Иранска революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ислямската революция)
Направо към: навигация, търсене
Иранска революция
1979 Iranian Revolution.jpg
Протестиращи в Техеран, 1979 г.
Страна

Flag of Iran.svg Иран

Дата

януари 1978 – февруари 1979

Основна цел

Сваляне на династията Пахлави

Резултати

Сваляне на Мохамед Реза Пахлави
Създаване на ислямска република

Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. (перс. انقلاب اسلامی — Enghelâb-e eslâmi) е събитие в историята на Иран, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран. Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации[1] и студенти по ислямско богословие установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али”. Религията става основа на целия политически и икономически живот.Революцията е подкрепена и извършена и с пряката помощ на СССР който започва да играе роля на главен партньор на Иран в следващите години , като по този начин Съветската държава си връща загубените позиции в Иран които губи след като през 50 те години ЦРУ извършва преврат в Техеран поставяйки шах Реза Пахлави и отстранявайки просъветски настроения ирански политик д-р Мохамед Мосадък.

Причини за избухването на революция[редактиране | редактиране на кода]

Изтъкнатите причини за избухването на революцията и нейният популистки, националистически и по-късно шиитско-ислямски характер включват консервативната реакция срещу вестернизацията, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 и прекалено амбициозна икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977–78 и други недостатъци на стария режим. В международно отношение основна роля за извършването и играе СССР , който отдавна иска да включи Иран своята сфера на влияние в Азия и Близкия Изток , но сега му се отдава удобен момент , тъй като религиозните водачи на революцията демонстрират лоялност при съветска подкрепа за ревоюцията. Причината Съветското ръководство -Генералния секретар на Цк на КПСС Леонид Брежнев , Политбюро на Цк на КПСС , Секретариата на Цк на КПСС, Президиума на Върховния съвет на СССР и Министерски съвет на СССР да вземат такова решение да подкрепят религиозно политическа а не социалистическа революция се дължи на факта че в Иран религиозните водачи имат огромно влияние върху масите докато светските идеологиине са толкова популярни , а за СССР е особенно важно да включи Иран в списъка на своите съюзници в Близкия Изток не само исторически (царска Русия векове наред осъществява политика на икономическо присъствие и протеции над Персия ) но и поради основния факт че това една от най богатите страни на петрол , граничеща със Съветската държава която вече има за съюзници повечето от останалите ислямски държави в региона главно арабски -Ирак, Сирия , Египет , Палестина ,Йеменска НДР, Либия , Алжир , Тунис и Мароко . В Москва е съставен план с който трябва да се подпомогнат революционните сили в страната защото е ясно че по друг начин може да претърпят революционерите провал. Съветското ръководство чрез своите Въоръжени сили осъщестява доставка на оръжие на революцията която в крайна сметка успява. Шахският режим става все по потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. Страда също и от основни функционални повреди, които донасят икономически затруднения, недостиг и инфлация. Когато американският президент Джими Картър приема политиката на човешките права, който гласи, че страни, които нарушават правата на човека ще бъдат лишени от американски оръжия и помощ, това помага на някои иранци да съберат смелостта да публикуват отворени писма и петиции с надеждата, че репресиите на правителството могат да бъдат разсеени.Веднага след победата на ислямската революция в Техеран новата власт променя съюзниците си и от американски става съветски съюзник и приятел което влошава отношенията на Иран със САЩ в следващите години. Иранците дори организират взимане на заложници в американското посолство в Техеран като знак на скъсване на отношенията си с американците. Президента на САЩ Картър контраатакува с дипломатическа офанзива и военна на Израел- подпиан е Договор от Кемп Дейвид с който Президента на Египет Ануар Садат и Израел прекратяват конфликтите си и започват топли отношения а в слведващите години Израел атакува Ливан и Сирия стигайки до Голанските възвишения , като в отговор на 22 декември 1979 СССР взима решение и в следващите месеци на 1980г завзема Афганистан и поставя просъветски настроения Мохамад Наджибула за Президент на Афганистан с цел заздравяване на позициите си в средно азиатския регоион след успеха на Революцията в Иран. За да предодврати възможен контрапреврат в Иран от ЦРУ СССР подкрепя и едната и другата страна в избухналата между Ирак воден от Саддам Хюсеин и Иран Ирано иракска война от 1980 до края на войната през август 1988г.

Американската пропаганда в следващите години разтръбява пред цял свят че революцията заместила монархията на Мохамед Реза Пахлави с ислямизъм, вместо с друг лидер и идеология, е отчасти благодарение на разпространението на шиитския ислям, който се противопоставя на вестернизацията и вижда Аятолах Хомейни като последовател на имам Хусейн ибн Али и шаха – в ролята на врагът на Хусейн – омразният тиранин Язид I. Други фактори включват подценяването на ислямското движение от Хомейни, което се счита като малка заплаха, в сравнение с марксистите и ислямските социалисти. Съветската и тази на социалистическите страни в т. ч. НР България точно обратно заявява че с революцията Иран най после се освобождава от империализма и колониализма. Но Ревлюцията в Иран се приема широко от народните маси които вярват че Иран е най после освободен от оковите на шахския режим и колониалната политика на САЩ и западна Европа , като хиляди се кълнат че с подкрепата на Аллах и братската помощ на СССР Иран най после ще запчне да води самостоятелна политика. В изминалите пвече от 35г се доказва че надеждите на иранците са се оказали правилни. След разпадането на СССР през 1991г съюзническите и приятески отношения с Иран продължава приемника на СССР Русия като при президента Владимир Путин Русия е основен доставчик на въоръжение за Иранската армия и помага от съветско време още за рзавитие на иранска ядрена програма. Друг съюзник на Иран е и Китай - също социалистическа държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Goodarzi, J. M. (2013). Syria and Iran: Alliance Cooperation in a Changing Regional Environment. Middle Eastern Studies/Ortadogu Etütleri, 4(2), pp. 31-54.
  • СССР в Ирано иракская войне , Москва 2005
  • Politka Iran , Praha 1999