Истина (католически вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Истина.

„Истина“
Информация
Вид седмичник

Начало 1924 г.
Край 1949 г.
Главен редактор отец д-р Дамян Гюлов,
П. П. Иковски
Език български
Политически католически
Тираж 5000 – 7000 бр.

„Истина“ е български вестник, седмично издание на Католическата църква в България, излизало през периода 1924 – 1949 г. Има значима роля на обединяването на католиците в България през XX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

За разпространението на своите идеи католиците в България в края на XIX и началото на XX век създават няколко периодични издания и годишни календари. Повечето от тези издания целят да информират местните енории. През август 1921 г. се състоява учредителният конгрес на Комитета „Добър печат“ към Католическата църква в България. На този конгрес е взето решение да се създаде книжовност, която да противопостави християнските идеи на нахлуващите и установяващите се в сферата на културата и политиката идеи на комунизма, фашизма и атеизма. Сред основните разисквани въпроси на конгреса е този за създаването на католически вестник.

Първият брой на вестник „Истина“ излиза на 8 май 1924 г. Отец д-р Дамян Гюлов е сред основателите и редакторите на вестника. Гюлов полага големи усилия и минава през много препятствия, за да осигури абонати от цялата страна в размирното време след Деветоюнския преврат и последвалите го Юнско и Септемврийско въстание. Неговата обиколка по енориите в страната, свързана с популяризиране на вестника, е тълкувана като политическа акция.

Вестник „Истина“ не се продава по будките за вестници, а се разпространява само чрез абонамент. Излиза дълги години в тираж между 5 и 7 хиляди броя. Той е първата възможност сред българските католици за публична комуникация в национален мащаб[1].

По време Втората световна война редакционният екип на „Истина“ e евакуиран в Житница и Калояново заради бомбардировките на София. Политическият трус, последвал след завземантое на властта от Отечествения фронт през септември 1944 г., внася неяснота в бъдещето на католическата църква. В стремежа си да се адаптира към новата реалност редакцията на вестника е преместена в Пловдив. През октомври 1944 г. е отбелязан юбилей – хилядният брой на вестника. След кратко залитане в подкрепа на новата власт, вестник „Истина“ се опитва да следва линия на аполитичност, но никога не остава безучастен в случаите, когато се засягат правата и интересите на Католическата църква[2].

Освен отец д-р Дамян Гюлов, главни редактори са били също отец Камен Вичев и отец Петър Сарийски. В редакционата колегия са участвали отец Петър Аров, отец Асен Чонков и др.[3]

На 15 юли 1949 г. вестник „Истина“ престава да излиза. Фортунат Бакалски e последният му редактор.

През 1991 г. започва да излиза вестник „Истина - Veritas“, официален орган на Епископската конференция на Католическата църква в България, който е един от продължителите на идеите на вестник „Истина“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Домусчиева В., 90 години от излизането на първия брой на католическия вестник Истина, Християнство и култура, брой 3 (90), 2014 г.
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1946 г.