Лукойл Нефтохим Бургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лукойл Нефтохим Бургас АД
Основана 30 декември 1963 г.
Седалище Бургас, България
Продукти нефтопродукти
Годишни приходи 6875 млн. лв. (2008)[1]
Чиста печалба -473,3 млн. лв. (2008)[1]
Собственик „Лукойл Юръп Холдингс“: 93% (2005)[2]
Уебсайт http://www.neftochim.bg/

„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е търговско дружество със седалище в Бургас, България. Това е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено предприятие в България.

Притежавана от руския нефтен гигант „Лукойл“ (и управлявана чрез дъщерното му дружество „Лукойл България“), рафинерията е с най-голям принос сред частно притежаваните предприятия към приходите на държавния бюджет в страната[3][4].

Компанията е водещият производител и доставчик на течни горива, нефтохимикали и полимери за България и региона и сред водещите компании в своята област в Европа[5]. Компанията произвежда 9% от брутния вътрешен продукт на България[4].

С оборот от 6,875 млрд. лв. през 2008 година тя е най-голямата компания в България по този показател и заема 32-ро място в Централна Европа[1].

Продукти[редактиране | редактиране на кода]

След приватизацията на Нефтохим през 1999 година са направени значителни инвестиции в модернизирането на производството. От 23 май 2000 година комбинатът произвежда сам цялата електроенергия, която използва. От 2002 година се произвеждат само безоловни бензини и дизелово гориво с намалено съдържание на сяра, което е осъществено преди предвидения от правителството срок (2004 година). От началото на 2009 година произвежданите течни горива са приведени в съответствие с европейския стандарт Евро-5[5].

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт. На 30 декември 1963 г. официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за бензол и полиетилен-високо налягане.

През 1966 г. започва строителството на:

  • Ксилоли;
  • Етиленов окис и етиленгликоли;
  • Завод за полиакрилнитрилни влакна, включващ:
    • инсталация за акрилонитрил;
    • инсталации за комономер, полимеризация, филатура, пилотна инсталация;
    • сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия.

През февруари 1969 г. започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хиляди тона на година. През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. През 1969 г. започва изграждане на продуктопровод Бургас – София.

Политическите промени в страната, настъпили след 10 ноември 1989 г. дават голямо отражение върху икономиката на страната, в това число и върху Нефтохимическия комбинат – Бургас. Спират се някои остарели производствени мощности:

  • През 1991 г. са спрени инсталациите за натриев сулфид, нормални парафини – без ХО-4, етилендиамин, октанол-бутанол, ПЕНН, Олеумна отчиска;
  • През 1992 г. е спряна инсталация АД-1;
  • През 1998 г. е спряна инсталация Ацеталдехид;

„Нефтохим“ е приватизиран на 12 октомври 1999 г., когато руската група корпоративна „Лукойл“ купува 58% от акциите на предприятието срещу 101 млн. щатски долара. В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“[5]. През 2005 г. „Лукойл“ изкупува дялове на миноритарни акционери и към април контролира 93% от дружеството чрез дъщерната си компания „Лукойл Юръп Холдингс“[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Крачка назад от ръба на пропастта. // Ню Бизнес БГ, 2009. Посетен на 11 септември 2009.
  2. а б LUKOIL to buy 6.75% of shares of Burgas refinery from minority shareholders. // LUKOIL, 2005. Посетен на 11 септември 2009.
  3. Десетте най-големи компании и шампионите по сектори; capital.bg, 30 юни 2015
  4. а б ЛУКОЙЛ България: Групата компании „ЛУКОЙЛ“ в България:
    • произвежда около 9% от брутния вътрешен продукт на България;
    • внася около 25% от общите данъчни постъпления в бюджета на страната.
  5. а б в Лукойл Нефтохим Бургас. // Лукойл България. Посетен на 11 септември 2009.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]