Исмаил ал-Фаруки
| Исмаил ал-Фаруки Isma'il Raji al-Faruqi | |
| палестинско-американски философ и учен по религия | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Съединени американски щати |
| Религия | ислям |
| Учил в | Харвардски университет Ал-Азхар[1] Университет на Индиана – Блумингтън Американски университет в Бейрут |
| Работил в | Университет „Темпъл“ (1968 – 1986)[2] Университет „Макгил“ (1958 – 1961)[2][1] Чикагски университет (1964 – 1967) |
| Философия | |
| Регион | Ислямска философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Школа | Теоцентризъм, Единобожие, Ислямска етика |
| Интереси | етика теология сравнително религиознание обществена справедливост |
| Идеи | Ислямизация на знанието Метарелигия Таухид |
| Текстове | Al-Tawhid: Its Implications for Thought and Life Christian Ethics Islam and the Problem of Israel |
| Повлиян | Ислямската теология Панарабизъм Фазлур Рахман |
| Повлиял | Имтияз Юсуф Джон Еспозито Международен институт за ислямска мисъл |
| Семейство | |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Исмаил ал-Фаруки в Общомедия | |
Исмаил Раджи ал-Фаруки (на арабски: إسماعيل راجي الفاروقي) е палестинско-американски учен, известен с изследванията си върху ислямската философия, междурелигиозния диалог и реформирането на образованието. Той е сред основателите на Международен институт за ислямска мисъл (IIIT) и защитава идеята за „ислямизация на знанието“ – подход за интегриране на ислямските ценности в съвременните науки. Работил е в университети в САЩ, Канада и Пакистан.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Исмаил ал-Фаруки е роден в Яфа (днес в Израел) през 1921 г. Баща му, Абд ал-Худа ал-Фаруки, е ислямски съдия (кади).[3] Учи в дома си и в местната джамия, а след това в католическото училище „Колеж де Фрер“ в Яфа.[4] През 1941 г. започва работа в администрацията на Британска Палестина, а след 1948 г. се премества в Ливан и учи в Американския университет в Бейрут.[5] Завършва магистратура по философия в Харвардски университет и докторат в Университет на Индиана.[6]
Академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1958 г. ал-Фаруки преподава в Макгилски университет (Канада), където изучава християнство и юдаизъм.[7] По-късно работи в Пакистан и САЩ, като през 1968 г. става професор в Темпълски университет и създава програма за ислямски изследвания.[8] Сред неговите студенти е известният изследовател Джон Еспозито.
Философия и идеи
[редактиране | редактиране на кода]Основен фокус в работата на ал-Фаруки е концепцията за таухид (единобожие), която той смята за основа на ислямската цивилизация.[9] Той критикува секуларизма и смята, че религиозните принципи могат да обединят обществото. Ал-Фаруки също така подкрепя идеята за мирно съжителство между различни религии в рамките на ислямска държава.[10]
Ал-Фаруки смята, че модерните науки трябва да се преосмислят чрез призмата на ислямските ценности. Той основава движението за „ислямизация на знанието“, което цели да създаде образователни програми, свързани с ислямската идентичност.[11] През 1977 г. участва в организирането на Първата световна конференция за мюсюлманско образование в Мека.[12]
Някои критици смятат, че идеите на ал-Фаруки ограничават академичната свобода, докато други ги определят като прекалено либерални.[13]
смърт
[редактиране | редактиране на кода]През 1986 г. ал-Фаруки и съпругата му са убити в дома си в Пенсилвания. Убиецът, Джоузеф Луис Йънг, е осъден на смърт, но умира в затвора през 1996 г.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б 44627369 // JSTOR.
- ↑ а б faruki-ismail-raci
- ↑ Badri, Malik. Psychological reflections on Ismail al-Faruqi's life and contributions // The American Journal of Islamic Social Sciences 31 (2). 2014. DOI:10.35632/ajis.v31i2.1052. с. 145–152.
- ↑ Essential Writings: Ismail Al Faruqi. Куала Лумпур, IBT Books, 2021. с. 3.
- ↑ Faruqi, Ismail Raji al- (1986) // The Oxford Dictionary of Islam. Oxford Reference. Посетен на 2024-07-04.
- ↑ Al-Faruqi, Isma'il Raji. The Ethics of Reason and the Ethics of Life (Kantian and Nietzschean Ethics). Блумингтън, Университет на Индиана, 1949.
- ↑ Rahman, Fazlur. Palestine and My Experiences with the Young Faruqi: 1958 to 1963 // Journal of Islamic Research 4 (4). 1990. с. 295–300.
- ↑ Quraishi, M. Tariq. Ismail al-Faruqi: An Enduring Legacy. MSA Publications, 1986. с. 9.
- ↑ Yusuf, Imtiyaz. Ismail Al Faruqi // Encyclopaedia of Islam. Т. 3. Koninklijke Brill NV, 2022.
- ↑ Al-Faruqi, Isma'il R. Islam and the Problem of Israel. Куала Лумпур, The Other Press, 2003. с. 103–104.
- ↑ Al-Faruqi, Isma'il Raji. Islamization of Knowledge. IIIT, 1982.
- ↑ Editorial // The American Journal of Islamic Social Sciences 28 (3). 2011. с. ii-xii.
- ↑ Mukhetdinov, D. V. Philosophy of Ismail Raji al-Faruqi: In Search of Neomodernism // Islam in the Modern World 2. 2018. DOI:10.22311/2074-1529-2018-14-2-165-182. с. 165–182.
- ↑ Toth, Anthony B. Focus on Arabs and Islam // 1986-11.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ismail Faruqi Online Архив на оригинала от 2010-02-06 в Wayback Machine. — Официален сайт за живота и трудовете на Исмаил ал-Фаруки
|
