Исмаил Стразимири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исмаил Стразимири
Ismail Strazimiri
албански революционер

Роден
1868 г.
Починал
1943 г. (75 г.)

Исмаил Стразимири (на албански: Ismail Strazimiri) е албански революционер, военен и просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1868 година в горнореканското село Стрезимир, Османската империя, от което носи прозвището Стразимири, тоест Стразимирски. Член е на албанския комитет Башкими (Единство) и участва в борбата за просвета на албански език, както и в албанските вълнения през 1910 година и въстанието от 1912 г. Начело на чета в 1912 година влиза в Дебър. Приветства Декларацията за независимост и подкрепя действията на временното правителство във Вльора.

Участва в Охридско-Дебърското въстание в 1913 година срещу сръбските окупатори и се противопоставя на протурския Есад паша Топтани. Заловен е от сърбите и затворен. В 1920 - 1921 година е на страната на Юсуф Елези. Участва във въстанието от юни 1924 година, по време на което е овладяна Тирана, Ахмед Зогу бяга в Югославия, а Фан Ноли става министър-председател.

В 1943 година се присъединява към партизанските сили и се отличава в боевете при Пешкопия. Успява да накара дебраните да приемат Национално либералното движение. Убит е в Слова през ноември 1943 година.[1]

Баща е на инженера Лютфи Стразимири, видния архитект Гани Стразимири и полковник Сири Стразимири.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония