Ислам Каримов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ислам Каримов
Islom Abdugʻaniyevich Karimov
узбекски политик
Karimov Ufa.jpg
Роден
Починал
Погребан Самарканд, Узбекистан

Националност Флаг на Узбекистан Узбекистан
Религия Сунизъм
Политика
Партия Узбекистанска либерално демократична партия
Президент на Узбекистан
1 септември 1991 – 2 септември 2016
Подпис Автограф Ислама Каримова.jpg
Ислам Каримов в Общомедия

Ислам Абдуганиевич Каримов (на узбекски: Ислом Абдуғаниевич Каримов) е политик и президент на Република Узбекистан от 1992 до 2016 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Самарканд в Узбекската съветска социалистическа република – съставна република на СССР. Дипломира се като инженер-механик от Средноазиатския политехнически институт и като икономист от Ташкентския институт по народно стопанство.

В политиката[редактиране | редактиране на кода]

Ислам Каримов става длъжностно лице в Комунистическата партия на Съветския съюз, ставайки първи секретар на партията в Узбекистан през 1989 г. На 24 март 1990 г. той става президент на Узбекската съветска социалистическа република. Изборът на Каримов е в резултат на провала на неговия предшественик Рафик Нишанов, който не успява да потуши междуетнически сблъсъци и нестабилността в региона Ферганска. Каримов обявява Узбекистан за независима държава на 31 август 1991 г. и впоследствие печели първите президентски избори на Узбекистан на 29 декември 1991 г., с 86% от гласовете.

През 1995 година Ислам Каримов удължава мандата си до 2000 г. чрез широко критикуван референдум. Преизбран е на 9 януари 2000 г. с 91,9 % от гласовете на избирателите. САЩ наричат тези избори „нито свободни, нито честни и не предлагат на узбекистанския народ истински избор“. Единственият опозиционен кандидат, Абдулхафиз Джалалов, открито заявява, че е влязъл в надпреварата само за да изглеждат изборите демократични и публично заявява, че е гласувал за Каримов. През 2007 година се кандидатира за трети мандат, въпреки аргументите, че той е недопустим поради ограничението от два мандата за президентски пост. На 6 ноември 2007 г., Каримов приема номинацията на Узбекистан Либерално-демократическата партия да се кандидатира за трети мандат. На 19 ноември, Централната избирателна комисия обяви одобрението на кандидатурата на Каримов – решение, което противниците на Каримов считат за незаконно.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Ислам Каримов се смята за твърдо авторитарно, със слабо изразено или никакво насърчаване на гражданското общество. Международната общност нееднократно е критикувала администрацията на Каримов по отношение на човешките права и свободата на медиите. Крейг Мъри, посланик на Великобритания в периода 2002 – 2004 година, разкрива широкото разпространение на изтезания, отвличания и изнасилвания от страна на полицията, корупцията във финансовия сектор, религиозните гонения и цензурата и други нарушения на правата на човека. Мъри е забелязан от британското правителство заради несъгласието му с официалната политика на Великобритания и САЩ, които по това време приемат Каримов като част от глобалната война срещу тероризма заради военновъздушната база в Карши – Канабад. Мъри пише две книги за своите преживявания: " Убийство в Самарканд" и „Мръсна Дипломация“. В отговор Узбекистан критикува Мъри и го обвинява, че поведението му не съответства на посланик на Великобритания. Британското правителство го заменя през 2005 г.

Няколко поредни години списание „Парад“ го определя за един от най-лошите диктатори в света, позовавайки се на политиката му на изтезания, фалшифициране на избори и налагане на цензура на медиите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]