Историчност на Исус Христос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж също и Животът на Исус, Тюбингенска школа и Хайделбергска школа

Историчността на Исус Христос е въпросът за действителното историческо съществуване на основоположника на християнството Исус Христос. Разрешаването му е свързано с анализа на историческите източници с цел да се установи дали той е съществувал, приблизително къде и кога е живял и дали основни моменти от живота му, например начина на неговата смърт, могат да бъдат потвърдени като исторически събития.[1]

Тези[редактиране | edit source]

По въпроса се оформят исторически три основни тези:

  1. Исус Христос е историческа личност;
  2. Исус Христос е митична (митологическа) личност;
  3. Въпросът за личността на Исус Христос не е съществен за разбирането на религията и в частност на християнството.

История на проблематиката с личността Исус[редактиране | edit source]

Въпросът за историческата личност на Бог Син в християнството излиза на показ през 16 - 17 век под въздействие на библейската критика. От тогава до наши дни този въпрос не е слизал от сцената на полемиката между политици, религиоведи, философи и т.н. Въпросът е дискусионен между застъпниците на двете водещи тези, които са на противоположни становища и мнения по въпроса.

Исус е историческа личност[редактиране | edit source]

Застъпниците на историческата теза или за действителното земно съществуване на Спасителят изтъкват в своя подкрепа следните доводи и аргументи на база историческите факти:

християнски източници:
  1. съществуващите книги от Новия завет, потвърждаващи историзма на личността му;
  2. произведенията на Отците на Църквата, които независимо че са късни и непреки свидетелства, са безспорни поради авторитета на авторите им;
нехристиянски източници:
  1. един абзац от съчинението на Йосиф Флавий "Юдейски древности" говори или по-точно споменава Исус Христос;
  2. едно свидетелство на Корнелий Тацит във връзка с Големия пожар в Рим, в което той говори за християните които носели името на Христос;
  3. Плиний Млади в едно писмо до император Траян споменава за християните във Витиния, които отдават почит на Христос като на Бог;
  4. Светоний свидетелства, че "евреите подтиквани от техния ръководител Христос, непрекъснато предизвикват безредици, но император Клавдий ги прогони от Рим";
  5. няколко свидетелства от римските императорски архиви.

В ново време, Шелинг е един от видните представители на историзма на личността на Спасителя, която той изразява лаконично по следния начин:

Да се отрича действителността на Христа, това е историческо безумие!

[2]

Исус е митична личност[редактиране | edit source]

Тази теза е изведена в най-чист и краен вид от Фридрих Енгелс и Карл Кауцки, които въобще не се и съмняват, а изобщо отричат съществуването на каквото и да било земно и тленно от християнския Бог и съответно срутват богоборчески богочовешката конструкция на Новия завет. Опирайки се на "критиката на чистия разум" и на емпиризма, представителите на митологическата школа в религията довеждат до абсурд всички предходни съчинения по темата от средновековието, като подлагат на критика догматиката и схоластиката, индоктринирайки ги от философска гледна точка (виж и "Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка").

Представителите на митологическата школа изтъкват, че в образа на Спасителя и другите около него, включително учениците и последователите му, са втъкани много от характерните древноизточни черти на култове и вярвания от зурванизма и особено от митраизма и т.н., изтъквайки в подкрепа на тезата си редица сравнително-религиозни доводи и аргументи. Отделно от това се набляга на факта за късната интерполация в съчинението на Йосиф Флавий за личността на Исус и т.н.

Личността на Исус е вторичен и несъществен въпрос[редактиране | edit source]

С развитието на Библеистиката през втората половина на 19 век и под влияние на достиженията на учените от Германската историческа школа се оформило и едно трето (и в известен смисъл различно от контекста на предходния спор) доктринално направление за обяснение личността на Исус. За представителите му, въпросът за личността на Исус не е толкова важен, а за него по-скоро трябва да съдим по делата му. В този смисъл това екзистенциално направление стъпва и в световната литература, където най-яркия му изразител се явява Достоевски. В последната книга-роман от своето "Петокнижие", Достоевски ни прави свидетели на срещата между Великият инквизитор (Бог Отец) и самият Той. Великият инквизитор описва "изкушенията" на които го е подлагал "Велият Дух" в пустинята. Изключително интересната среща, преминала под формата на монолог, завършва с "безвъзвратното" и доброволно оттегляне на Сина в бездиханната и непрогледна севилска нощ от която Той като че ли не се връща повече никога след като Великият инквизитор му заявява, че

Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега всичко е свършено, и то окончателно.

, след което и задава основния въпрос преди да свърши с изповедта си

Защо си дошъл сега да ни пречиш? И защо мълчаливо и проникновено ме гледаш с кротките си очи? Разсърди се, аз не искам твоята любов, защото аз самият не те обичам. И какво да крия от теб? Или не знам с кого говоря? Всичко, което имам да ти кажа, вече ти е известно, виждам по очите ти. Аз ли ще скрия от тебе нашата тайна? Може би искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай тогава: ние не сме с тебе, а с него, това е нашата тайна! Ние отдавна не сме с тебе, а с него, вече осем века.

[3]

Мисли по темата[редактиране | edit source]

Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината.

, заявява Достоевски.

В края на своята своеобразна енциклопедия на антисемитизма "Еврейска Франция", Едуар Дрюмон - блестящ полемист, представя и обобщен образ на своя главен герой:

Виждам само един образ и искам да ви представя само него: обижданият, опозореният, разраненият от трънния венец, разпнатият Христос. Нищо не се е променило за 1800 години. Същата лъжа, същата омраза, същият народ.

[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Evans, Craig A. Jesus and His Contemporaries: Comparative Studies. 2001. ISBN 0391041185. с. 2-5.
  2. Християнска етика, Иисус Христос - живот и дело. Издателство "Слънце" ISBN 954-742-059-3, 2009, учебно помагало.
  3. Достоевски, Фьодор. Братя Карамазови, Великият инквизитор. ДИ "Народна култура", 1975, библиотека Световна класика.
  4. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм, I.Франция от 1870 до 1940 г., стр. 80-88. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]