Одрински инцидент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Истанбулско въстание)
Одрински инцидент
Султан Мустафа ІІ
Султан Мустафа ІІ
Информация
Период1703 г.
МястоКонстантинопол
Одрин
Резултатдетрониране на султан Мустафа II
потушаване на въстанието от Ахмед III
Страни в конфликта
ЕничариМустафа II
Жертви и загуби
на 14 хил.няма данни

Одринският инцидент (на османски турски: Edirne Vaḳʿası) обозначаван в историографията и като Истанбулското въстание е събитие от 1703 г. което съобразно размаха, продължителността и резултатите си е без аналог дотогава в Османската империя. Носи свой специфичен и ярък политически оттенък.

В резултат от „инцидента“ е низвергнат от трона султан Мустафа II и за нов султан е прогласен брат му Ахмед III. Преди това социално събитие всички по-обхватни социални брожения в империята имат бунтовен характер и са дело главно на недоволни от заплащането или друго еничари[1].

Събитията[редактиране | редактиране на кода]

Нездравият стремеж към завладяването на Виена отваря „кутията на Пандора“ за Османската империя, бележейки края на Pax Ottomana за поданиците на падишаха. Стабилизирането на империята постигнато през епохата Кьопрюлю е безвъзвратно загубено в края на Голямата турска война. За да се съберат приходи за войната, през 1695 г. е реорганизирана системата за откуп на приходите в маликяне, което в крайна сметка съсипва финансовите и икономически перспективи за възстановяване на империята в средносрочен план.

Брожението избухва в началото на 1703 г. в Истанбул по четири основни причини. На първо място, социално-икономическото положение на Османската империя след края на т.нар. Голяма турска война и сключения Карловецки мирен договор е безпрецедентно. Формалните искания на бунтовниците са четири:

  1. грижа за гражданите;
  2. спиране разхищението на имперската хазна за султанския двор;
  3. осъждане на виновните за незавидната социално-икономическа ситуация и
  4. край на прекомерните отстъпки към християнските съюзници от Свещената лига (по-специално недоволството е заради предаването на Османска Унгария и Трансилвания на Свещената Римска империя; виж и Имре Тьокьоли и Ференц II Ракоци).[2]

Като повод за начало на въстанието, което като никога избухва в столицата, е постоянното пребиваване на султан Мустафа II в Одрин. За султана излизат слухове, че е отдаден изцяло на пиршества и лов, занемарявайки държавните дела в този изключително труден момент. От друга страна, Одрин е винаги само и единствено място на сбор за еничарите и спахиите, т.е. за войската, но не и столица от времето на превземането на Константинопол. Това обстоятелство наляга мрачно и тягостно настроение всред столичното население.

Четири са прослойките в османското общество които се надигат на бунт – еничарите, еснафите и градската беднота, начело с улемата. В стопански аспект най-засегнато е търговско-занаятчийското съсловие. Всички недоволни провидели в личността на шейх юл-исляма Фейзуллах ефенди виновника за незавидното си положение.[3]

Първоначално въстаналите изпращат парламентьори в стария дворец в Одрин с цел избягване на кръвопролитие. Парламентьорите са арестувани от султан Мустафа II, който подценява ситуацията и силата на недоволството. След ареста еничарите настъпват към Одрин, и след последвалия отказ на спахиите да защитават властта на султана, се стига до екзекуция на великия везир. И това не спасява властта и султанът се вижда принуден да абдикира под натиск.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Мустафа II е детрониран, а на негово място е поставен Ахмед III. Новоизбраният султан се вижда принуден да прибере султанския двор в Константинопол. Въстаниците превземат Одрин, а повечето от спахиите преминават на страната на бунтовниците. Обаче до края на годината новият султан успява не само да поеме здраво властта, но и безжалостно да се разправи персонално с всички подбудители на въстанието. Убити са повече от 14 хил. участници във въстанието, а междувременно умира при неясни обстоятелства и сваления от престола Мустафа II.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 151. Фабер, Велико Търново, 2000.
  2. История на Османската империя; стр. 149; автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3; 2000; Фабер, Велико Търново.
  3. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 149. Фабер, Велико Търново, 2000.
  4. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 150 – 151. Фабер, Велико Търново, 2000.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эдирнский индицент“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​