Иртиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Речната система Об-Иртиш

Иртиш (на руски: Иртыш; казахски: Эртіс или Ertis; татарски: İrteş или Иртеш; китайски: 额尔齐斯河 - Еркиси) е река в Северна Азия, главен приток на река Об. Протича през Русия, Казахстан, Китай и Монголия.

Характеристики[редактиране | edit source]

Иртиш е по-дълъг от р. Об, в която се влива. Най-големият му приток е р. Тобол. Речната система Об-Иртиш формира един от най-големите водосборни басейни в Азия, включвайки големи части от Западен Сибир и планината Алтай. Дължината на Об-Иртиш е сред най-големите на Земята.

По Иртиш река и нейните околности има голям брой природни паметници, исторически и архитектурни паметници, интересни туристически дестинации.

География[редактиране | edit source]

Иртиш е най-дългата река-приток в света (на второ място е Мисури). Протича през териториите на Китай (525 км), Казахстан (1700 км) и Русия (2010 км). Площта на басейна е 1 643 хил. км².

Изворите на Иртиш се намират на границата между Монголия и Китай, на източните склонове на хребета Монголски Алтай. От Китай, под името Черен Иртиш, реката преминава в Казахстан, протича през Зайсанската котловина и се влива в езерото Зайсан. В устието на Черен Иртиш има голяма делта. В Зайсан се вливат много реки от Рудния Алтай и хребетите Тарбагатай и Саур. Многократно подсилен от водите им, Иртиш се оттича от езерото Зайсан на северозапад през Бухтарминската и разположената след нея Уст-Каменогорска ВЕЦ. Надолу по течението се намират Шулбинската ВЕЦ и град Семипалатинск. В района на Ханти Мансийск, Иртиш се влива в Об.