Ислямско емирство Афганистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото държавно образувание със същото име вижте Емирство Афганистан.

Ислямско емирство Афганистан
د افغانستان اسلامي امارات‎
 
1996 — 2001  
 
 
Знаме Герб
Национален девиз
Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк
Национален химн
Няма (музиката е забранена)

Местоположение на Ислямско емирство Афганистан

В зелено са териториите, контролирани от талибаните
Столица Кабул (де юре)
Кандахар (де факто)
Официален език пущунски, дари
Религия сунитски ислям
Форма на управление емирство
История Гражданска война / Война срещу тероризма
 - Възкачване на талибаните
27 септември 1996 г.
 - Битка за Тора Бора
17 декември 2001 г.
Площ
 - Общо (2001 г.) 587 578 km²
Население  
 - Преброяване 26 813 057
Валута афгани
Днес част от Флаг на Афганистан Афганистан
редактиране

Ислямско емирство Афганистан[1] (на пущунски: د افغانستان اسلامي امارات‎) е ислямска държава, създадена през септември 1996 г., когато талибаните започват управлението си в Афганистан след падането на Кабул. Талибаните установяват контрола над приблизително 90% от страната, докато части от североизточната част са контролирани от Северния алианс, който става широко признатото правителство на Афганистан.[2]

Талибаните предоставят убежище на Осама бин Ладен и Ал Кайда, което им позволява да извършат големи терористични атаки, като нападенията от 11 септември. След 11 септември, международната опозиция срещу режима се увеличава, като дипломатическото признание от Обединените арабски емирства и Пакистан е отменено. Емирството приключва на 17 декември 2001 г., след като режимът е свален от Северния алианс, който е подкрепен от инвазията на САЩ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Талибаните и тяхното влияние е резултат от хаоса след съветско-афганската война. То започва като ислямско и пущо политико-религиозно движение, съставено от студенти в южен Афганистан. Преобладаващо етнически пущуни, талибаните смесват племенния кодекс на Пущунвал с елементи на сунитското ислямско учение, за да формират антизападна и антимодерна ислямска идеология, с която управляват.[3] Тя започна да получава подкрепа от съседен Пакистан, както и от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Междувременно държави като Съединените щати и други наблюдават от разстояние и се надяват, че това ново движение ще сложи край на гражданската война в Афганистан.

Талибаните смятат, че много от другите етнически общности в Афганистан са чужди.[4][5] Пущуните са най-голямата етническа група в Афганистан и представляват огромното мнозинство от талибанското движение. Когато талибаните се разпростират от южните и югоизточните си владения, те срещат по-голяма съпротива.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Разпространявайки се от Кандахар, талибаните в крайна сметка управляват Кабул през 1996 г. До края на 2000 г. те успяват да управляват 90% от страната, освен опозиционните градове, намиращи се предимно в североизточната част на провинция Бадахшан. Областите под пряк контрол на талибаните са главно големите градове и магистрали в Афганистан. Племенните вождове и военачалници имат пряк контрол върху различни малки градове, селища и селски райони. Талибаните се опитват да наложат стриктно тълкуване на ислямския закон за шериата върху цялата територия на Афганистан.

По време на петгодишната история на Ислямското емирство, на жените е забранено да работят, а на момичетата да посещават училища или университети и са принудени да спазват пурда и да се въздържат от неприличие. Тези, които се съпротивляват, биват наказани. Комунистите систематично са екзекутирани, а крадците са наказвани чрез отрязване на една от ръцете или крак.

Талибаните не са склонни да споделят властта и тъй като редиците им са преобладаващо с пущуни, те управлявали над 60% от афганистанците от другите етнически групи. В местните власти, като градския съвет на Кабул или Херат, доминират талибаните, а не местните жители. Критиците определят това, като „липса на местно представителство в градската администрация, което кара талибаните да изглеждат като окупационна сила“.

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Само Пакистан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) признават правителството на талибаните.[6] Държавата не е призната от ООН.

Отношенията между емирството и Иран се влошават през 1998 г., след като талибанските сили завладяват иранското консулство в Мазар-и-Шариф и екзекутират ирански дипломати.[7] След този инцидент, Иран заплашва да нахлуе в Афганистан, като унищожи военните части близо до афганистанската граница, но намесата на Съвета за сигурност на ООН и Съединените щати предотвратява войната.

