Истанбул
- Цариград пренасочва насам. За други значения вижте Цариград (пояснение).
Тази статия е за града в Турция. За вилаета вижте Истанбул (вилает).
| Истанбул İstanbul | |
| — град — | |
 Изглед от Златния рог между Галата и Сарайбурну; превърнатата в джамия църква „Света София“; Момината кула; Ортакьойската джамия с Босфорския мост на заден план; трамвай по булевард „Истиклял“; търговският квартал Левент. | |
  Истанбул  Истанбул  Истанбул | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Площ | 5 343 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 15 067 724 души (2018) 2820 души/km² |
| Кмет | Екрем Имамоглу[1] |
| Основаване | VII век пр.н.е |
| Пощенски код | от 34 010 до 34 850 |
| Телефонен код | 0212 (европейска страна) 0216 (азиатска страна) |
| МПС код | 34 |
| Официален сайт | ibb.gov.tr |
| Истанбул в Общомедия | |
Истанбу̀л (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), наричан още Стамбул и от славяни Цариград, с предишни имена Византион (на гръцки: Βυζάντιον) и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населеният град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната.
С население от 15,5 милиона души градът е естествен център на градска агломерация, която е сред най-големите в Европа[2] и света по население[3][4]. 18,4 % от населението на Турция живее в Истанбул. Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия[5].
Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330 – 395), Византийската империя (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922)[6]. Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция установи своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.
Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната[7] между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света. Над Босфора са построени 3 висящи моста. На 29 октомври 2013 г. е официално открит жп тунелът под Босфора „Мармарай“, който свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес.
През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости[8]. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град[9], Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Градът кандидатства за домакин на Летните олимпийски игри през 2020 г.[10].
История
Следи от първите заселения на града са открити в азиатската част и се отнасят към неолитната епоха. През Бронзовата епоха са извършени заселвания в околностите на двореца „Топкапъ“.
За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е.[11], когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара – те основават колонията Халкедон, която днес се намира в квартал Кадъкьой.
През 660 г. пр.н.е. начело с пълководеца Бизас се заселват в европейския район на историческия полуостров, наречен днес Сарайбурну и основали град Бизантион. Великолепното географско положение и благоприятните за морска търговия условия подпомогнали бързото му развитие. През 513 г. пр.н.е. градът попада в ръцете на персите, през 407 г. пр.н.е. е под влиянието на Атина, а през 405 г. пр.н.е. е управляван от спартанците. През 227 г. пр.н.е. идващите от Европа галати се установили в азиатската част на града.
Сключеният съюз с Древен Рим през 191 г. пр.н.е. способства за военната отбрана на Бизантион, който отначало е свободен град, но през 100 г. пр.н.е. е включен в рамките на римската република. През 194 г. градът взема страната на претендента Песцений Нигер в борбата му срещу император Септимий Север и последният след тригодишна обсада го разрушава, включително събаря крепостните стени. Византион е възстановен и бързо достига предишната си слава и просперитет
През 330 г. тракийският град Византион (на гръцки: Βυζάντιον) е избран от император Константин I Велики за нова столица на Римската империя. От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път през 1557 г. от германския историк Йеронимус Волф. Градът е столица и за кратко на съществувалата през XIII век Латинска империя. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. Влязъл е в историята и с българското си име Цариград. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) – така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града Мехмед II го превзема след дълга обсада, той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.
При превземането на Константинопол от Османската империя действа патриаршия на арменската църква, която е действаща през цялото съществуване на империята.[12] Седалището на гръцката патриаршия също се намира в града по цялото време на съществуването на империята.[13] През XVI век ориенталец може да се разхожда по улиците на града, само ако е придружен от еничар, предоставен му от консула.[14]
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив, достигаща Белово, която по-късно става част от линията на Ориент Експрес.[14]
География
Местоположение
Географското положение на Истанбул е най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части: 1) Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златен рог; 2) Галата – на север от Златния рог и 3) Новият град. Първите две части се намират в европейската страна, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси.
