Исак Челеби джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Исак джамия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исак Челеби джамия
Ishak Çelebi Camii
Bitola 03.JPG
общ изглед
Bitola OSM.svg
41.0319° с. ш. 21.3339° и. д.
Исак Челеби джамия
Местоположение в Битоля
Вид на храма джамия
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание сунитски ислям
Мюфтийство Битолско
Време на изграждане 1506 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
Исак Челеби джамия в Общомедия

(Х)азрети Ис(х)ак Челеби ибн Иса джамия или Исакие (на македонска литературна норма: Исак џамија; на турски: Kadi Ishak Çelebi Camii, Ishakkiye) е мюсюлмански храм от XVI век, намиращ се в град Битоля, Република Македония.[1] Джамията е действаща, принадлежи към типа петъчни джамии, и е най-голяма в града.[2] Тя е продукт на Одринската школа и представлява междинен етап между одринските Евлия Касим паша джамия от 1478 година и Султан Баязид II джамия от 1484 - 1488 година на Мимар Хайредин. Монументалната ѝ архитектура от дялан камък и кубичните ѝ ефекти я отличават от Бурсенската школа и я поставят на прага на класическата османска архитектура.[3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е изградена покрай северния бряг на Драгор, на Битпазар в квартала Емир бей или Ейне бей, известен също и като Исак Челеби махала.[1] Джамията е разположена между административните сгради, безистена и Големия мост.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания, записани от Марко Цепенков, джамията е изградена върху църквата „Свети Дух“.[1] Йован Хадживасилевич в „През Стара Сърбия и Македония в 1879 година“ също предава легендата, че църквата „Свето Възкресение Господне“ на Битпазар е превърната в Исак джамия.[5] За наличието на по-стара християнска църква обаче няма археологически доказателства.[1]

Джамията е построена от кадията Исак Челеби ибн Иса, син на кадията Иса Факъх.[4] Ктиторският надпис е върху основния вътрешен портал и е на мраморна плоча с размери 150 на 70 cm. Надписът е от осем стиха, разделени с осем равни полета. Датата е дадена като хронограм в насх:[4]

Джамията през XIX век
Помощ (идва) в името на Бог, Милостивия, Милосърдния.

Старата къща бе украсена с хронограма.

Неговият благороден Исак ибн Иса, нека щастието му продължава,

Нека честта му се увеличи в рая.

Той построи джамията за наше щастие.

С това се сдоби с всезнаеща мъдрост.

След това, вдъхновен, той издиктува хронограм:

Той пристигна в името на Бог, Милостивия и Милосърдния.[4]

Датата на построяване е в последния стих на хронограма и според Муджахид Асимов е 912 година от хиджра (1506). Датата според него е била грешно изчислена от Евлия Челеби, Айверди и Калеши. За издръжката на храма Исак Челеби учредява вакъф с вакъфнаме от 22 – 31 юни 1508 година. От второто вакъфнаме от 10 – 19 юли същата години става ясно, че вакъфът се състои от 1 джамия, 1 мектеб, 1 медресе, 105 магазина, 4 стаи, 1 завие, 20 мелници, 1 нива, колекция книги за медресето и сумата от 300 000 златни дирхама. За завието дарява още 20 000 и за мектеба още 2000.[4]

В 1661 година джамията е посетена от Евлия Челеби, който я определя като най-хубавата в града.[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

На южната фасада има тюкоазена Соломонова звезда – знакът на архитекта. Целият комплекс се е състоял от монументална петъчна джамия, медресе с десет стаи, две стаи за гости (музафирханета), печатна работилница, имарет и кухня, конюшня и обществени тоалетни, завие и мектеб с библиотека от 275 тома и три корана. Вследствие на лошо управление с годините собствеността изчезва с изключение на джамията, която е в добро състояние.[6]

Тремът

В края на XVIII или началото на XIX век гръмотевица поврежда минарето и трема и те са поправени от майстор Гине от Смилево. Тремът е разширен като затворена двойна галерия с нов ред от три купола и покрита със скатен покрив. Този подход е взаимстван от атонската църковна архитектура. В началото на XX век джамията е посетена от султан Мехмед V Решад, за което в молитвената зала е построен царски дървен балкон (хюнкар махвили), стенните украси са подновени, по стените са изписани и калиграфски надписи със свещените стихове и са закупени няколко скъпи ориенталски килима.[6]

Куполът на джамията има външни размери 14,2 m диаметър и 26 m височина. Храмът има монументални размери, но пропорциите му са хармонични. Осмостенният барабан има прозорци от всички страни и е базиран на сталактитни тромпи. В барабана има кръгла галерия – донама.[6]

Джамията е изградена със старата византийска техника на редуване на три реда тухли с дялан камък, както и вмъкване на тухли в между дяланите камъни в стил клоазоне.[3] Екстериорът се характеризира с отлични пропорции на постепенното издигане.[7]

Интериорът е изслючително богат. Осветен е от три реда прозорци, като най-долните са монументално рамкирани с мрамор. Портикът е двоен.[3] Джамията има голяма висока дървена галерия на северозападната страна на молитвеното пространство – махвил и кръгло балконче на нивото на барабана на купола – донама. Махвилът, който има деликатна мушарабия, е ремонтиран при посещението на султан Решад V в Битоля в 1911 година.[7] Донамата е направена в 1912 година от французи, за да станат възможни поправки в горната част на храма.[8] Нишата на михраба е висока, направена от мрамор със сталактитни декорации.[3] Освен сталактитите в горната част на михраба са изрисувани и тези на тромпите. Минбарът е изписан с арабески.[8]

Минарето е многоъгълно и високо 45 m. Балконът има мраморен парапет, а върхът е покрит с олово.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 354. Посетен на 1 март 2015.
  2. Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 14.
  3. а б в г д Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 357. Посетен на 4 март 2015.
  4. а б в г д Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 355. Посетен на 1 март 2015.
  5. Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 185. Посетен на 27 февруари 2015.
  6. а б в г Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 356. Посетен на 1 март 2015.
  7. а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 16.
  8. а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония