История на Белград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Белград е един от най-старите градски центрове, тясно свързан с бурната балканска и тази на Европа история.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Историята на града датира на близо 7000 години. Стратегическото място на което е разположен Белград е предопределило и неговата историческа съдба претърпяла редица премеждия през отделните периоди. От Античния Сингидунум и средновековната Белградска крепост започва най-важната пътна европейска артерия към Ориента и Светите земи – Виа Милитарис. Белградската крепост е последната християнска опора след превземането на Константинопол от османските турци по пътя им към сърцето на Европа. След общоевропейския призив на първата печатна книга, османското настъпление на северозапад е спряно пред стените на Белград от видния член на ордена на Дракона и един от последните рицари-кръстоносци, определен и за владетел на България от папата – Ян Хуниади. Саможертвата на Хуниади под Белград, забавила настъплението на османците с половин век, е непосредствено последвана от редица събития с изключителна важност и значение за световната история и съдбата на човечеството и на изток и на запад:

  1. династичния брак на София Палеологина с Иван III;
  2. изграждането на Сикстинската капела и
  3. обединението на Испания с откриването на Америка.

И до днес камбаните на Нотр Дам и всички католически църкви в Европа бият на обед в чест на победата на Хуниади над Мехмед Завовевателя, определена като „решаваща съдбата на християнството“.[1].

Белград през средновековието, до овладяването му от Сюлейман Велики през 1521 г. е основно обвързан с историята на България и в по-малка степен с тази на Унгария.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Районът около влива на Сава в Дунав е населяван от периода на палеолита. От старокаменната епоха са открити черепи на неандерталци и останки от човешки кости в кариерата край Лещан, в пещерата на Чукарица и в близост до Байлоновата пиаца.

Останки от култура от новокаменната епоха са намерени във Винча (виж и Винчанска култура), Жарково и Горния град, над Сава и Дунав. Тези артефакти показват, че района на Белград е бил постоянно населяван и че интензитетът на урбанизация се е усилвал с времето. В повечето от населените места от околностите Белград са откритит различни културни пластове от ранни праисторически селища.

Винча край Белград, безспорно е най-важното от тях, а сред другите се открояват археологически разкопки на Роспи кюприя (мост), Горния град, Карабурми, Земун. През бронзовата и желязната епоха културата в района търпи различни културни влияния.

Древна и антична история[редактиране | редактиране на кода]

Император Адриан предоставя градски статут на Сингидунум в рамките на Римската империя

В периода 6 – 4 век пр.н.е. района на античния Сингидунум е арена на масово движение на кимерийско-тракийски и скитски племена.

Първоначално стратегическото място на Белградската крепост е оценено от келтското племе скордиски, които изграждат първите данни за примитивни укрепления на хълма над пресечната точка на двете реки – Дунав и Сава в началото на 3 век пр.н.е.

През 279 г. пр.н.е. е зафиксирано в анали името Сингидунум за първи път.

Римляните завладяват градското укрепено селище в началото на 1 век пр.н.е. и го държат непрекъснато в продължение на четири века. През 86 г. с разделянето на Мизия на Горна и Долна в Сингидунум за охрана на Дунавския лимес и походи срещу даките е лагеруван за постоянно IIII Щастлив Флавиев легион.

С разделянето на Римската империя на Западна и Източна през 395 г., античния Сингидунум става за повече от хилядолетие най-важната стратегическа укрепена точка на Византия досами нейния залез и упадък.

Средновековна история на Белград[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната история на Белград обхваща времето от заселването на южните славяни на Балканите до превземането на града от османците при Сюлейман Великолепни (630 – 1521).

Османска история на Белград[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1521 – 1806 (1830 номинално) година е под османско владичество. В 1806 градът е атакуван и превзет от сръбските въстаници предвождани от Карагеорги Петрович, а от 7 май 1841 година е столица на васалното на Високата порта Княжество Сърбия.

Съвременна история на Белград[редактиране | редактиране на кода]

На 7 май 1841 г. Белград става главен град на автономното княжество Сърбия. През 1867 г. османският гарнизон напуска Белград, изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност дотогава са базирани в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

Фриц Клингенберг с шест свои подчинени от 2-ра СС дивизия Дас Райх превзема Белград на 12 април 1941 г., а по-голяма част от местното офицерство се декларира като българско по народност. На 22 октомври същата година в Белград е проведена антимасонска изложба с голям международен отзвук. По-късно по време на Втората световна война, на 20 октомври 1944 г., Белград е превзет от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия .

След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия.

Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 г.

През 20 век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pope Calixtus III account from August 14, 1456 to the Burgundian bishop talking about the saviour of Christianity at Belgrade
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]