Ислямизация в Родопите
Ислямизирането на Родопите е част от процеса на ислямизация в българските земи.
Десетилетия наред в българската наука е прието твърдението, че през 1600, 1620, 1662, 1666 или 1670 г. османските власти са принудили родопското християнско население да приеме исляма. Този възглед се основава на три исторически разказа – Хрониката на поп Методий Драгинов, Хрониката от село Голямо Белово и Хрониката от село Баткун, – съдържанието на които предполага, че са съставени непосредствено след описваните в тях жестокости. Насилствено ислямизиране на Родопите е засвидетелствано и в диктувания от Рада Казалийска (1821 – 1907) на сина ѝ Христо Поппанталеев „Исторически бележник“ (за мъченическата смърт на епископ Висарион Смоленски), доказан като фалшификат, в местни предания за ислямизирането на селата Богутево (записано през 1886 г.)[1] и Давидково (записано през 1912 г.)[2] и в народни песни.[3]
Беловската хроника е запазена в оригинален ръкопис. Анализът на неговите хартия, почерк и език показва, че тя е писана през XIX век,[4] тоест авторът всъщност не е бил пряк свидетел на описваните събития. Хрониката на Методий Драгинов и тази от село Баткун са известни единствено по печатни издания от 1870 и 1893 г. Това е причина ред учени да се съмняват в тяхната достоверност.[5]
Сведения за насилия от страна на османската централна власт отсъстват у турския пътешественик Евлия Челеби, който през 1670 г. пресича Западните Родопи и описва Неврокоп, Смолян, Доспат и Асеновград. Неговият пътепис не споменава за ислямизиране на населението.[6]
През втората половина на XVII в. много западноевропейци пътуват в Османската империя. Някои описват видяното, добавяйки понякога и сведения от втора ръка. Маршрутът на редица такива пътешественици минава през Родопите. Нито един от тях – Давид Рожнай (1665), Джовани Бенали (1682 – 1683), Джон Барбъри (1664 – 1666), Джон Ковъл (1675 – 1676), Едуард Браун (1669), Йохан фон Киндсперг (1672 – 1674), Конрад Хилтебранд (1657 – 1658), Луиджи Марсили (1680), Пал Шандор (1687), Паул Тафернер (1665 – 1666), Ханс Хьонце (1673 – 1674), Християн фон Валедорф (1660 – 1663) – не споменава там да е влизала предвождана от Мехмед паша редовна войска, за каквато разказват домашните извори. Записките им не дават и преки известия за насилие, палежи или кланета в областта.[7]
Въз основа на турските данъчни регистри османистът Махиел Кил съставя следната таблица за населението на селата от Чепинското корито (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от джизие-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства):[8]
| Ислямизация на района на Чепино през вековете (в домакинства) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Баня | Дорково | Каменица | Костандово | Корова | Лъджене | Ракитово | общо | процент мюсюлмани | |||
| 1516 г. | мюс. / хр. | 4 / 50 | 3 / 135 | 0 / 100 | 1 / 87 | 0 / 46 | 7 / 100 | 6 / 85 | 21 / 603 | 4 % | |
| 1528 г. | мюс. / хр. | 4 / 63 | 4 / 122 | 0 / 88 | 0 / 46 | 0 / 70 | (8 / 90) | 12 / 90 | 28 / 569 | 5 % | |
| 1570 г. | мюс. / хр. | 31 / 96 | 17 / 112 | 5 / 127 | 49 / 64 | 3 / 55 | 10 / 61 | 78 / 126 | 193 / 641 | 26 % | |
| 1595 г. | мюс. / хр. | 42 / 69 | 18 / 88 | 5 / 53 | 49 / 47 | 1 / 45 | 9 / 74 | 92 / 96 | 216 / 472 | 31 % | |
| 1633 г. | хр. | 93 | 130 | 120 | 50 | 70 | 91 | 45 | 599 | ||
| 1639 г. | хр. | 85 | 126 | 120 | 53 | 70 | 94 | 45 | 593 | ||
| 1641 г. | хр. | 75 | 90 | 90 | (40) | 70 | 74 | 40 | 479 | ||
| 1696 г. | хр. | 15 | 63 | 62 | (10) | 31 | (15) | 11 | 207 | ||
| 1712 г. | мюс. / хр. | 118 / 4 | 91 / 18 | 0 / 55 | 190 / 2 | 115 / 2 | 95 / 3 | 189 / 12 | 798 / 96 | 89 % | |
| 1842 г. | мюс. / хр. | 200 / 0 | 107 / 0 | (0 / 130) | 210 / 0 | 116 / 0 | 146 / 0 | 248 / (40) | 1027 / 170 | 86 % | |
| 1865 г. | мюс. / хр. | 350 / 0 | 40 / 0 | 0 / 140 | 80 / 0 | 40 / 0 | 60 / 0 | 80 / 40 | 650 / 180 | 78 % | |
| Източник: Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV – XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 106. | |||||||||||
Според Стоянка Кендерова тези демографски данни сами по себе си не опровергават сведенията за насилствено ислямизиране на Чепино и околността му.[9] Кил, от друга страна, стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди (мюсюлманите в Османската империя се ползвали с редица привилегии пред християните).[10] По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговия разказ на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.[11] Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.[12]
