История на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Историята на Съединените американски щати може да се раздели на няколко основни периода.

Създаването на САЩ

Съдържание

Предколумбова Америка (преди 1492)[редактиране | edit source]

Индианци

За пръв път хората стигнали до Северна Америка по времето на последната ледникова епоха. Те дошли от Азия по тесния Берингов провлак, който днес не съществува (нивото на световния океан тогава било по-ниско от днешното). Заселниците започнали да водят уседнал живот преди около 9000 години. Те отглеждали животни и растения – царевица, боб, тикви, изработвали керамични съдове и платове. През 1500 г. пр.н.е. от малките поселения постепенно се родила цивилизацията на олмеките, които създали своята столица при Ла Вента, Западно Мексико.

В периода 500 г. пр.н.е.500 г. в Северна Америка се оформили няколко различни култури. В необятните прерии на Средния запад живеели номадски племена, които се прехранвали с лов на бизони. Многобройни племена обитавали гористите местности на североизток. В долината на Мисисипи възникнала цивилизацията Хоупуел, която се отличавала с добре развита търговия и забележителни постижения в обработването на мед. През 500 г. тази цивилизация започнала да се разпада.

Първите истински градове в Северна Америка се появили по поречието на Мисисипи и Охайо през VІІІ в. Цивилизацията, възникнала по тези земи, е известна като "Цивилизация на храмовите могили", тъй като във всеки град е имало централен площад, заобиколен от около 20 правоъгълни могили от пръст. Жителите на тези селища достигали над 10 000 души. Занимавали се със земеделие и често воювали с различни племена, като през 800 г. за пръв път използвали стрели и лъкове. Цивилизацията на храмовите могили достига своя разцвет през ХІІ в. и изчезва през 1450 г. по неизяснени и досега причини.

Между 700 и 1300 г. на югозапад се развиват няколко цивилизации – на анасазите, хохокамите и моголоните, предшественици на по-късните хопи. Те се занимавали със земеделие, търгували помежду си, живеели в землянки, покрити с кожи и клони. След 700 г. индианците от тези племена започнали да изграждат селища (по-късно наречени от европейците пуеблос). Тези уникални цивилизации изчезнали през 1300 г.

Откриване на Америка (1492-1499)[редактиране | edit source]

През 1492 г. Христофор Колумб стигнал на един от Бахамските острови, а през 1497 г. Джон Кабът – италиански мореплавател на английска служба, предприел пътуване през Атлантика и доплавал до бреговете на Северна Америка в района на Нюфаундленд. През 1499 г. Америго Веспучи се озовал край бреговете на Южна Америка и пръв изказал предположение, че тези земи представляват нов континент. Така започнало заселването на Америките с европейци.

Колониален период (1492-1776)[редактиране | edit source]

Първите заселници[редактиране | edit source]

Корабът Мейфлауър с първите пилигрими през 1620

В продължение на близо век след откриването на Америка, повечето европейци не придавали особено значение на Новия свят. Няколкото опита за заселване в края на XVI в. претърпели неуспех (напр. колонията Роаноук). Едва през 1606 г. крал Джеймс I със специален документ дал право на една лондонска търговска компания да изгради плантации и град между нос Фиър и река Хъдсън на територията на днешния щат Вирджиния. Новосъздаденото селище било наречено Джеймстаун. Колонистите преживели тежки зими на глад и студ поради липсата на опит в обработването на земята и нападенията на индианците. Основното препитание на зеселниците бил непознатият дотогава в Европа тютюн. Те търгували със страните от Стария континент, където търсенето бързо нараствало. Това наложило разширяване на засажданите площи, като фермерите навлизали все по-навътре в континента. Постепенно се появила нужда и от повече работна ръка. През 16291630 г. около 2000 английски пуритани се преселили в Масачузетс, а до 1640 г. в Америка се установили още 16 000 пуритани бежанци и преселници от Англия. Били основани редица нови градове, наречени с имената от селища в ЕвропаИпсуич, Роули, Бостън и т.н. До 1700 г. в Северна Америка вече имало около 400 000 европейци.

