Ислямска държава в Ирак и Леванта
|
Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията. |
| الدولة الإسلامية Ислямска държава |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|
|||||
| Девиз: Оцелява и расте[1][2] | |||||
|
|
|||||
| География и население | |||||
| Столица | Ар-Ракка[3] | ||||
| Управление | |||||
| Форма | халифат[4] | ||||
| халиф | Ибрахим Али ал Бадри | ||||
| говорител | Абу Мохамад ал-Аднани[5] | ||||
| История | |||||
| Създаване | 3 януари 2014[6] | ||||
| Обявяване на халифат | 29 юни 2014[4] | ||||
| Икономика | |||||
Ислямска държава (на арабски: الدولة الإسلامية, ад-Даула ал-Ислямийя), до 29 юни 2014 г. Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) (на арабски: الدولة الاسلامية في العراق والشام, ад-Даула ал-Ислямийя фи'л-Айраак уа аш-Шаам)[4] е непризната държава и сунитска терористична[7] групировка, обхващаща територии в Североизточна Сирия, Западен и Северен Ирак, части от Либия и североизточна Нигерия. Ислямска държава претендира върху целите територии на четирите страни, както и върху тези на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай).[8][9] От мюсюлманите по цял свят се изисква да се присъединят към нея и да декларират лоялността си към водача ѝ [10].
Съдържание
Създаване[редактиране | редактиране на кода]
Ислямска държава води началото си от различни терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година, най-вече Ал-Каида в Ирак (АКИ), тогава водена от Абу Мусаб ал-Заркауи. Бруталното насилие на АКИ и опитите ѝ да разпалят религиозен конфликт между сунити и шиити са прекратени с елиминирането на ал-Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказват неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“, но въпреки това тя остава сравнително слаба. Нарастващото възприятие на сунитите за изолация от иракския политически живот и избухването на гражданската война в Сирия допринасят за увеличаването на влиянието на групировката.[7] Това е най-мощната опозиционна групировка в Сирия.[11]
ИДИЛ прониква в Сирия като част от въоръжената опозиция срещу правителството на Башар ал-Асад, заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийският клон на Ал-Каида), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки.[12] През 2013 групировките от Сирия и Ирак се обединяват под водачеството на Ибрахим Али ал Бадри[10] в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладяват сирийския град ар-Ракка, областен център на едноименната мухафаза.[13]
По оценки на американски военни към септември 2014 ИДИЛ контролира голяма част от басейна на Тигър и Ефрат, около 210 000 km2, но седем месеца по-късно губи около една четвърт от територията си в Ирак (13 000 – 15 500 km2), но районът и на влияние в Сирия остава непроменен[10].
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Ислямска държава се управлява според фундаменталистко разбиране на шериата. Забранени са алкохолът, пушенето на цигари или шиша (наргиле), музиката и снимките на хора на обществени места. Жените са принудени да носят пълен никаб.[14]
Финансирането се осъществява с продажба на суров петрол и рафинирани нефтопродукти, като по американски оценки приходите достигат няколко милиона долара седмично[10].
ИД използва оръжия от разнообразни източници, вкл. пленени противотанкови ракети от Свободната сирийска армия и американско стрелково оръжие от Ирак.[15]
Действия[редактиране | редактиране на кода]
Значителна част от бойците на ИДИЛ не са нито сирийци, нито иракчани. В нейните редици се бият джихадисти от цял свят, по оценка от май 2015 чужденците са над 22 000 души от 100 страни[10]. Те налагат контрол над завладените територии чрез репресии и издевателства като бичуване, разпъване на кръст, показни екзекуции и масови обезглавявания, включително на деца.[16][17] По сведения на правозащитни организации при финансираната от кувейтски граждани офанзива на опозицията в мухафаза Латакия ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра извършват масови убийства и изнасилвания на 200 или повече цивилни,[18] а при офанзивата в северен Ирак през юни 2014 ИДИЛ организира масови екзекуции на над 1700 шиити.[19] Към 2014 година Ислямска държава е отлъчена от Ал-Каида и към юни 2014 разполага с активи от над $ 2 млрд.[13]
ИД разрушава древните градове, които са под неин контрол. Групировката премахва символите на политеизма в тях и разпространява монотеизма. [20]
Социално и културно влияние на ИДИЛ в Европа[редактиране | редактиране на кода]
ИДИЛ, чрез своите проводници в Европа, успява да привлече и убеди европейски граждани да приемат идеологията ѝ и да се включат в редиците ѝ на фронтовете в Близкия Изток, а част от тях после да върне в Европа. Според френския посланик в България Ксавие дьо Кабан европейците, които се присъединяват към редиците на ИДИЛ, са първо или следващо поколение родени в Европа. Те отиват в Сирия или Ирак, биват обучавани и връщани в Европа, за да подготвят и извършат подривна дейност.
| „ | Тероризмът не е нещо ново в Европа, но сега знаем, че има една нова вълна от терористи – хора, които са били формирани в Сирия и са се били там. Те се връщат във Франция или Белгия, там, където са родени, и искат да ни унищожат. Затова те са опасни и затова има само един отговор – солидарността между нас. | “ |
|
—Ксавие дьо Кабан, посланик на Република Франция в Република България, пред БНР на 16 януари 2015 |
||
През 2015 г. Daily Mail съобщава за случай от 2014 г., при който 15-годишна датчанка става съучастник в убийството на собствената си майка, след като е попаднала под влияние на джихадистката пропаганда. Първоначално тя се влюбва в емигрант от Близкия изток и започва да изучава исляма, но е изоставена, след като мигрантът заминава за Швеция при съпругата си. Впоследствие тя попада в обкръжението на иракчанина Бахтияр Мохамед Абдула, чийто съучастник става в убийството.[21]
Европейци и американци, присъединили се към редиците на ИДИЛ[редактиране | редактиране на кода]
От Германия[редактиране | редактиране на кода]
Михаел Н. от Гладбек, провинция Северен Рейн-Вестфалия, който е приел името Абу Дауд. Става достояние след като се появява видео с него, в което той заплашва Меркел, Обама, Оланд и Путин. До 2012 г. е на ръководна длъжност в салафистката организация „Малиату Ибрахим“, която през юни 2012 г. е забранена от немското федерално правителство. Радикалните си проповеди провежда основно в джамията в Золинген. След като напуска Германия, се отправя към Египет, а впоследствие се установява в Либия, докато не тръгва за Сирия, където да се присъедини към ИДИЛ.[22]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Political reform in Iraq will stem the rise of Islamists. // The National, 11 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ What the Takeover of Mosul Means for ISIS. // Carnegie Endowment for International Peace, 12 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ ISIS on offense in Iraq. // Al-Monitor, 10 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ а б в Withnall, Adam. Iraq crisis: Isis changes name and declares its territories a new Islamic state with 'restoration of caliphate' in Middle East. // The Independent, 29 June 2014. Посетен на 29 June 2014.
- ↑ Jihadists fighting in Syria, Iraq declare 'caliphate'. // The Daily Star, 29 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ Iraqi City in Hands of Al-Qaida-Linked Militants. // Voice of America, 4 January 2014. Посетен на 16 January 2014.
- ↑ а б ISIS: The first terror group to build an Islamic state?. // CNN, 13 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ THE SHORT ANSWER:Islamic State of Iraq and al-Sham. // Wall Street Journal. 12 юни 2014. Посетен на 15 June 2014.
- ↑ ISIS or ISIL? The debate over what to call Iraq's terror group. // The Washington Post. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ а б в г д ((en)) What is 'Islamic State'?. // BBC News. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Opponents beheaded in ISIS' push for Syria's east. // The Daily Star, 11 август 2014. Посетен на 11 август 2014.
- ↑ Who are Isis? A terror group too extreme even for al-Qaida. // The Guardian, 11 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ а б Profile: Islamic State in Iraq and the Levant (ISIS). // BBC, 16 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ ISIS bans music, imposes veil in Raqqa. // Al-Monitor, 20 януари 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ Islamic State weapons in Iraq and Syria. // Conflict Armament Research. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Abuse 'rife in secret al-Qaeda jails in Syria'. // BBC, 19 декември 2013. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ ISIS, beheadings and the success of horrifying violence. // The Washington Post, 13 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ HRW: Executions, Unlawful Killings, and Hostage Taking by Opposition Forces in Latakia Countryside
- ↑ Massacre Claim Shakes Iraq. // The New York Times, 15 юни 2014. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ Защо
- ↑ Влюбена в джихадист 15-годишна датчанка уби майка си
- ↑ Германски ислямист: Ти, мръснице Меркел, ще си платиш! (обновена)