Една от причините за липсата на международно признание, е талибанското незачитане на правата на човека и върховенството на закона, както се вижда от действията им при поемането на властта. Едно от първите действия на талибаните при завземането на властта е екзекуцията на бившия комунистически президент на Афганистан Мохамед Найбилула. Преди талибаните дори да влязат в контрол над столицата на Афганистан, те изпращат бойци, които да арестуват Найбилула. Тъй като Найбилула остава в състава на ООН в Кабул, това е нарушение на международното право. Като допълнителен пример, талибанският режим също е силно критикуван за убийството на иранските дипломати. Талибаните подкрепят ислямистките бунтовници, действащи в Чечения и Синцзян, като по този начин се противопоставят на Русия и Китайската народна република.

През 2013 г. талибаните отварят представителтво в Катар[8] с цел да започнат разговори помежду си, Съединените щати и Ислямска република Афганистан.[9] Има конфликт, след като службата вдига белия флаг на бившото ислямско емирство Афганистан, а държавният секретар на САЩ Джон Кери казва, че може да бъде затворен, ако в преговорите за мир няма „напредък“.[10][11]

Статуите на Буда в Бамян[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Мула Омар издава заповед за защита на статуите на Буда в Бамян, две монументални статуи на стоящи буди от VI век, издълбани встрани от скалата в Бамянската долина в района Хазаражат в централен Афганистан. Той прави това, защото в Афганистан няма будисти, така че идолопоклонството няма да бъде проблем.

Високият Буда през 1963 г. и през 2008 г., след като е вече разрушен.

Но през март 2001 г. статуите са унищожени от талибаните на Мула Омар след издаден от него указ. Той го обяснява така: „Не исках да унищожа Будите от Бамян. Всъщност някои чужденци дойдоха при мен и казаха, че биха искали да извършат ремонтни работи на Баджанския Буда, който е леко повреден, поради дъждовете. Това ме шокира. Тези безразсъдни хора нямат отношение към хиляди живи човешки същества – афганистанците, които умират от глад, но са толкова загрижени за неживи предмети като Буда. Това беше изключително обезпокоително. Затова наредих разрушаването им. Ако бяха дошли за хуманитарна работа, никога нямаше да наредя разрушението на Буда“.[12]

Това води до международен отзвук от държави като Япония, Индия, Шри Ланка, Южна Корея, Непал, Иран, Катар и Русия. Дори Саудитска Арабия и ОАЕ, които са едни от трите държави, които признават емирството в Афганистан, изразяват своето несъгласие. Арабският клон на ЮНЕСКО нарича унищожението „дивашко“.[13][14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Directorate of Intelligence. CIA – The World Factbook – Afghanistan (mirror). // 2001. Посетен на 3 11 2008. note – the self-proclaimed Taliban government refers to the country as Islamic Emirate of Afghanistan
  2. Map of areas controlled in Afghanistan '96
  3. Rashid, Taliban (2000)
  4. http://www.theage.com.au/news/world/wandering-kuchis-pay-for-their-taliban-links/2005/08/26/1124563029556.html"Most recently, they had the protection of their fellow ethnic Pashtuns, the Taliban, who looted and torched Tajik, Uzbek and Hazara communities"
  5. http://lhvnews.com/en/news/2579/role-of-the-taliban’s-religious-police "They described the Hazara, Tajiks, Uzbeks and the Kizilbash (Turkmens) as non-Afghan people and believed that those people had immigrated to the country from Tajikistan,(Turkmenistan), Uzbekistan and Iran."
  6. Terrorism and Global Disorder – Adrian Guelke – Google Libros. Books.google.com. Посетен на 3.11.2017.
  7. [15 Sep 1998] SC/6573: SECURITY COUNCIL STRONGLY CONDEMNS MURDER OF IRANIAN DIPLOMATS IN AFGHANISTAN
  8. Michael Semple. The Taliban's Qatar office is a positive step, but not a prologue to peace. // the Guardian. Посетен на 15 February 2015.
  9. U.S. Will Negotiate With Taliban, Helping It Return To Power - Investors.com. // Investor's Business Daily. Посетен на 15 February 2015.
  10. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/afghanistan/10131286/Fury-from-Hamid-Karzai-plunges-US-talks-with-Taliban-into-disarray.html
  11. Kerry: Taliban's Qatar Office Could be Closed if no 'Move Forward'. // VOA. Посетен на 15 February 2015.
  12. Mohammad Shehzad. The Rediff Interview/Mullah Omar. // The Rediff. Kabul, 3 March 2001. Посетен на 27 October 2010.
  13. Over World Protests, Taliban Are Destroying Ancient Buddhas. // 4 March 2001. Посетен на 23 December 2016.
  14. Bamiyan statues: World reaction. // 5 March 2001. Посетен на 23 December 2016.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Islamic Emirate of Afghanistan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.