Исмаил Ферик паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исмаил Ферик паша
Ισμαήλ Φερίκ Πασάς
паша, еничар
Роден
1809 г.
Починал
1867 г. (58 г.)
Погребан Египет

Националност Флаг на Османската империя Османска империя
Религия Ислям

Исмаил Ферик паша или също Исмаил Селим паша (на гръцки: Ισμαήλ Φερίκ Πασάς и Ισμαήλ Σελίμ Πασάς) (ок. 18091867) е гръцки еничар, издигнал се на висок военен пост, генерал на османските войски и министър на външните работи на Египет.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден около 1809 г. като Емануил (Манолис) Пападакис[1] в семейството на християнския свещеник Фрагиос Пападакис в село Психро, разположено на платото Ласити на остров Крит, той е отвлечен заедно с по-малките си братя Антониос (1810-1878) и Андреас след убийството на баща им през 1823 г. по време на Гръцката война за независимост, след което тримата са продадени на робските пазари на империята. Антониос е продаден в Константинопол, а четиринадесетгодишният по това време Емануил и най-малкият Андреас - в Александрия, където двамата са обърнати в исляма. Обучавани са за еничари и се издигат на високи постове - Емануил става генерал и министър на външните работи на Египет, а Андреас е назначен за началник на полицията на Александрия.

Завръщане на Крит и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 г. Исмаил Ферик паша е назначен на мястото на Шахин паша начело на над 20-хилядна египетска войска като подкрепление на турците, за да потушат въстанието на неговия роден Крит. Същевременно критските въстаници получават оръжие и финансова подкрепа от неговия брат Антониос,[2] който след шест години прекарани в робство в Константинопол, успява да избяга оттам и се установява в Атина. Известно е, че Исмаил паша е бил запознат с тези обстоятелства и е поддържал кореспонденция с брат си.[3]

На Крит Исмаил участва в няколко битки и в обсадата на манастира Аркади.[4] В късната пролет на 1867 г. заедно с Омар паша той тръгва към платото Ласити, за да смажат бунтовниците. Няколко дни след жестокия погром над въстаниците Исмаил умира при неизяснени обстоятелства. Според някои свидетелства причината за смъртта му е коремен тиф, според други усложнения вследствие на огнестрелна рана, а според трети той е отровен. Твърди се, че Исмаил паша не бил достатъчно твърд със селяните, поради което Омар паша го наказал. Мълвата твърди, че когато Антониос научава за смъртта му, той казва: „Може би брат ми е бил прострелян от едно от оръжията, които изпратих“.[5]

Тялото на Исмаил паша е пренесено в Египет и погребано в Александрия с големи почести, а бюстът му се пази в Националния военен музей в Кайро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]