Исая Мажовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исая Мажовски
български общественик
Исая Мажовски със семейството си
Исая Мажовски със семейството си

Роден
Починал
1926 г. (73 г.)
Семейство
Братя/сестриИван Мажовски
Исая Мажовски в Общомедия

Исая Радев (Радулов) Мажовски е български строител и зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1] Мажовски се занимава и активно с обществена дейност, свързана с освобождението на Македония. В своята книга „Възпоменания“ застъпва тезата, че древните македонци са славяно-българи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исая Мажовски е роден на 9 март 1852 година в мияшката паланка Лазарополе, Дебърско, Македония. Завършва църковно училище в Лазарополе.[2]

Художествена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с братята си Иван Мажовски, Яков Мажовски и Йосиф Мажовски учи иконопис при баща им Радул Мажовски.[3] Работи като зограф заедно с братята си Яков и Йосиф в Битолско, Ресенско и Охридско.[4] С братята си Йосиф и Иван рисува иконите в „Света Петка“ в Горна Белица и „Свети Никола“ в Радожда.[3] В църквата „Свети Николай“ в Стъргел Исая изписва заедно с брат си Яков в 1881 година. Надписът на царските двери гласи:

Съождивението на г. Ристо Ценко ѿ село Горно Камарци за тѣлесъное здравѣ со домъ и чадомъ и за памѧтъ своей мати Стоѧка, 1881 ноемвриѧ 5 из рȢки зографи Йѧкова со смирени брата Исака Радеви изъ диборска держава отъ село Лазарополе.“

„Възпоминания“, София, 1922 година[3]

Двамата братя работят и в църквата „Свети Теодор Тирон“ на село Буново, Пирдопско, където им помага Русалим Дичов.[3]

След зографството Исая Мажовски се занимава активно със строителна дейност. Построява църквата „Възнесение Господне“ в Бежаново, Ловешко.[3]

Обществено-политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Заминава за Зографския манастир на Света гора, където престоява два месеца и се сближава с йеромонах Натанаил и с него пътува до Санкт Петербург за празника на Кирил и Методий на 11 май 1867 година, организиран от общославянски комитети. В Русия пред голяма част от руските дипломати и военни, и при няколкото срещи с руските царе, многократно изтъкват нуждата българският народ да бъде освободен чрез война. Мажовски се среща с руския цар Александър ІІ.

След две години в 1869 година Мажовски се среща с руския посланик в Цариград Николай Игнатиев. Участва в конституирането на Българската екзархия в 1870 - 1871 година. Завръща се в Лазарполе на 20 април 1871 година. До 1873 година развива дейност против гръцкия дебърски владика Антим и се опитва на негово място да доведе владика на Българската екзархия. Наклеветен от гръцкия владика, е арестуван и един месец лежи в битолския затвор. Бяга в Албания, където другарува с албански революционери. В 1874 година присъства на албанския конгрес в Призрен.

След като Македония е оставена в Османската империя от Берлинския конгрес през 1878 година, Мажовски развива усилена дейност в полза на поробените българи. В 1885 година заминава за Русия и по пътя в Букурещ се среща с руския дипломат Михаил Хитрово. В Русия участва в тържествата по повод 1000-годишнината от смъртта на Свети Методий в Санкт Петербург. На 12 май се среща в Царско село с Александър ІІ и му предава молба от името на „македонския старословенски народ от Дебър и Кичево“. В 1886 година участва в Македонския комитет в София. В 1887 година информира Хитрово в Букурещ за обща македоно-албанска акция „за свободата и независимостта на двете страни – Македония и Албания“. В 1888 година заминава за Киев за празненствата по повод 900-годишнината от кръщението на русите и контактува с лидерите на славянофилите.

Мажовски и семейството му в лазарополска носия, 1881 г.

При връщането си отново установява контакти с албански лидери от Тирана, води ги в София и ги връща назад. В 1889 година е арестуван в Лазарополе, осъден на 7 години и заточен в Беяс куле до 1894 година. Помилван се връща в София. Пише в Белград за пари, с които да отвори „сръбско-арнаутско училище“ в Дебърско. Заминава за Белград и през април 1895 година излага идеята си пред сръбския външен министър. На 6 декември се прибира в Лазарополе, но е обвинен като бунтовник и му се налага да се опрадвава пред пашата в Дебър. В 1896 г. бяга нелегално в Кюстендил и оттам пак заминава за Санкт Петербург, където в 1897 г. подава молба до Николай ІІ от името на „клетите македонски словенобългари“. През май 1897 година предава в светия синод на Руската православна църква един стар ръкописен миней и влиза в диспус със сръбския посланик в Русия Сава Груич в присъствието на Константин Победоносцев и професор Плетньов, твърдейки, че „ние сме старославянски народ, преселени от Майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говорът ни е по-близо до българския и освен това ние се смятаме за духовни чеда на Светата Българска екзархия“.