Истанбул, разделящ Европа и Азия, обединяващ Черно и Мраморно море, се разполага на двата бряга на пролива Босфор. Заливът Златен рог (дължина 7 km) разделя европейската страна на две части. Месторазположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. Държавите, целящи да завладеят тези два континента, първоначално се стремели да вземат под контрол именно Истанбул.
Днес за страните на Балканския полуостров и Средния изток, също и за тюркоезичните републики градът е важен политически и търговски център. Първоначалното название Бизантион идва от името на основателя Бизас. След като Римската империя била разделена на западна и източна, градът бил наречен Новият Рим.
Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота.
След превземането му от османците бил преименуван на Истанбул (на гръцки означава „отивам в града“) и се превърнал в един от най-големите и многолюдни градове в Европа.
Климат
Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3 °C до 9 °C. Средногодишното количество на валежите е 870 mm с максимум през декември и минимум през юни.
Най-ниската температура, измерена в Истанбул на 9 февруари 1927 г., е била -16,1 °C, а най-високата (отчетена на различни места в града) на 12 август 2000 г., е била 40,5 °C. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул – 342 mm.
 Климатични данни за Истанбул (1970 – 2009 г.),  Турция 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 18,3 | 24,0 | 26,2 | 32,9 | 33,0 | 40,2 | 40,5 | 38,8 | 33,6 | 34,2 | 27,2 | 21,2 | 40,5 |
| Средни максимални температури (°C) | 8,7 | 9,1 | 11,2 | 16,5 | 21,4 | 26,0 | 28,4 | 28,5 | 25,0 | 20,1 | 15,3 | 11,1 | 18,4 |
| Средни температури (°C) | 5,8 | 5,9 | 7,6 | 12,1 | 16,7 | 21,0 | 23,4 | 23,6 | 20,2 | 16,0 | 11,9 | 8,2 | 14,3 |
| Средни минимални температури (°C) | 2,9 | 2,8 | 3,9 | 7,7 | 12,0 | 16,0 | 18,5 | 18,7 | 15,5 | 12,0 | 8,5 | 5,3 | 10,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −10,4 | −16,1 | −7 | −0,6 | 3,6 | 8,0 | 10,5 | 8,2 | 5,2 | 1,0 | −4 | −9,4 | −16,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 98,4 | 80,2 | 69,9 | 45,8 | 36,1 | 34,0 | 38,8 | 47,8 | 61,4 | 96,9 | 110,7 | 123,9 | 843,9 |
| Брой на дните с валежи | 20 | 17 | 16 | 14 | 12 | 8 | 5 | 6 | 7 | 12 | 16 | 19 | 152 |
| Източник: worldweather.org meteor.gov.tr и bbc.co.uk/weather | |||||||||||||
Население
През по-голямата част от своята история Истанбул е бил сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр. в някогашния Константинопол са живеели между 400 000 и 500 000 души[15]. Дълго време Истанбул остава най-големият град в Европа, докато през 19 век е изпреварен от Лондон.[16] Днес Истанбул е третият по големина град в света[17].
Турският статистически институт определя населението на Истанбул на 13 483 052 (31 декември 2011 г.) души, което го прави най-големият град в Турция с 18% от населението на страната.[18] Най-гъсто населеният район е Юскюдар в азиатската част на града.[19]
Истанбул е един космополитен град, в който съжителстват различни етноси и религии, от които, разбира се, най-многобройни са изповядващите исляма турци, но има още гърци, евреи, арменци, кюрди, араби, малък брой българи и още много други, изповядващи православно християнство. Истанбул е център на православието. Тук се намира седалището на Цариградската патриаршия и Вселенския патриарх. Мюсюлманите в Истанбул разполагат с около 2690 джамии, християните – с около 160 църкви, а евреите – с 26 синагоги. Арменците населяват района Кумкапъ, евреите – района Балат, а квартал Фенер традиционно си остава дом на Цариградските гърци.
|
|
|
|
Икономика
Истанбул е център на икономическия живот на страната, защото е разположен на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През 2008 г. Истанбул е имал БВП от 174 милиарда щ.д.[20]
През 2005 г. фирмите в Истанбул осъществяват износ на стойност 41 397 000 000 щ.д. и внос на стойност 69 883 000 000 щ.д., което съответства на 56,6% от износа и 60,2% от вноса на Турция през тази година.[21] През 2006 г. износът на Турция е нараснал с 16,1%, докато вносът е нараснал с 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от индустрията в страната. [22] Според списание „Форбс“, в Истанбул живеят през март 2008 г. 34 милиардери (от 25 през 2007 г.). По този показател градът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след Москва (74), Ню Йорк (71) и Лондон (36 милиардери). След него следват Хонг Конг (30 милиардери), Лос Анджелис (24), Мумбай (20), Сан Франциско (19), Далас (15) и Токио (15 милиардери).[23]
В края на последното десетилетие на XX век икономиката на Турция и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза през периода между юли 1997 г. и началото на 1998 г., както и кризата в Русия в периода между август 1998 и средата на 1999 г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа. След този неуспех бавно се наблюдава постоянен ръст на икономиката през 1999 година.
Въпреки това Истанбул винаги е бил финансова столица на Турция, дори и след като през 1923 г. за административна столица на страната е обявена Анкара. Откриването на нови пазари в града през 90-те години на XX век допълнително засилва този статут. Откритата в началото на 1986 г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в Турция, създаден за осигуряване на търговия с акции и държавни облигации.
Бизнес-центровете Левент и Маслак са дом на най-големите компании и банки в Турция, между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, UniCredit, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank и много други. И Левент, и Маслак имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует и осеяни с небостъргачи квартали.
В града работи около 20% от трудоспособното население в Турция и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% от брутния национален продукт на Турция.
Образование
Истанбулският университет, основан през 1453 г., е най-старото висше учебно заведение в страната. Първоначално е създадено като ислямско училище, но по-късно се създават факултети по право, медицина и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.[24] Истанбулският технически университет е основан през 1773 г. като училище на военноморския флот и е третият най-стар университет в света посветен изцяло инженерните науки.[25] Други известни университети в Истанбул са Университетът по изкуствата Мимар Синан и Университетът Мармара, който е третата по големина институция в страната за висше образование. Истанбул Меденийет пък е името на най-новия университет в града, открит през 2010 г.[26]
Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е Робърт колеж, основан с подкрепата на САЩ през 1863 г. През 1971 г. университетът приема новото си име Боазичи (Boğaziçi).[27] Първият частен университет в Истанбул е създаден през 1982 г. Частни университети са Коч и още тридесет други като Търговския университет и университета Кадир Хас.
През 2007 г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода 2000 – 2007 г. класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е нараснал с повече от 60%. [28] Гимназията Галатасарай е създадена през 1481 г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан Баязид II, който цели да подобри образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните училища в града като усилено се набляга на изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища като например Liceo Italiano, които са създадени през 19 век с целта да се образоват чужденци.
Други висши училища в Истанбул се отличават със своите стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия Кулели, разположена по протежение на бреговете на Босфора и гимназията Навал, разположена на един от Принцовите острови са висши военни училища, които се допълват от три академии – военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията Darüşşafaka, която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.[29] Гимназията осигурява обучение по английски език и втори чужд език – немски или френски. Други известни висши училища са Мъжката гимназия Кабаташ(Kabataş) (основана през 1908 г.) и Анадолската гимназия Кадъкьой (основана през 1955 г.).
