Исая Джиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исая Джиков
български зограф
Роден
Починал
1890 г. (70 г.)
Стенописът на Свети Георги над входа на църквата „Свети Георги“ в Осой

Исая (Исаил) Джиков или Жиков е български зограф и резбар от XIX век, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исая Джиков е роден около 1820 година в дебърското село Осой, Западна Македония.[1] Баща му Джико е зограф.[1] Исая Джиков изписва иконите в църквата „Свети Димитър“ във валандовското село Градец в 1869 година.[2] Иконостасът на църквата, също дело на Исая Джиков, е пренесен в църквата „Свети Атанасий Велики“ в Удово.[3] На иконостаса в църквата „Света Богородица“ в демиркапийското село Барово има царски двери, резбовани от резбаря и зограф Исая Джиков в 1870 година.[4]

В 1889 година работи в църквата „Свети Никола“ в Търкане, където рисува стенописите и иконите. От вътрешната страна над северната врата е запазен надпис: „Вославу стїыѧ единосущныѧ животворѧщиѧ и нераздѣлныѧ троице ѡца и сна итаго дха: иже во богохранимотъ село Таркане исписахсѧ сеи бжестненыі црковъ сти Николае исо вси ѡпщаѧ христианскаѧ помощъ: изруки зуграфъ Исаиѧ ѿ каза деборска ѿ село Осой Џиковъ: 1889: ле.“ Според Асен Василиев стенописите са „безжизнени и пропити с упадъчен вкус“. Иконите в храма според него са по-добри, като например тези на Свети Атанасий, Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, датирана „Во лѣто 1883 октомврій 27 д.“, Исус Христос (59 на 95 cm) с надпис: „Си. икони изъ руки Исаиѧ Джиков ѿ село Ѡсоиі: 1883“, Йоан Кръстител, Архангел Гавриил, датирана 1883 г., Свети Илия с надпис: „Сиѧ икона приложи Илчѡ Филиповъ за чадомъ его Кузманъ Миѧилъ Ефтимъ Ћерасимъ Псалтиръ Доца Иѡрдана 1883“. На северната стена на храма е иконата на Свети Георги, надписана „Сиѧ икона приложи Иованъ Миновъ со чадомъ Мино Щерю Ташо Ангеле Гиѡрги 1884“. На южната стена е иконота на Свети Димитър, датирпана 1883 г.[1]

Исая Джиков е автор на стенописите и иконите в църквата „Свети Георги“ в Осой. Работи в Гостиварско и Кочанско.[1] Автор е на иконите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Спанчево.[5] При него учат Евстатий Попдимитров[1] и братовчед му Анастас Спасов.[6]

Умира в 1890 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 257.
  2. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Цркви во Пиравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Демиркаписка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  5. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 256.
     Портал „Македония“         Портал „Македония