Искра (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искра.

Искра
Iskra Parvomay.JPG
Общи данни
Население 1442 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 63 929 km²
Надм. височина 299±1 m
Пощ. код 4297
Тел. код 03163
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 32826
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Първомай
Николай Митков
(БСП)
Кметство
   кмет
Тодор Налбантов
Искра в Общомедия

Искра е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

Наименувано е по псевдонима Искра на еврейката партизанка Клара Ешкенази, загинала в Новаковския балкан.

Искра 1.jpg

История[редактиране | редактиране на кода]

Намиращите се в землището му 10 могили говорят за съществуването в този район на едно или няколко тракийски селища, но следи от тях са останали само в Дъбовата страна и на Каменивия хисар (Малкия хисар, Таушаница), където според Павел Делирадев и Иван Великов са се намирали съответно тракийска крепост и тракийско селище. В източното подножие на Големия хисар (на около два километра северозападно от селото) има следи от късно-римско селище, а на самия връх – Големия хисар – се намират останки от градище, което според д-р Иван Великов датира от XI – XII век, т.е. от Втората българска държава. Около Искра се намират много римски, венециански, дубровнишки и български монети, като последните са най-вече от времето на Иван-Александър и Иван Шишман. Предполага се, че селото е седалище на християнска епископия от Първото българско царство – епископия Буково от IX – X в.

Според местни предания в околността на селото през Средновековието е имало голям град на име Орловград, който в хода на османското завоевание бил унищожен от османските турци (по устен разказ на Мария Христозова от село Искра[1]. Всичко това говори за наличие на интензивен живот в землището на с. Искра още от тракийско, римско, византийско време и до падането на българската държава под османска власт.

Най-ранните сведения за Искра, като село Каргалар от нахия Филибе (Пловдив), се съдържат в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.(НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.61а), като под описа му, всички посочени имена на неговите жители към онова време са до едно и само мюсюлмански.

Сведения за селото, като село Караджилар от нахия Конуш, спадаща към Филибе, се съдържат в подробния тимарски регистър на санджака Паша от 1570 г.[2].

Според дефтера от 1570 г. към годината на съставянето му Караджилар (Искра) е напълно мюсюлманско село, вероятно с малка джамия в него (подразбираща се от наличието на имам в описа на селото на име Рамазан Факъх), с 40 къщи, всичките мюсюлмански, включително къща на ислямизирания българин Ферхад, син на Абдуллах, също жител на селото.[3][4]

В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлия Челеби на път от Асеновград за Одрин минава през село Папаз (Попово). Това е първото споменаване на днешното село Искра в документи.

Други сведения за селото има само в преданията. Според тях най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на 5 километра, където е било чисто българско. Там са разкривани останки от зидове, кладенци, а по-нагоре и гробища. Оттам произхожда голяма находка от ~800 сребърни монети на Римската република, открита през 1929 г. То се е наричало Попово и вероятно за него говори Евлия Челеби. Югозападно от Искра има следи и от друго село: основи на селски църкви, кръстове, кандила, както и останки от 2 по-големи постройки – може би на крепости.

Поради засилените безчинства на османците част от жителите на последните 2 села се вдигат и заселват на днешното място. Останалите отиват по-далече и основават днешното село Поповица в Садовска община. На новото място селото получава името Кърджиларе, писано официално Караджилар. Тази дума на турски означава „сърни“. Вероятно това име е дошло от многото сърни сред тогавашните гори.

Към 1855 година селото има около 130 къщи. Като най-стари родове се сочат Караиванови, Боневи, Джангозовци, Боризанови, Чалъковци, Гайдаджиевци, Катранджиеви, Бичовци, Акабалиевци, Налбантовци, Маргаритови, Кадиеви, Сиракови, Чурчулиеви и др. При преброяването през 1885 година селото има 484 къщи с 2417 жители. До 1896 година броят на жителите му расте непрекъснато и достига през 1934 година 4000 души. През 1906 година Караджилар приема старото си име Попово, което носи до 1950 година, когато е преименувано на Искра – в чест на загиналата партизанка Клара Аврам Ешкенази (Искра).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. е възобновена традицията на ежегоден събор, който се провежда обикновено в началото на есента (края на месец август).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Вълчо Илиев Кобуров – първият народен представител в Областното събрание на Източна Румелия[5]
  • Делчо Атанасов Мерджанов (1874 – 1948) – учител, кооперативен и пчеларски деятел, основал първото пчеларско дружество в Южна България (1901)[6]
  • Димитър Начев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[7]
  • Иван Делчев Мерджанов (1902 – 1983) – потомствен пчелар, учител, първи директор на гимназията в Искра (1955 – 1956), преди това директор на прогимназията (1942 – 1955)[8]
  • Чудомир Иванов Мерджанов (п. 2017)[9] – професор, доктор, кандидат на медицинските науки; заместник-министър на здравеопазването през 1980-те години
  • Недялко Иванов Мерджанов – професор, преподавател в СУ, автор на учебници, съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България[10][11], потомствен пчелар
  • Клара Ешкенази (1922 – 1944), българска партизанка
  • ас. д-р Петя Калоферова, историчка
  • Христос Тенев Митев – редник в 17-и пехотен полк, 4-та рота, награден със Знак на военния орден „За храброст“, ІV ст. (зап. № 529/1918 г. по 17-и пехотен полк) за бойни отличия и заслуги през войната.[12]
  • Тодор Георгев – редник в 55-и пехотен полк, награден с орден „За храброст“, IV ст. (зап. № 50/1916 г. по 8-а пехотна дивизия) за отличия през войната със сърбите през 1915 г.[12]
  • Костадин Иванов Динков – редник в 58-и пехотен полк, 7-а рота, награден със Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. (зап. № 180/1917 г. по 58-и пехотен полк) за отличия в боевете през 1916 – 1917 г.[12]
  • Петко Чурчулиев – художник, на когото е наименувана художествената галерия в Димитровград
  • Димитър Иванов Тодоров (1919 – 2002) – дългогодишен бригадир в лозарската бригада
  • Атанас Янков Тенев (р. 1939 г.), псевдоним Атанас Лазовски – писател, публицист, литературен критик и историк
  • В. Петев – делегат на Седмия македоно-одрински конгрес в София от 30 юли до 5 август 1900 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. И. Джамбов, С. Попов, Г. Митрев, Р. Иванов и Р. Иванови, „Археологически проучвания край село Искра, Първомайско“, Асеновград, 2012 г., стр. 19 – 20, бел. 8)
  2. Istanbul – BOA, TD 494, s. 639
  3. Istanbul – BOA, TD 494, s. 639
  4. Г. Акабалиев, „Село Искра“, Първомай, 2004 г., стр. 10 – 11
  5. ouhilendarski.com
  6. Българските пчелари: Мерджанов Делчо Атанасов – в pchela-1902.dir.bg
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  8. Българските пчелари: Мерджанов Иван Делчев – в pchela-1902.dir.bg
  9. Държавна психиатрична болница – Кърджали, 15.05.2008 г. – в www.dpb-kardjali.bg
  10. Институт за българска философска култура: Доцент (регистър на придобилите научно звание доцент по философия в България – в www.philosophybg.com
  11. Мерджанов, Недялко Иванов – в catalog.libvar.bg
  12. а б в Войните на България (1878 – 1945 г.) – в archives.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]