Историческа хидравлична система Шущар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Историческа хидравлична система на Шущар
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Shushtar Historical Hydraulic System Darafsh (6).jpg
В регистъра Shushtar Historical Hydraulic System
Регион Азия и Океания
Местоположение Иран
Тип културен
Критерии i, ii, v
Вписване 2009  (33та сесия)
Площ 240.4 ха
Буферна зона 1,572,2 ха
Iran relief location map.jpg
32.0537° с. ш. 48.8487° и. д.
Местоположение в Иран
Историческа хидравлична система на Шущар в Общомедия

Историческата хидравлична система на Шущар е сложна напоителна система от епохата на Сасанидите на островния град Шущар, разположена в провинция Хузестан, Иран.

Тя е регистрирана в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.[1] Банд-е Кайсар (бентът на Цезар), който е около 500 м. дълъг римски бент над река Карун, е ключовата структура на комплекса, който заедно с Банд-е Мизан задържа и отклонява речната вода в напоителните канали в зоната.

Построен от римски работници през 3 век по нареждане на Сасанидската династия, той е най-източният римски мост и римски бент и първата структура в Иран, която комбинира мост и бент.

Историческата хидравлична система Шущар се счита за шедьовър на инженерството в световен мащаб, като се има предвид периода, през който е построена. Тя доказва иранското напреднало познание във водните инженерни науки в миналото.

Инфраструктурата в Шущар включва водни мелници, бентове, тунели и канали. Бентът Гяргяр е бил построен върху водните мелници и водопадите. Болайти канал се намира от източната страна на водните мелници и водопадите и се използва за захранване на мелниците с вода, както и за нейното отвеждане в реката.

Твърди се, че части от напоителната система, датират от времето на Дарий Велики, ахеменидския цар на Иран. От части тя се състои от чифт палеозойски отклоняващи канали в река Карун, единият от които се използва и до днес. Той доставя вода до град Шущар чрез път от подземни водни тунели. Районът включва замакът Саласел, който е оста за работа на хидравличната система. Също така се състои от кула за измерване нивото на водата, заедно с мостове, бентове, мелници и басейни.

След това навлиза в равнината, на юг от града, където неговото влияние дава възможност за отглеждане на овощни градини в района. Всъщност цялата област между двата отклоняващи се канала Гяргяр и Шутайт, на река Карун се нарича Мианаб – остров с град Шущар в северната му част.[2][3]

Мястото се счита за „шедьовър на творческия гений“ според ЮНЕСКО.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]