Опонентите на Кил заявяват, че той „чука на отворени врати,“ защото в българската историография още от 70-те години на миналия век има изградено критично отношение към най-разпространените предубеждения относно ислямизацията.[13] Повечето днешни български изследователи, базирайки се на руски, османски и европейски извори, вече приемат, че ислямизирането на Родопите е било продължителен и предимно доброволен процес, движен главно от социално-икономически и религиозно-политически фактори.[14][15] Изключение правят момчетата, събирани чрез т. нар. кръвен данък, и някои форми на индивидуална насилствена ислямизация. Чуждестранни учени също смятат, че на Балканите под османска власт обръщането в исляма е ставало най-често без открита, насилствена принуда.[16]
След отварянето на османските архиви за български изследователи през 1990-те години оригиналните документи хвърлят нова светлина върху процеса на ислямизация в Западните Родопи и долината на река Места. Д-р Евгений Радушев изследва обстойно периода от 15. – 18. век в своята книга „Помаците“, където публикува голям брой османски подробни и съкратени регистри на населението. Той стига до извода, че ислямът си пробива път в региона вследствие на редица причини и характеризира конверсията основно като подтикната от социалния фактор. Д-р Радушев също така разглежда сведенията и твърденията за насилствено разпространение на исляма и заключва, че те не отговарят на документалната изворова база.[17]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добруски, В. Няколко сведения за изтурчването на родописките българи. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, 21 – 22, 1887, 336.
- ↑ Хайтов, Н., Динев, С. Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, 1985, 332 – 334.
- ↑ Напр.: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 2, 1890, отд. 3, 123 – 124.
- ↑ Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969, 256 – 258.
- ↑ Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – Старобългарска литература, 16, 1984, 56 – 79; Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография. – Социологически преглед, 1990, бр. 3, 63 – 72; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, 4 – 5 Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine..
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис (прев. Димитров, С.). С., 1972.
- ↑ Карахасан-Чънар, И. Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори. – Либерален преглед, август 2012.
- ↑ Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68 – 80, 106 – 115; Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито.
- ↑ Извори за миналото на Чепинско (съст. и ред. С. Кендерова). Пазарджик, 2006.
- ↑ Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80 – 82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, 4 – 5 Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine..
- ↑ Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81.
- ↑ Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81 – 82.
- ↑ Димитров, Стр. Ще имаме ли научни позиции по проблемите на ислямизацията и съдбините на българите мохамедани? – Rhodopica, 2, 1999, кн. 1, 142.
- ↑ Muslim lives in Eastern Europe: gender, ethnicity, and the transformation of Islam in postsocialist Bulgaria, Автор Kristen Ghodsee, Издател Princeton University Press, 2009, ISBN 0-691-13955-5, стр. 39 – 40.
- ↑ Conversion to Islam in the Balkans: Kisve Bahası – Petitions and Ottoman Social Life, 1670 – 1730, Том 30 от Ottoman Empire and its heritage, Автор Anton Minkov, Издател BRILL, 2004, ISBN 90-04-13576-6, стр. 193.
- ↑ Vuchinich, W. Some Aspects of the Ottoman Legacy. – In: The Balkans in Transition (eds. Charles Jelavich and Barbara Jelavich). Berkeley: University of California, Center for Slavic and East European Studies, 1963, 97; Krstić, T. Conversion. – In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (eds. G. Ágoston and B. Masters). New York, 2009, ISBN 1-4381-1025-1, 146.
- ↑ Радушев, Е. Смисълът на историографските митове за ислямизацията Архив на оригинала от 2020-09-30 в Wayback Machine.. – Либерален преглед, 12.09.2012 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969.
- Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част II – Приложения. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970.
- Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще, кн. 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144.
- Иванова, Евгения. Балканите: съжителство на вековете // Либерален преглед. февруари 2009. Архивиран от оригинала на 2020-09-24. Посетен на 2014-05-12.
- Тодорова, Мария. Ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино // Либерален преглед. февруари 2009.
