Искрица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Искрица
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,667 km²
Надм. височина 143 m
Пощ. код 6293
Тел. код 04158
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 32857
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Гълъбово
Николай Колев
(РЗС)

Ѝскрица е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото има борова гора, а до него минава река Соколица, наречена още Дувандере.

Селото е близо до ТЕЦ "Марица изток"-3. Покрай него минават ленти, които носят пръст.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на около 450 години. В миналото селото е имало други имена като Коджилар, Колчуларе, Кунчелари, Стражари. Преди 50 години то е с население около 600 души, а сега се обитава от 251 човека.

В средновековното селище край селото от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 7 вида диви и домашни птици - сива гъска (Anser anser), яребица (Perdix perdix), колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus), голяма дропла (Otis tarda), скален гълъб (Columba livia), кукумявка (Athene noctua) и домашна кокошка (Gallus gallus f. omestica). От археозоолога доц. Георги Рибаров са намерени останки от тур (Bos primigenius), благороден елен (Cervus elaphus), кафява мечка (Ursus arctos) и още 10 вида бозайници.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има особени забележителности, една стара мелница на повече от 100 години и много тракийски могили в землището. В югозападния край на селото, в местността Асаря, се намират останките на средновековна крепост от XI-XII век, на която са запазени масивните каменни зидове. Преди изграждането на крепостта е имало средновековно селище от IX-X век, което датира от намерените монети от времето на имп. Василий I, имп. Константин VII и имп. Лъв I.

През март (на Сирни заговезни) се хвърлят стрели в центъра и се запалва огън, който се прескача за здраве. На Коледа из селото минават коледари.

Има малък фолклорен състав от възрастни жени, които организират често представления.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.