Ирод Антипа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ирод Антипа (Лука, 3:1) е син на Ирод Велики, когото му родила самарянската му жена.[1] Той бил брат на Архелай и двамата братя се образовали заедно в Рим. След бащината му смърт Антипа бил определен от император Август за четверовластник в Галилея и Перея, т.е. в южната част на страната на изток от Йордан (Лука, 3:1). Той се е наричал понякога и цар (Марк, 6:14). Спасителят, като галилеянин, бил подвластен на гражданското ведомство на Ирод (Лука, 23:6 – 12). Първата жена на Ирод била дъщерята на Арета, арабски цар, но по-късно той обикнал Иродиада, жената на брат си Филип, своята братовчедка. Напуснал жена си и като наговорил Иродиада да напусне и тя мъжа си, се оженил за нея. По нейното желание той по-късно отишъл в Рим да проси царска титла, но там го наклеветил пред император Калигула братовчед му Ирод Агрипа, братът на Иродиада. Поради това той отишъл на заточение в галския град Лугдун, а неговата държава преминала под управлението на Ирод Агрипа. Ирод Антипа е този, който отсякъл главата на Йоан Кръстител (Мтей, 14:1 – 12)[2] ; Мк. 6:14 – 29. Той е бил последовател или поне приятел на садукеите (Марк, 8:15).

Източници[редактиране | редактиране на кода]