Транспорт
Основните магистрали на Истанбул са O-1, O-2, O-3, както и O-4. Магистралите се разклоняват във вътрешността на града и преминават през двата моста над Босфора. O-2 продължава на запад до Одрин а O-4 води на изток до Анкара. O-2, O-3, и O-4 са част от европейски път E80 (Трансевропейската магистрала) простираща се от Португалия до турско-иранската граница. Двата моста над Босфора формират връзката между азиатската и европейската части на Турция и пропускат над 400 000 МПС всеки ден. Железопътният тунел Мармарай под Босфора свързва кварталите Фатих и Кадъкьой. Третият мост над Босфора, за който се заговори още през 1990 г. е открит официално на 26 август 2016 г. Мостът е комбиниран – автомобилно-железопътен, с 4 платна с 2 железопътни линии – по една във всяка посока.
Общественият транспорт в Истанбул е сложна мрежа от трамваи, тролейбуси, автобуси, метро, високоскоростни автобусни линии и фериботи. Още през 1875 г. е открита подземната линия „Тунел“, която е втората най-стара в света подземна линия за железопътен транспорт. Тя все още работи с пътници между Каракьой и булевард Истиклял. През 2006 г. е открита модерната линия между площад Таксим и Кабаташ. Метрото в Истанбул се състои от 4 линии (М1, М2, М3 и М4), които постоянно се разширяват.
Линиите на метрото са свързани чрез подводния тунел Мармарай. Така са свързани Източна Тракия и Мала Азия под водите на Босфора. Днес най-широко разпространеният транспорт е автобусният, който превозва над 2,2 млн пътници дневно, а със специално създадените бус ленти в града и по двата моста този вид транспорт е най-бърз, защото не попада в зоната на адските задръствания, които стават по истанбулските пътища. В Истанбул работи и най-голямата фериботна станция в света, осигуряваща надежден транспорт на хора и стоки в различни точки от Мраморно до Черно море. Основният терминал на града е пристанище Каракьой с капацитет от 10 000 пътници на час. Въпреки че повечето посетители влизат в Истанбул по въздуха, всяка година около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море.
Главната автобусна гара в Истанбул е най-голямата в Европа с капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници дневно, а линиите достигат до всяка точка на Стария континент. Истанбул има две международни летища, по-голямото от които е „Ататюрк“. Намира се на 24 km западно от центъра на града, с натовареност от 37,4 милиона пътници през 2011 г., което му отрежда 8 място по натовареност в Европа. Второто летище е открито през 2001 г. с цел да облекчи трафикът към летище „Ататюрк“. Капацитетът му е 12 млн пътници годишно.
В Истанбул са и международното летище „Ататюрк“ (на неговата територия се е намирало градчето Сан Стефано, където е бил подписан Санстефанският мирен договор) и международното летище Сабиха Гьокчен.
В началото на 2012 г. главното управление на държавните летища на Турция (DHMI) обявява плановете за строителство в Истанбул на трето летище с пропусквателна способност до 100 милиона пътници годишно. Очаква се първата му фаза да бъде завършена през октомври 2018 г.[30]
Култура
Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят са много. Ето някои от тях:
- Топкапъ сарай (Topkapı Sarayı) – по време на Османската империя дворецът е бил резиденция на турските султани
- Света София (Hagia Sophia, Aya Sofya) – църква, превърната в джамия след унищожаването на Византия от османските турци, днес музей
- Българската желязна църква „Свети Стефан“
- Капалъчаршъ (Kapalı Çarşı) – известният покрит пазар
- Султан Ахмед джамия (Sultan Ahmet) – известната „Синя джамия“
- Сюлейман джамия
- Улица Истиклял (İstiklâl Caddesi) – известен булевард
- Златният рог (Haliç) – залив на Босфора
- Кулата Галата (Galata Kulesi) – генуезка кула в квартал Галата
- Долмабахче сарай (Dolmabahçe Sarayı) – резиденцията на Ататюрк, сега музей
- площад Таксим (Taksim Meydanı) – известен площад
- Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı) – подземен воден резервоар построен през 6 век, днес музей (там се съхранява прочутата каменна глава на горгоната Медуза)
- Теодосиева колона
- Къз Кулеси (Kız Kulesi) – кула, врязана в морето.
