Исторически център (Одеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историческият център на Одеса е най-старият квартал на черноморския град, от който започва по-нататъшното му политическо, икономическо, културно и градоустройствено развитие.

Архитектурна история[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Свободния труд на мястото на разрушения Паметник на основателите на града)

Няколко века преди новата ера древните гърци основават селищна колония с пристанище. Векове по-късно тук възниква славянско селище, като в следващите столетия контролът над тази територия често преминава от едни ръце в други. Турско татарският командир Бек-Хаджи построява укрепление на мястото на съвременна Одеса, което е наричано Хаджибей. Това укрепление, както и едноименното селище, съществуват тук до 1795 г. Според Яшкия мирен договор от 1791 г. крепостта е преотстъпена на Руската империя. От 1794 г. близо до крепостта, под ръководството на А. Суворов и адмирал И. Дерибас, започва изграждането на модерен пристанищен град от средиземноморски тип, който през 1795 г. е наречен Одеса. В чест на адмирал Дерибас главната улица на града е наречена Дерибасовская. През 1881 г. за генерал-губернатор на Новорусия със седалище Одеса е назначен Александър Дондуков-Корсаков.[1]

XIX и началото на XX век[редактиране | редактиране на кода]

През размирните 1917 – 1921 г. властта и контрола над града непрекъснато се променя. През 20-те и 30-те години са унищожени редица религиозни сгради. Появява се Паметник на свободния труд, а Паметника на основателите на града е разрушен.

1930 – 1950 г.[редактиране | редактиране на кода]

През съветския период в архитектурата на града се появяват както конструктивни, така и деструктивни явления. Стилът от онова време се нарича съветски класицизъм, който се характеризира с ясна йерархия на жанровете. През 1941 – 1944 г. по време на немско румънската окупация градът е разграбен. През 1955 г. е издаден указ за премахване на архитектурните излишъци.

Независима Украйна[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 90-те години на ХХ век улиците на града получават обратно историческите си имена. През 2012 г. е разрушен паметникът на Ленин на полето Куликово. След 2020 година и особено след руската атака срещу Украйна, украинските градове започват да се освобождават не само от съветски паметници и имена, но и от паметниците, свързани с Русия. В края на 2022 г. с решение на депутатите от Общинския съвет на Одеса са демонтирани паметникът на основателите на Одеса и паметникът на Александър Суворов.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

В Историческия център на града са паметниците на Михаил Воронцов, Александър Пушкин и Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо.

Граници на територията[редактиране | редактиране на кода]

  • Основни – улиците Торговия, Садовая, Преображенская, Жуковски, Полски спуск, допълнително и територията на пристанището. Има над 40 сгради със статут на защитена територия.
  • Съседни – Старопортофранковская, Пантелеймоновская, Канатная, Маразлиевская

Запазване на ансамбъла[редактиране | редактиране на кода]

Проблемът със запазването на ансамбъла в историческия център на Одеса е много остър, поради което е подадено заявление до ЮНЕСКО за присъждане на центъра на Одеса на статут на обект на световното наследство. Това заявление е одобрено през 2023 г.

Одески градски песни[редактиране | редактиране на кода]

  • На Дерибасовской открылася пивная („Отворена е кръчма на Дерибасовская“)
  • Женитьба в доме Шнеерзона („В къщата на Шнеерсон е ужасно шумно“)
  • Как на Дерибасовской, угол Ришельевской
  • Одесский порт („Одеско пристанище“)
  • Прогулка по Одессе („Разходка в Одеса“)

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Адресная и справочная книга г. Одессы на 1911 г. «Вся Одесса». — С. 504—505.
  • Большая реставрация: исторический центр Одессы вернут в XIX век. Газета Сегодня.
  • Коваль А. П. Знайомі незнайомці: Походження назв поселень України. — К.: Либідь, 2001. — 304 с.
  • Одесский Спасо-Преображенский собор. Жизнь. Гибель. Воскресение. — Одесса: ПЛАСКЕ, 2010. — 256 с.: ил
  • Скальковский А. А. Первое тридцатилѣтіе исторіи города Одессы. — Одесса, 1837
  • Тимофієнко В. І. Відродження Одеси: Архітектура повоєнного десятиріччя. — К.: Музична Україна, 2006. — 484 с., іл.
  • Тимофеенко В. И. Одесса: Архитектурно-исторический очерк. — К.: Будівельник, 1983. — 160 с.
  • Пилявский В. А. Здания, сооружения, памятники Одессы и их зодчие. — 2-е изд. — Одесса: Optimum, 2010. — 276 с. — ISBN 978-966-344-377-5
  • Пилявский В. А. Зодчие Одессы. Историко-архитектурные очерки. — 1-е изд. — Одесса: Optimum, 2010. — 212 с. — ISBN 978-966-344-378-2
  • Пилявский В. А. Архитектура Одессы: стиль и время. Архитектурно-историческое эссе. — 2-е изд. — Одесса: Optimum, 2010. — 137 с. — ISBN 978-966-344-383-6
  • Олег Иосифович Губарь. Старые дома и другие памятные места Одессы. — Одесса: Печатный дом, 2006. — 296 с., ил. — ISBN 966-389-043-6
  • Олег Иосифович Губарь. Энциклопедия забытых одесситов. Том І. — Одесса: Optimum, 2011 — ISBN 978-966-344-451-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]