Ирхан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирхан
хан на Волжка България
Наследил Котраг
Наследник Туки
Лични данни
Починал
765
Семейство
Династия Дуло
Баща Котраг

Ирхан от прабългарския владетелски род Дуло е хан на Волжка България[1] през VIII век.[2] Основен източник на информация за него са трудовете на Геза Фехер, писани по време на идеологическото течение прабългаризъм по време на Втората световна война. Името на Ирхан не се споменава в спорните летописи Джагфар тарихъ.

Счита се от историците в съвременен Татарстан, че Ирхан е вторият владетел на Волжка България, син на Котраг и внук на Кубрат, основателя на Стара Велика България. По време на управлението му укрепва държавността в региона на Средна Волга. Ирхан управлява във Велики Болгар до смъртта си през 765. Споменаването на тази година в по-късните източници[3] поставя въпроса дали между управлението на Котраг (починал през 673 г.) и това на Ирхан не съществува период, в който властва по-старият син на Котраг Ишкул (починал 707).

След смъртта на Ирхан той е наследен от своя син Туккей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Повесть временных лет. М.-Л., 1950. Ч. 1-2; Полное собрание русских летописей. М., 1949. Т. 2; М., 1962. Т. 1, вып. 2. 
  2. Идел Болгар иле - Музей-резерват Велики Болгар
  3. Волжская Булгария и Русь. Казань, 1986.
Котраг хан на Волжка България (? – 765) Туки
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ирхан“ в Уикипедия на татарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​