Ислямска държава в Ирак и Леванта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
الدولة الإسلامية
Ислямска държава
Знаме на
Герб на
Девиз: Оцелява и расте[1][2]

Териториален контрол към 27 юни 2014   Под контрола на Ислямска държава   Териториални претенции на ИД или присъствие
Териториален контрол към 27 юни 2014   Под контрола на Ислямска държава

  Териториални претенции на ИД или присъствие
География и население
Столица Ар-Ракка[3]
Управление
Форма халифат[4]
халиф Ибрахим Али ал Бадри
говорител Абу Мохамад ал-Аднани[5]
История
Създаване 3 януари 2014[6]
Обявяване на халифат 29 юни 2014[4]
Икономика

Ислямска държава (на арабски: الدولة الإسلامية, ад-Даула ал-Ислямийя), до 29 юни 2014 г. Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) (на арабски: الدولة الاسلامية في العراق والشام, ад-Даула ал-Ислямийя фи'л-Айраак уа аш-Шаам)[4] е непризната държава и сунитска терористична[7] групировка, обхващаща територии в Североизточна Сирия, Западен и Северен Ирак, части от Либия и североизточна Нигерия. Ислямска държава претендира върху целите територии на четирите страни, както и върху тези на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай).[8][9] От мюсюлманите по цял свят се изисква да се присъединят към нея и да декларират лоялността си към водача ѝ [10].

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Ислямска държава води началото си от различни терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година, най-вече Ал-Каида в Ирак (АКИ), тогава водена от Абу Мусаб ал-Заркауи. Бруталното насилие на АКИ и опитите ѝ да разпалят религиозен конфликт между сунити и шиити са прекратени с елиминирането на ал-Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказват неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“, но въпреки това тя остава сравнително слаба. Нарастващото възприятие на сунитите за изолация от иракския политически живот и избухването на гражданската война в Сирия допринасят за увеличаването на влиянието на групировката.[7] Това е най-мощната опозиционна групировка в Сирия.[11]

ИДИЛ прониква в Сирия като част от въоръжената опозиция срещу правителството на Башар ал-Асад, заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийският клон на Ал-Каида), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки.[12] През 2013 групировките от Сирия и Ирак се обединяват под водачеството на Ибрахим Али ал Бадри[10] в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладяват сирийския град ар-Ракка, областен център на едноименната мухафаза.[13]

По оценки на американски военни към септември 2014 ИДИЛ контролира голяма част от басейна на Тигър и Ефрат, около 210 000 km2, но седем месеца по-късно губи около една четвърт от територията си в Ирак (13 000 – 15 500 km2), но районът и на влияние в Сирия остава непроменен[10].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ислямска държава се управлява според фундаменталистко разбиране на шериата. Забранени са алкохолът, пушенето на цигари или шиша (наргиле), музиката и снимките на хора на обществени места. Жените са принудени да носят пълен никаб.[14]

Финансирането се осъществява с продажба на суров петрол и рафинирани нефтопродукти, като по американски оценки приходите достигат няколко милиона долара седмично[10].

ИД използва оръжия от разнообразни източници, вкл. пленени противотанкови ракети от Свободната сирийска армия и американско стрелково оръжие от Ирак.[15]

Действия[редактиране | редактиране на кода]

Значителна част от бойците на ИДИЛ не са нито сирийци, нито иракчани. В нейните редици се бият джихадисти от цял свят, по оценка от май 2015 чужденците са над 22 000 души от 100 страни[10]. Те налагат контрол над завладените територии чрез репресии и издевателства като бичуване, разпъване на кръст, показни екзекуции и масови обезглавявания, включително на деца.[16][17] По сведения на правозащитни организации при финансираната от кувейтски граждани офанзива на опозицията в мухафаза Латакия ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра извършват масови убийства и изнасилвания на 200 или повече цивилни,[18] а при офанзивата в северен Ирак през юни 2014 ИДИЛ организира масови екзекуции на над 1700 шиити.[19] Към 2014 година Ислямска държава е отлъчена от Ал-Каида и към юни 2014 разполага с активи от над $ 2 млрд.[13]

ИД разрушава древните градове, които са под неин контрол. Групировката премахва символите на политеизма в тях и разпространява монотеизма. [20]

Социално и културно влияние на ИДИЛ в Европа[редактиране | редактиране на кода]

ИДИЛ, чрез своите проводници в Европа, успява да привлече и убеди европейски граждани да приемат идеологията ѝ и да се включат в редиците ѝ на фронтовете в Близкия Изток, а част от тях после да върне в Европа. Според френския посланик в България Ксавие дьо Кабан европейците, които се присъединяват към редиците на ИДИЛ, са първо или следващо поколение родени в Европа. Те отиват в Сирия или Ирак, биват обучавани и връщани в Европа, за да подготвят и извършат подривна дейност.

Тероризмът не е нещо ново в Европа, но сега знаем, че има една нова вълна от терористи – хора, които са били формирани в Сирия и са се били там. Те се връщат във Франция или Белгия, там, където са родени, и искат да ни унищожат. Затова те са опасни и затова има само един отговор – солидарността между нас.

—Ксавие дьо Кабан, посланик на Република Франция в Република България, пред БНР на 16 януари 2015

През 2015 г. Daily Mail съобщава за случай от 2014 г., при който 15-годишна датчанка става съучастник в убийството на собствената си майка, след като е попаднала под влияние на джихадистката пропаганда. Първоначално тя се влюбва в емигрант от Близкия изток и започва да изучава исляма, но е изоставена, след като мигрантът заминава за Швеция при съпругата си. Впоследствие тя попада в обкръжението на иракчанина Бахтияр Мохамед Абдула, чийто съучастник става в убийството.[21]

Европейци и американци, присъединили се към редиците на ИДИЛ[редактиране | редактиране на кода]

От Германия[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Н. от Гладбек, провинция Северен Рейн-Вестфалия, който е приел името Абу Дауд. Става достояние след като се появява видео с него, в което той заплашва Меркел, Обама, Оланд и Путин. До 2012 г. е на ръководна длъжност в салафистката организация „Малиату Ибрахим“, която през юни 2012 г. е забранена от немското федерално правителство. Радикалните си проповеди провежда основно в джамията в Золинген. След като напуска Германия, се отправя към Египет, а впоследствие се установява в Либия, докато не тръгва за Сирия, където да се присъедини към ИДИЛ.[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Political reform in Iraq will stem the rise of Islamists. // The National, 11 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  2. What the Takeover of Mosul Means for ISIS. // Carnegie Endowment for International Peace, 12 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  3. ISIS on offense in Iraq. // Al-Monitor, 10 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  4. а б в Withnall, Adam. Iraq crisis: Isis changes name and declares its territories a new Islamic state with 'restoration of caliphate' in Middle East. // The Independent, 29 June 2014. Посетен на 29 June 2014.
  5. Jihadists fighting in Syria, Iraq declare 'caliphate'. // The Daily Star, 29 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  6. Iraqi City in Hands of Al-Qaida-Linked Militants. // Voice of America, 4 January 2014. Посетен на 16 January 2014.
  7. а б ISIS: The first terror group to build an Islamic state?. // CNN, 13 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  8. THE SHORT ANSWER:Islamic State of Iraq and al-Sham. // Wall Street Journal. 12 юни 2014. Посетен на 15 June 2014.
  9. ISIS or ISIL? The debate over what to call Iraq's terror group. // The Washington Post. Посетен на 18 юни 2014.
  10. а б в г д ((en))  What is 'Islamic State'?. // BBC News. Посетен на 24 август 2015.
  11. Opponents beheaded in ISIS' push for Syria's east. // The Daily Star, 11 август 2014. Посетен на 11 август 2014.
  12. Who are Isis? A terror group too extreme even for al-Qaida. // The Guardian, 11 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  13. а б Profile: Islamic State in Iraq and the Levant (ISIS). // BBC, 16 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  14. ISIS bans music, imposes veil in Raqqa. // Al-Monitor, 20 януари 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  15. Islamic State weapons in Iraq and Syria. // Conflict Armament Research. Посетен на 4 юни 2015.
  16. Abuse 'rife in secret al-Qaeda jails in Syria'. // BBC, 19 декември 2013. Посетен на 29 юни 2014.
  17. ISIS, beheadings and the success of horrifying violence. // The Washington Post, 13 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  18. HRW: Executions, Unlawful Killings, and Hostage Taking by Opposition Forces in Latakia Countryside
  19. Massacre Claim Shakes Iraq. // The New York Times, 15 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
  20. Защо
  21. Влюбена в джихадист 15-годишна датчанка уби майка си
  22. Германски ислямист: Ти, мръснице Меркел, ще си платиш! (обновена)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]