Ирод Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирод Велики
Ἡρῴδης
цар на Юдея
HerodtheGreat2.jpg
Роден
около 73 г. пр.н.е.
Починал
около 3 г. пр.н.е. (70 г.)
Управление
Период 37 – 3 пр.н.е.
Предшественик Антигон II Мататия
Наследник Иродова тетрархия
Династия Иродиади
Семейство
Баща Антипатър Идумейски
Майка Кипрос
Ирод Велики в Общомедия

Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. [1][2][3][4][5] Той става родоначалник на династията на Иродиадите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ирод е вторият син на Антипатър Идумейски, цар на Идумея, от съпругата му Кипрос, която е набатейка. Римляните го поставят на трона на Юдея след отслабването на династията на Хасмонеите и кратък период на партски контрол върху областта. С гъвкава и енергична политика по време на гражданските войни при създаването на Римската империя той успява да си създаде влияние в Рим и да се утвърди задълго като владетел на Юдея.[6]

Ирод е силно непопулярен сред еврейските си поданици, които го смятат за узурпатор и чужденец – заради идумейския му произход и съмнителната му привързаност към юдаизма, наложен принудително в Идумея по времето на баща му. Както християнският Нов завет, така и еврейски автори като Йосиф Флавий, описват подробно извършваните от него династични убийства, обичайни за елинистичните владетелски дворове. В същото време описаното в Новия завет масово убийство на деца при раждането на Иисус Христос не е отбелязано в други източници и вероятно е базирано на старозаветната история за детството на Моисей.[6]

Ирод развива мащабна строителна дейност на много места в Юдея, като най-мащабният му проект е голяма реконструкция и разширение на Йерусалимския храм, които продължават дълго след смъртта му.[6]

Ирод умира около 3 година пр. Хр. в Йерихон. След смъртта му неговите владения са разделени от римляните между четирима негови родственици – Иродова тетрархия, – а няколко години по-късно Юдея е превърната в римска провинция.

Ирод в Новия завет[редактиране | редактиране на кода]

Събиране на Йерусалим от Ирод Велики. Картина от Жан Фуке
Медна монета на Ирод Велики

По време на неговото управление се ражда Иисус Христос във Витлеем. Ирод научава, че няколко влъхви от изтока, водени от звезда, са дошли в Йерусалим, за да се поклонят на новия цар на Юдея. Тази новина смущава както Ирод така и целия Йерусалим. Юдейският цар събира всички първосвещеници и книжници. Те му цитират пророчество от Стария завет, което гласи, че от Витлеем ще излезе вожд, който ще стане пастир на народа на Бог Израиля.

Ирод Велики повиква източни мъдреци при себе си. Казва им да разпитат за младенеца и щом намерят точното му място, да му се обадят, за да отиде и той да се поклони на новия цар.

Мъдреците намират новородения Христос, покланят му се и принасят дарове в негова чест. След това получават откровение насън и не се връщат в Йерусалим при Ирод.

Юдейският цар, побеснял от подигравката на влъхвите, праща да избият всички новородени момчета от 2 г. и надолу, родени във Витлеем и всички управлявани от него области.

Преди заповедта Ангел Господен се явява на Йосиф и той заедно с Мария и новородения Христос бягат в Египет. Завръщат се във Витлеем, когато Ирод Велики умира. На престола се е възкачил неговият син Ирод Архелай, което е причина преследваното семейство да се засели трайно в Назарет, Галилея. [7]

Съпруги и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жените и децата на Ирод
Съпруги Деца
Дорис
Мариамна I, дъщеря на Александър от династията Хасмонеи,
екзекутирана 29 пр.н.е.
Мариамна II, дъщеря на първосвещеник Симон бен Боет
Малтака от Самария
Клеопатра от Йерусалим
Палас
  • син Фасаел
Файдра
  • дъщеря Роксана
Елпис
  • дъщеря Салома
братовчедка (име неизвестно)
  • не са известни деца
племенница (име неизвестно)
  • не са известни деца

Вероятно Ирод има повече деца.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richardson, Peter. Herod: King of the Jews and friend of the Romans, (Continuum International Publishing Group, 1999) pp. xv–xx.
  2. Knoblet, Jerry. Herod the Great (University Press of America, 2005), p. 179.
  3. Rocca, Samuel. Herod's Judaea: a Mediterranean state in the classical world (Mohr Siebeck, 2008) p. 159.
  4. Fergus Millar; Emil Schürer; Geza Vermes. The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (Continuum International Publishing Group, 1973) p. 327.
  5. N. T. Wright The New Testament and the People of God (SPCK, 1992), p. 172.
  6. а б в Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 114, 117 – 122.
  7. Матей 2:1 – 23.
  8. Йосиф Флавий, Antiquities, 18.1.2 – 3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]