- Кафенето на Пиер Лоти
- Ески Имарет джамия
В Истанбул също се намират студията на най-големите турски телевизии: Шоу тв, Канал Д, Атв, Стар тв, Си Ен Ен Тюрк.
Спорт
Традиционно Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Най-старият спортен клуб е създаденият през 1903 г. и регистриран 1910 г. „Бешикташ“. Той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика, гребане, тенис на маса и параолимпийски спортове. Футболният отбор е един от водещите в страната. По-изявени в европейските турнири са отборите на „Фенербахче“ и „Галатасарай“, които държат всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. „Галатасарай“ е единственият клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над тогавашният носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна „Фенербахче“ се слави като най-богатия турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият Мустафа Кемал Ататюрк.
Домакинските си мачове „Фенербахче“ играе на стадион Шюкрю Сарачоглу с капацитет близо 56 000 места. Седалището му е в азиатската част, докато Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4.
Тук се намира и пистата за Формула 1 „Истанбул парк“, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 km и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.
Фотогалерия
-
Света София, Истанбул -
-
-
Новият султански дворец на Босфора (Долмабахче)
-
Изглед към Босфора -
Летният дворец „Кючуксу“ -
Германското посолство по време на Османската империя
Източници
- ↑ www.trtworld.com
- ↑ The United Nations defines an urban agglomeration as „the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries“. The agglomeration „usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries“.[123] Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively.[124] The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12.46 million and 12.14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014
- ↑ rapor.tuik.gov.tr
- ↑ Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.
- ↑ WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.
- ↑ Çelik, Zeynep (1993). The Remaking of Istanbul: Portrait of an Ottoman City in the Nineteenth Century. Berkeley, Calif., & Los Angeles: University of California Press. ISBN 978-0-520-08239-7.
- ↑ Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.
- ↑ Weiner, Miriam B. „World's Most Visited Cities“. U.S. News & World Report. Посетен на 21 май 2012.
- ↑ ^ „The World According to GaWC 2010“. Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Посетен на 8 май 2012.
- ↑ www.olympic.org
- ↑ Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 161 – 167.
- ↑ а б Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 78 – 81.
- ↑ Morris 2010, с. 113
- ↑ Chandler 1987, с. 463 – 505
- ↑ File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950 – 2025 (xls) // World Urbanization Prospects, the 2011 Revision. The United Nations. Посетен на 11 юли 2012. (на английски)
- ↑ Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011 // Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database. The Turkish Statistical Institute, 2011. Посетен на 9 май 2012. (на английски)
- ↑ Population and Demographic Structure // Istanbul 2010: European Capital of Culture. Istanbul Metropolitan Municipality, 2008. Посетен на 27 март 2012. (на английски)
- ↑ PriceWaterhouseCoopers: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005 – 2020 Full Report (PDF)
- ↑ CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade)
- ↑ State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923 – 2006)
- ↑ Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008
- ↑ History // Istanbul University, 11 август 2011. Посетен на 20 август 2012.
- ↑ History // Istanbul Technical University. Посетен на 4 юли 2012.
- ↑ About Marmara // Marmara University. Посетен на 4 юли 2012.
- ↑ Doğramacı, İhsan. Private Versus Public Universities: The Turkish Experience (DOC) // 18th International Conference on Higher Education. Август 2005. Посетен на 30 март 2012.
- ↑ 2007 Yılına Ait Veriler // Governorship of Istanbul. Архивиран от оригинала на 2 август 2011. Посетен на 30 март 2012. (на турски)
- ↑ Principles of Education // Darüşşafaka High School. Посетен на 6 юли 2012.
- ↑ Как новото летище на Истанбул ще засегне България?
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт
- Официален сайт
- Снимки от Истанбул
- Lonely Planet – Пътеводител за Истанбул (английски)
- Легенди за Истанбул
- „Българската древност“ – фотоалбуми и статии за Истанбул
- Travel Advisor – информация за Истанбул (английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||
|
