Исторически музей (Дупница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исторически музей
(Дупница)
Музеи в България
Dupnitsa 058.jpg
Map of Dupnitsa.png
42.2635° с. ш. 23.1195° и. д.
Местоположение в Дупница
Местоположение Дупница
Тематика археология, история, етнография
Основан 8 май 1992 г.
Работно време
Лятно работно време 09:00 – 17:00
(почивни дни: събота и неделя)
Зимно работно време 09:00 – 17:00
(почивни дни: събота и неделя)
Допълнителна информация
Директор Анелия Геренска
Адрес ул. Средец 3
Телефон 055/512 160
Исторически музей
(Дупница)
в Общомедия

Историческият музей в град Дупница е създаден през 8 май 1992 г.

Помещава се в сградата на бившия Младежкия дом. Приемник е на музейната сбирка на нефункциониращата Къщата музей „Станке Димитров – Марек“. Музеят поддържа фонд от 8400 музейни единици, включващи както движими паметници на културата, така и музейни експонати. Музеят не разполага с постоянна експозиция в Младежкия дом, но има такава в Къщата музей „Станке Димитров – Марек“ и Художествената галерия.[1][2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Музейното дело в града е започнало още през 1911 г., със създадено Археологическо дружество „Царичина“, което се състояло от малка група любители на историята на града, които искали да я съхранят за бъдещите поколения. През 1954 г. е открита Къщата музей „Станке Димитров – Марек“, в която се съхранява една малка част от съхранените до това време материали на археологическото дружество. С това се поставя началото на обособяването на фонда на Историческия музей – Дупница. Тридесет години по-късно, през 1984 г., е открита и Къщата музей „Васил Демиревски – Жельо“.[5]

Настоящият музей е създаден на 8 май 1992 година с Решение № 93 на ОбС – Дупница и съгласувано с Колегиума на Министерство на културата. Сформирани са четири специализирани отдела – Археология, Етнография, История на България ХV – ХІХ век, Нова и най-нова история. Музеят наследява фондовете на закритите къщи – музей „Станке Димитров – Марек“ и „Васил Демиревски – Жельо“”, които са тясно специализирани в комплектуването на документи и артефакти свързани с работническото и антифашистко движение. Към момента движимите културни ценности, вписани във фонда на музея, са повече от 8400 броя музейни ценности от основен и научно-спомагателния фонд, които имат значение за изследователската, експозиционна и популяризаторска дейност. Музеят разполага с голяма колекция от документи, фотографии, негативи и периодика от ново и най-ново време, свързани с историята и културата на гр. Дупница и Дупнишката покрайнина. Интересна е и етнографската сбирка от облекла, предмети на занаятите, накити, отразяващи бита и поминъка на населението от различните етнически групи, живели тук. Малки, но затова пък много интересни са: колекцията от старопечатни книги, нумизматичната сбирка и колекцията от кръстове, енколпиони и предмети с изображения на кръст, както и археологическият фонд, в който са включени артефакти, открити при археологическите проучвания на късно-античната крепост на хълма „Кулата“ през последните сезони и на раннохристиянската базилика при църквата „Св. Спас“ с. Червен брег.

С Решение № 48/23.12.1999 г. на ОбС Дупница музейят е настанен в бившия „Младежки дом“ с перспектива за ремонт и изграждане на експозиция.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-кметът по хуманитарни дейности на град Дупница прави стъпки сградата на историческия музей да бъде обявена за паметник на културата. Според него, Младежкият дом е една от първите сгради на Балканския полуостров, изградена с така наречената вантова конструкция.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

През 2018 г. музеят печели финансиране по своя проект: „Да везем като баба! Възраждане на дупнишката шевица.“ от Национален фонд „Култура“ по модул: Културно наследство. Проектът е в процес на изпълнение, с продължителност една година, като целта му е да възроди знанието за дупнишката шевица като част от украсата на традиционния женски костюм в Дупница. Музейните работници вече са започнали изследователската работа, като тя се извършва съвместно със специалисти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.[6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]