През 1899 г. се връща в България и се заселва в Плевен. Жени се за съпругата си Дунава, с която има трима сина - Петър, деец на ВМОРО, Раде и Васил, и дъщеря Невена. В 1901 година предлага на председателя на ВМОК Борис Сарафов „да се определят македонски делегати, които да заминат във всички големи държави, за да работят за провъзгласяване на самостойността на поробена и измъчена Македония“, особено в Русия, „защото сърбите денонощно работят и настояват в Петербург да ни изкарат старосърби“. Сарафов му отговаря, че са пращани делегати в Русия, но тя не иска и да чуе за Македония.

След Младотурската революция в 1908 година отново посещава родния си край и пътува в Албания, за да организира българо-албанска антитурска акция. След това се завръща в България. През 1922 година издава своите спомени.

Исая Мажовски умира през 1926 година в Угърчин, България,[5] когато строи местното училище.[3]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Великата славянска Русия при царуването на руския, император Александра II-Освободител на България и на другото поробено славянство, в 1854 година е била изпратила учения руски писател М. П. Погодина да споходи всички­те поробени славянски народил за да узнае от къде са ро­дом славянските просветители светите братя Кирил и Методий... [Той] успел да се напълно увери, че двете велики славянски светила, нашите просветители светите Кирил и Методий са българи и родом от българския град в Македония Солун.[6]
Многоуважаеми господа, македонският старославянски народ още преди 2500 години е доведен в Македония от цар Карана, който както цар Филипа и цар Александър е бил чист славя­нин; но повече от 500 години са се изминали откакто Ма­кедония и македонският стар славянски народ с потиснати и се намират под тежкия турски ярем. Ние, клетите маке­донци пъшкаме и плачем, но никой не щет и да чует, па даже и самите наши братя ни пречат. Братя славяни, маке­донският славянски народ е обвит от най-люти и отровни змии, той се дави и измъчва от най-люти и неумолими зверове. [7]
Тогава отидох в Славянското благотворително общество, председател на което тогава беше граф Саблер. След малко дойде и професор Плетнев от Ду­ховната Академия и други двама членове на обществото. По­дадох молбата на графа Саблер, той взе тая молба, прочете я пред членовете на Славянското благотворително общество и ме попита от каква народност съм, сърбин или българин, и кой ми е духовният началник, патриархът ли или екзархът. Отговорих им, че ние сме македонски славяно-българи, а не сърби, та затова считаме за свой духовен глава екзарха, а не патриарха...[8] Едва след 18 дена ме повикаха в Светия Синод, гдето като отидох, влезнах в ста­ята в която заседаваше Синодът. Там се беха събрали: Петербургският Митрополит, двама архимандрити, Победоносцев и двама цивилни членове на синода, а именно генерал Гесей и професор Плетнев… Започнаха да ме питат от каква народност сме-сърби или българи, и кого считаме за наш духовен на­чалник. Отговорих им, че ние сме старославянски народ, преселени от майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говоря ни е по-близо до българския, па освен това, ние считаме себе си за ду­ховни чада на светата българска Екзархия, па и затова сме подали молба на Негово Императорско Величество за да ни помогне с мощното си покровителство да се сдобием с ек­зархийски владика...[9] Такава грозна е съдбата на вековната робиня Маке­дония и на изтощения и измъчен македонски славяно-български народ, който пъшка и се терзае от пет века насам под ужасния и тежък турски ярем, па още се намират наши братия православни, които на всека стъпка ни пречат, като че искат да ни сгазят и да погребат за винаги и самото име на нашата вековна мъченица робиня Македония. Ето напри­мер, Гърция беше погазила и даже погребала паметта на нашите братия и славяно-български просветители свети Ки­рил и Методи, не стига това, но в злобата си, гръцкото духовно началство си беше позволило осъдителната постъпка да изгори всичките църковни славянски книги в Македония и в България.[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радул Кузманов Мажовски
(1808 —  1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Радев Мажовски
(1845 —  1919)
 
Яков Радев Мажовски
(1848 —  1920)
 
Исая Радев Мажовски
(1852 —  1926)
 
Иван Радев Мажовски
(1856 —  ?)
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Възпоминания“, София, 1922 година
  • Чокревска-Филип, Јасмина. Зографите Радеви Мажовски од Лазарополе, Прилози, одделение за општествени науки XL 1, Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопје 2009, 119-141.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 269.
  3. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
  4. Јосиф Радев Мажоски // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 815 - 816. (на македонска литературна норма)
  6. Мажовски, Исая. Възпоминания, София, печатница на Ив. К. Божинов, 1922, стр 4.
  7. Мажовски, Исая. Възпоминания, София, печатница на Ив. К. Божинов, 1922, стр 26.
  8. Мажовски, Исая. Възпоминания, София, печатница на Ив. К. Божинов, 1922, стр 44.
  9. Мажовски, Исая. Възпоминания, София, печатница на Ив. К. Божинов, 1922, стр 45.
  10. Мажовски, Исая. Възпоминания, София, печатница на Ив. К. Божинов, 1922, стр 46.