История на Крагуевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Logo of Knjazevsko-srpski teatar.gif
Карта на околността с Поморавието

Историята на Крагуевац като град е нова – от 19 век насам.

В съвременната сръбска историография не се съдържат сведения за съществувало предходно селище на местото на днешния град до османско време, но се предполага, че такова е имало по горното поречие на река Лепеница.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Първата и Втората българска държава, тези земи до Рудник (планина) са били част от българската територия[1]

Първото упоменаване на селище на днешното място на града е в османски дефтер от 1476 г., в който селището е отбелязано като "Крагуйфоча" и има 32 къщи.

По времето на първото хабсбургско управление на Смедеревския санджак и последвалата т.нар. Кочина крайна, селището е под австрийска хабсбургска власт.

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

След като Смедеревския санджак се сдобива с автономия, Крагуевац става първа столица на Княжество Сърбия.

Градът, известен с марката "Застава", установимо и от значението ѝ, е тясно свързан и със сръбската и с българската историческа традиция. До 1844 г. е столица на младото княжество, след което столицата му е преместена в Белград. Тук е Старата скупщина, събирала се импровизирано без сграда в двора на Старата църква на селището.

Събития (хронология)[редактиране | редактиране на кода]

Крагуевац по време на Балканските и Световните войни[редактиране | редактиране на кода]

След като Вардарска Македония е присъединена към Кралство Сърбия избухва инцидент в Крагуевац (1914). В периода 1915/18 г. градът е под австро-унгарска окупация.

По време на Втората световна война тук и в съседното Кралево се разиграват събитията известни като крагуевски октомври. По силата на тайно българо-германско споразумение, градът с околността са под българска власт в периода 1942 – септември 1944 г. На 24 декември 1941 г., Бъдни вечер, Богдан Филов е уведомен от външния министър Иван Попов, че германското правителство е поискало от България да се изпратят три дивизии в Сърбия, които да заменят немските в Поморавието. На 31 декември 1941 г., три български дивизии (6-а, 17-а и 21-а) започват да заемат предварително определените им територии, като са поставени под командването на генерал Бадер и организирани в т.нар. Първи български окупационен корпус.

В края на 1944 г. управлението на града е предадено от Червената армия и БНА на югославските партизани, които се разправят безмилостно с всички колаборционисти на предходната власт в района на Крагуевац.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]