Исая Преспански и Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исая
Ησαΐας
гръцки духовник
Починал
1801 г.

Исая или Исайя (на гръцки: Ησαΐας Πρεσπών – Αχριδών) е гръцки духовник, пръв преспански и охридски митрополит в XVIII век. В 1776 година град Охрид е откъснат от Драчката епархия, към която е предаден в 1767 г. след закриването на Охридската архиепископия, и е присъединен към Преспанската епархия, като отново става седалище на преспанския митрополит Исая. Той носи титлата Преспански, Преспански и Лихнидски или рядко Охридски. Владиката заедно с охридското българско население започва борба за възстановяването на епархията, което не се одобрява от Патриаршията – срещу митрополита е направен донос, че подстрекава архиереите от диоцеза на бившата Охридска архиепископия и е подведен под съд. Оправдан е и на 16 февруари 1779 г. заема отново катедрата сив Охрид и отправя послание до клира и народа в епархията си, с което строго заплашва противниците си.

Българското население влиза в конфликт с Исая и той е принуден да напусне Охрид и да се установи в Преспа, докато се усмири паството му.[1]

Кузман Шапкарев пише за него:

Старите наши деди и предеди разказваха ни за вторий или третий гръцки владика Исайя, че един празничен ден, когато влязъл в митрополитската св. Климентова църква да служи, няколко дързостни граждани влезли по него в църквата и с голи мечове в ръка изпречили му се и му извикали: „Или вън, или сега ще те изпокъсаме на частички“. Владиката незабавно оставил църквата, следователно утринта и епархията, и си отишъл, откъдето бил дошъл.[2]

От май 1793 до смъртта си в 1801 година е неокесарийски митрополит.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Арсений преспански и охридски митрополит
(1776 – май 1893)
Киприян
? неокесарийски митрополит
(май 1793 – 1801)
Мелетий I