в североизточната част на острова.

Според преброяването от 2016 г. населението на Ирландия през април 2016 г. е 4 761 865 души, което е повишение със 173 613 души (3,8%) спрямо април 2011 г.[10], като по-голямата част от населението живее на източното крайбрежие. Най-важните градове са Дъблин и Белфаст.

Населението на Република Ирландия е предимно от келтски произход. Според преброяването от 2006 г.[11] то е 4,24 милиона. Националните малцинства съставляват 420 000 души, или 10 процента. 275 800 са имигранти от страни от ЕС (Полша, Латвия, Литва, Румъния); останалите са от Русия, Китай, Украйна, Беларус, Пакистан, Филипините, Нигерия и други страни.

От 1840-те години, когато населението на регионите, които днес съставляват Република Ирландия, е около 6,5 милиона, до 1970-те години се наблюдава постоянен спад на населението, до голяма степен поради високите нива на емиграция. Годишният прираст на населението през 1980-те е само 0,5%, а до 2000 г. растежът се забавя до 0,41%.

Приблизително 58% от населението живее в градовете.

Населението на Северна Ирландия е етнически разнообразно. Там живеят приблизително 500 000 души, произхождащи от остров Ирландия – ирландски католици, както и приблизително 1 милион англо-ирландци и шотландци-ирландци. По-голямата част са протестанти, с британски произход и традиции. Те са ангажирани с поддържането на конституционни връзки с британската монархия. Останалата част от населението на Северна Ирландия е католическо и с ирландски произход по култура и история. Тази част от населението е за обединение с Република Ирландия.

По този начин в Северна Ирландия исторически са се развили три групи от населението, които се различават една от друга по религия и култура и са много предпазливи една към друга.[12]

Източните райони на Северна Ирландия са окупирани от заселници от Шотландия – презвитерианци, централните и северните провинции са заселени от англичани, които принадлежат към англиканската църква, в крайните западни и гранични с Ирландия райони живели остатъците от коренното население – ирландци, католици по религия.

Според социологическо проучване от 2001 г. относно религиозната принадлежност, 53% от населението на Северна Ирландия се е самоопределило като протестанти, 44% като католици, а 3% от населението са атеисти или изповядват друга религия. Протестантите са много по-възрастни от католиците. Във възрастовата група на 65 и повече години протестантите съставляват 17% от населението, докато католиците са 10%. Сред младите хора под 16 години католиците са 27%, докато протестантите са само 20%.[13]

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

Двата официални езика на Република Ирландия са ирландски и английски. Ирландският е келтски език, повлиян от латински, старонорвежки, френски и английски. Той е основният език на острова в продължение на 2000 години. Езикът е създаден след християнизацията през V век. С идването на британското управление в Ирландия, ирландският език запада и днес езикът на малцинствен в страната.

В Северна Ирландия официалният език е английският, но езиците, говорени от малък брой хора, са защитени от Европейската харта за езиците на малкия брой хора. Тези езици включват ълстърския шотландски, говорен от 2% от населението на Северна Ирландия, както и малък брой хора в Република Ирландия.[14] От 1960 г. насам, поради засилената миграция от Азия и Източна Европа, в Ирландия започва да се появява население, говорещо други езици.

Английският език за първи път започва да се говори в Ирландия по време на нормандските нападения. Говорил се е от малкия брой пристигнали селяни и търговци, но скоро е бил до голяма степен изместен от ирландски, дори преди завоеванието на Тюдорите. Делът на ирландскоговорящото население непрекъснато се е увеличавал, но през XIX век настъпва драматична езикова промяна и по-голямата част от населението на страната започва да говори само английски.[15] Шелта е езикът на ирландските скитници.[16]

Ирландският език и неговото възраждане

[редактиране | редактиране на кода]

Прави се разграничение между староирландски (VI – X век), средноирландски (X – XIII век), ранномодерен ирландски (XIII – XVII век) и съвременен ирландски.

Ирландският език претърпява значителен упадък през цялата история. Възраждането му започва в началото на XX век и днес се преподава като задължителен предмет в повечето училища.[17] Повече от 10% от населението на Република Ирландия го говори редовно, с изключение на учителите. 38% от населението над 15-годишна възраст се самоопределят като говорещи ирландски. Има значителен брой говорещи ирландски език сред градското население на Ирландия и Северна Ирландия, особено в Дъблин и Белфаст. Техните деца обикновено посещават училища с ирландски език.[18] Според последните изследвания ирландският език – както говорим, така и писмен – продължава да расте.[19]

Ирландскоговорящите райони традиционно се наричат ​​​​Gaeltachts (гейлтахти) и броят на ирландскоговорящите в тях намалява. Основните гейлтахти са разположени в западната, югозападната и северозападната част на страната. Те включват Донигал, Мейо, Голуей, Западен Корк и Кери, както и Дънгарван в Уотърфорд и Наван в Мийт.[20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Islands by Area // Програма на ООН за околната среда, 18 февруари 1998. Архивиран от оригинала на 1 декември 2015. Посетен на 30 август 2008. (на английски)
  2. ↑ Nolan, William. Geography of Ireland // Government of Ireland. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2009. Посетен на 11 ноември 2009.
  3. ↑ Climate of Ireland // Архивиран от оригинала на 16 април 2018. (на английски). на ирландски: Met Éireann. Retrieved 25 November 2017
  4. ↑ "History of Forestry in Ireland" Архив на оригинала от 2019-01-30 в Wayback Machine.
  5. ↑ Forest Statistics - Ireland 2017 // Department of Agriculture, Food and the Marine. p. 3, 63. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2019. Посетен на 29 януари 2019. (на английски)
  6. ↑ «Native trees cover just 2 % of Ireland. How can this be increased?» // Архивиран от оригинала на 4 март 2020. Посетен на 4 март 2020. (на английски). The Irish Times, 6 July 2018. Retrieved 29 January 2019.
  7. ↑ «Ireland’s native woodlands are quietly disappearing» // Архивиран от оригинала на 16 февруари 2019. Посетен на 16 февруари 2019.. The Irish Times, 19 June 2018. Retrieved 29 January 2019.
  8. ↑ Costello, M.J. and Kelly, K.S., 1993 Biogeography of Ireland: past, present and future Irish Biogeographic Society Occasional Publications Number 2
  9. ↑ Earliest evidence of humans in Ireland // British Broadcasting Corporation, 21 март 2016. Архивиран от оригинала на 3 април 2017. Посетен на 21 март 2016. (на английски)
  10. ↑ Press Release Census 2016 Summary Results - Part 1 // 2017. Архивиран от оригинала на 13 ноември 2019. Посетен на 10 ноември 2019. (на английски)
  11. ↑ Other CSO Publications // Архивиран от оригинала на 31 август 2015. Посетен на 11 октомври 2012. (на английски)
  12. ↑ Религия в Северной Ирландии // Посетен на 30 август 2022. (на руски)
  13. ↑ Возрастная структура // Посетен на 30 август 2022. (на руски)
  14. ↑ Northern Ireland Life and Times Survey, 1999 // Access Research Knowledge Northern Ireland (Queen's University Belfast / Ulster University), 9 май 2003. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2017. Посетен на 20 октомври 2013. (на английски)
  15. ↑ Spolsky, Bernard. Language policy. 2004. ISBN 978-0521011754. с. 191.
  16. ↑ McArthur, Tom. The Oxford Companion to the English Language. 1992. ISBN 978-0-19-214183-5.
  17. ↑ Head-to-Head: The Irish Language Debate // 21 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 31 март 2015. (на английски)
  18. ↑ Press Statement: Census 2011 Results // Central Statistics Office, 22 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 28 март 2016. Посетен на 6 октомври 2017. (на английски)
  19. ↑ Ó Broin, =Brian. Schism fears for Gaeilgeoirí // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2012. Посетен на 31 март 2015. (на испански)
  20. ↑ Where are Ireland's Gaeltacht areas? // 2015. Архивиран от оригинала на 7 септември 2015. Посетен на 9 септември 2015. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ирландия (остров)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Европа“         Портал „Европа“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ирландия_(остров)&oldid=12780470“.