Измаил (религия)

Тази статия е за библейския персонаж. За града в Украйна вижте Измаил.

---

Изгнанието на Агар с малкия Измаил в пустинята (1785)

Исмаи́л или Измаи́л (на иврит: יִשְׁמָעֵאל‎, Ишмаел (Yishma’el, Yišmāʻēl), на гръцки: Ισμαήλ Ismaēl; на латински: Ismael; на арабски: إسماعيل‎, ʼIsmāʻīl, в буквален превод – „Да чуе Бог“) е библейски персонаж. Син на Авраам (^{[Бит. 16:3]}) от робинята Агар. Отпратен с майка си в пустинята Фаран, той израства на свобода и се жени за египтянка (^{[Бит. 21:21]}), като има 12 сина от нея (^{[Бит. 25:13]}).

В глава 16 на Битие раждането на Исмаил е планирано от първата съпруга на патриарх Авраам, по това време известна като Сарайя (Сара). Тя и съпругът ѝ Абрам (Авраам) се опитват да имат деца, за да изпълнят Авраамовия завет, установен в (Битие 15). Аврам е на 86, Сара на 75 години и все още нямат деца. Сара предлага на египетската си слугиня Хагар (Агар или Хаджар) на съпруга си, за да могат да имат дете от нея. Авраам взе Агар за жена и зачена дете с нея. Агар започна да проявява презрение към Сара, която реагира, като се отнесе грубо с нея. След това Агар бяга в пустинния регион между селището на Авраам и Шур. (Битие 16: 7 – 16) описва името на Исмаил и Божието обещание на Агар относно Исмаил и неговите потомци. Това се случва при кладенеца на Вир-лахай-рои, където Агар е посетена от Ангела Господен, който ѝ казва: „Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. Ангелът заповядва на Агар: „Върнете се при господарката си [Сара] и ѝ се покори" (Битие:11).

По-нататък в глава 17 на Битие се разказва как Авраам е благословен, за да може потомците му да бъдат толкова много, колкото прахът на земята. Бог обаче казва на Агар, че синът ѝ ще живее в конфликт с роднините си. Когато се ражда Исмаил, Авраам е на 86 години. Когато става на 13 години, Исмаил е обрязан едновременно с всички останали мъже в дома на Авраам, ставайки част от завета при масово обрязване. Баща му Аврам, получил новото име „Авраам“, тогава 99-годишен, също е обрязан. След това Сара ражда Исак, вече от Авраам. На осмия ден от раждането Исаак също е обрязан В деня на отбиването на Исак Авраам дава угощение, а Исмаил се присмива и Сара моли Авраам да изгони Исмаил и майка му, като каза: „Изпъди тая слугиня и сина ѝ, защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак“. Искането ѝ е болезнено за Авраам, който обича Исмаил. Авраам се съгласява едва след като Бог му каза, че „в Исаак ще се нарече твоето потомство“ и че Бог ще „направи народ от сина на робинята“ Исмаил, тъй като той е потомък на Авраам . Бог преди това казва на Авраам „Ще установя завета Си с [Исаак]“, като същевременно давам обещания относно измаилския народ . Авраам дава на Исмаил и майка му запас от хляб и вода и ги изпрати. Агар влиза в пустинята Беер-Шева, където двамата скоро остават без вода. Майка му оставя Исмаил, за да не гледа как той умира от жажда, но Бог ги спасява. Исмаил израства и се заселва в пустинята.

Счита се за родоначалник на малките племена на бедуините, които завладяват част от т.нар. арабска пустиня, намираща се между Ханаан и Древен Египет (Синайския полуостров). Единствената дъщеря на Измаил е Васемафа (^{[Бит. 36:3]}), която е женена за Исав.

След две поколения, потомците на синовете на Измаил посредством опитомяването, отглеждането и развъждането на камили осъществяват контрол над керванната търговия между Галаад и Древен Египет (^{[Бит. 37:25]}). Именно измаилтяните продават Йосиф в Древен Египет, за да последва изходът.

Библията също така отъждествява измаилтяните с мадиамитяните (^{[Бит. 37:28]}).

Йосиф Флавий предава, че потомците на Измаил изпълват цялата област между Ефрат и Червено море, известна като Набатейско царство. Местните араби отнасят своя произход в библейски смисъл към Измаил, като даже родословието на пророка Мохамед възхожда към него. Измаил е собствено ислямският пророк в тази световна религия.

12-те синове на Измаил

1. Наваиов (Навеоф; на латински: Nabaioth; на гръцки: Ναβαιώθ) – виж набатейци
2. Кедар (Кидар; на латински: Cedar; на гръцки: Κηδὰρ)
3. Адбеел (Авдеил; на латински: Abdeel; на гръцки: Ναβδεὴλ)
4. Мивсам (Массама; на латински: Mabsam; на гръцки: Μασσὰμ)
5. Мишма (Маема; на латински: Masma; на гръцки: Μασμὰ)
6. Дума (Идума; на латински: Duma; на гръцки: Δουμὰ). В Книгата на Исая се свързва с възвишението Сеир (^{[Бит. 21:11]})
7. Масса (Масс; на латински: Massa; на гръцки: Μασσῆ)
8. Хадад (Ходад; на латински: Adad; на гръцки: Χοδδὰν)
9. Фема (Феман; на латински: Thema; на гръцки: Θαιμὰν)
10. Йетур (на латински: Itur; на гръцки: Ιετοὺρ) – виж Итурея
11. Нафиш (Нафес; на латински: Naphis; на гръцки: Ναφὲς)
12. Кедма (на латински: Cedma; на гръцки: Κεδμά)