Исая Бърлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Исая Бърлин
Isaiah Berlin
британски философ
IsaiahBerlin1983.jpg
Роден
Починал
5 ноември 1997 г. (88 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти век
Школа Либерализъм, Аналитична философия
Интереси политическа философия, история на идеите, етика, философия на историята
Идеи Две концепции за свободата, Контрапросвещение
Повлиян
Повлиял Джон Грей · Майкъл Игнатиев

Уебсайт Страница в IMDb
Исая Бърлин в Общомедия

Сър Исая Бърлин (на английски: Isaiah Berlin, р. 6 юни 1909 – п. 5 ноември 1997) е британски социален и политически теоретик, философ, историк на идеите и есеист от руско-еврейски произход, „считан от мнозина за един от най-важните социални учени на своето поколение“[1]. В България е издаден през 1991 г. като Айзая Бърлин. [2]

Президент на Британската академия (1974-1978). Работата на Бърлин върху въпросите на либералната теория и моралния плурализъм оказва трайно влияние. Преводач на творбите на Иван Тургенев от руски на английски. Носител на Ордена за заслуги на Великобритания, Орден на Британската империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на сградата в Рига, където Бърлин прекарва детството си

През 1932 г., на 23-годишна възраст, Исая Бърлин е избран за член на колегиума на Оксфордския колеж „Ол Соулс“. От 1957 до 1967 г. е професор по социална и политическа теория в Оксфордския университет. От 1963 до 1964 г. е президент на Аристотелското общество. През 1966 г. играе решаваща роля в откриването на колежа „Уолфсън“, Оксфорд и е първият му президент. Президент е на Британската академия от 1974 до 1978 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Посветен е в рицарство през 1957. Награден е с Орден на Британската империя през 1978 г. Също получава и наградата „Йерусалим“ през 1979 г. за литературните си произведения за индивидуалната свобода.

Годишните Лекции на Исая Бърлин се провеждат всяко лято в синагога Хампстийд, в колежа Уолфсън, Оксфорд и в Британската академия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Marx: His Life and Environment, Thornton Butterworth, 1939. 5th ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15650-7.
  • The Age of Enlightenment: The Eighteenth-Century Philosophers, New American Library, 1956. Out of print. Second edition (2017) available online only.[3]
  • Vico and Herder: Two Studies in the History of Ideas, Chatto and Windus, 1976. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • The Hedgehog and the Fox: An Essay on Tolstoy's View of History, Weidenfeld & Nicolson, London, 1953. 2nd ed., 2014, Phoenix. ISBN 978-1-7802-2843-3. (2nd US ed., Princeton University Press, 2013. ISBN 978-1-4008-4663-4.)
  • Four Essays on Liberty, Oxford University Press, 1969. Superseded by Liberty.
  • Vico and Herder: Two Studies in the History of Ideas, Chatto and Windus, 1976. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • Russian Thinkers (co-edited with Aileen Kelly), Hogarth Press, 1978. 2nd ed. (revised by Henry Hardy), Penguin, 2008. ISBN 978-0-14-144220-4.
  • Concepts and Categories: Philosophical Essays, Hogarth Press, 1978. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6552-0. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15749-8.
  • Against the Current: Essays in the History of Ideas, Hogarth Press, 1979. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6690-9. 2nd ed., 2013, Princeton University Press.
  • Personal Impressions, Hogarth Press, 1980. 2nd ed., Pimlico, 1998. 978-0-7126-6601-5. 3rd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15770-2.
  • The Crooked Timber of Humanity: Chapters in the History of Ideas, John Murray, 1990. 2nd ed., Pimlico, 2013. ISBN 978-1-8459-5208-2. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15593-7.
  • The Magus of the North: J. G. Hamann and the Origins of Modern Irrationalism, John Murray, 1993. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • The Sense of Reality: Studies in Ideas and their History, Chatto & Windus, 1996. Pimlico. ISBN 978-0-7126-7367-9.
  • The Proper Study of Mankind: An Anthology of Essays (co-edited with Roger Hausheer) [a one-volume selection from the whole of Berlin's work], Chatto & Windus, 1997. 2nd ed., Vintage, 2013. ISBN 978-0-0995-8276-2.
  • The Roots of Romanticism (recorded 1965), Chatto & Windus, 1999. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6544-5. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15620-0.
  • Three Critics of the Enlightenment: Vico, Hamann, Herder, Pimlico, 2000. 2nd ed., 2013. ISBN 978-1-8459-5213-6. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15765-8.
  • The Power of Ideas, Chatto & Windus, 2000. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6554-4. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15760-3.
  • Freedom and Its Betrayal: Six Enemies of Human Liberty (recorded 1952), Chatto & Windus, 2002. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6842-2. 2nd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-11499-6.
  • Liberty [revised and expanded edition of Four Essays On Liberty], Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-924989-3.
  • The Soviet Mind: Russian Culture under Communism, Brookings Institution Press, 2004. ISBN 978-0-8157-2155-0. 2nd ed., Brookings Classics, 2016. ISBN 978-0-8157-2887-0.
  • Flourishing: Letters 1928–1946, Chatto & Windus, 2004. Pimlico. ISBN 978-0-7126-3565-3.
  • Political Ideas in the Romantic Age: Their Rise and Influence on Modern Thought, Chatto & Windus, 2006. ISBN 0-7011-7909-0. Pimlico, ISBN 978-1-84413-926-2}}. 2nd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-12695-1.
  • (with Beata Polanowska-Sygulska) Unfinished Dialogue, Prometheus, 2006. ISBN 978-1-59102-376-0.
  • Enlightening: Letters 1946–1960 (co-edited with Jennifer Holmes), Chatto & Windus, 2009. ISBN 978-0-7011-7889-5. Pimlico, ISBN 978-1-8441-3834-0.
  • Building: Letters 1960–1975 (co-edited with Mark Pottle), Chatto & Windus, 2013. ISBN 978-0-701-18576-3}}.
  • Affirming: Letters 1975–1997 (co-edited with Mark Pottle), Chatto & Windus, 2015. ISBN 978-1-784-74008-5.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]