Новите заселници в Северна Америка усвоили от коренното население нови земеделски умения и открили непознати за тях култури като царевицата, тиквата, фасула, доматите, чушките и картофите. Самите те пренесли в новооткритите земи захарната тръстика, бананите, едрия рогат добитък и най-важното – конете. Отначало някои племена били в приятелски отношения с европейците и им помагали да оцелеят. Впоследствие обаче индианците били прогонени от плодородните земи и били подложени на изтребление. Много от тях станали жертва на пренесените от европейците болести като едрата и дребната шарка.

Начало на колонизацията[редактиране | edit source]

Докато испанците и португалците завладявали и колонизирали Южна и Централна Америка, останалите европейски морски сили се надпреварвали за териториите на Северна Америка. Благодарение на Жак Картие, който открил и проучил река Сейнт Лорънс, французите установили позициите си по поречието на реката и около Големите езера, а Самюел Шамплен поставил основите на Нова Франция в днешните канадски земи. Робер де ла Сал проникнал по поречието на река Мисисипи и ги обявил за френско владение, което нарекъл Луизиана в чест на френския крал Луи XIV. Благодарение на завоевателните походи на испанския конкистадор Фернандо де Сото Флорида станала испанска, а плаванията на Хенри Хъдсън под холандски флаг трасирали пътя на холандците за колонизирането на залива Чесапийк и устието на реката, по-късно наречена Хъдсън. Англичаните се появили последни в борбата за новите територии в XVI в., но постепенно и систематично разширявали американските си владения, докато в средата на XVII в. водещата им роля в колонизацията на Северна Америка станала безспорна.

Тринадесет колонии[редактиране | edit source]

През по-голямата част на 16 век англичаните гледат към Новия свят със смесени чувства. От една страна те са заинтригувани да извлекат бързи и големи печалби от Америка, от друга страна са притеснени от възможен конфликт с доминиращата тогава морска сила Испания.Един от първите опити за английска колония е Роаноук, но той е неуспешен. В началото на 17 век различни групи английски търговци финансират експедиции. Търговци от Лондон получават кралско разрешение от Джеймс I да организират колонии на юг, а търговци от Плимът — на север. Чрез техните усилия възникват първите трайни колонии. През 1607 г. в района на залива Чесапийк е основано първото селище - Джеймстаун. Лондонската компания, наречена Вирджиния, дава името си и на първата колония. Следват Мериленд, Плимутската колония, основана от пилигримите от кораба Мейфлауър през 1620 г. и Масачузетската колония, дали началото на Нова Англия. До края на 30-те години на 17 век английските заселници поставят началото на шест от тринайсетте щата на бъдещата американска република: Вирджиния, Масачузетс, Мериленд, Кънектикът, Роуд Айлънд и Ню Хампшър[1].

Колонизацията е прекъсната от гражданската война в Англия. След възстановяването на монархията обаче се възобновява. Чарлз II награждава своите поддръжници роялисти със земя в Новия свят и превръща колонизацията в държавна политика, когато в 1660 г. основава Съвет за чуждите плантации, който имал задължение да разработва закони и разпореждания за дейността на колониите. По време на своето управление той издал позволителни (харти) за основаването на четири колонии – Каролина, Ню Джърси, Ню Йорк и Пенсилвания.

Към края на XVII в. в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначени от краля, а местни законодателни събрания по подобие на английския парламент решават вътрешнополитическите проблеми.

Формирането на Съединените щати (1776-1861)[редактиране | edit source]

Гражданска война (1861-1865)[редактиране | edit source]

Американската гражданска война (1861-1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати били обработвани от чернокожи роби — евтина работна ръка, принудена да работи изключително усилено. Ето защо те били много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявил срещу робството, което довело до отцепването на 11 южни щата. През 1861 г. техните войски нападнали Форт Съмтър, което поставило началото на една изключително жестока и кръвопролитна война. През 1865 г. войските на Юга капитулирали, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници.

Изборите през 1860 г.[редактиране | edit source]

Кандидатираните за президент на САЩ през 1860 година били четирима:

1. Ейбрахам Линкълн — номиниран от Републиканската Партия. Той бил против разширяването на робството в отделните щати.

2. Стивън Дъглас (Stephen A. Douglas) - Северни демократи.

3. Джон Брекинридж (John Breckinridge) - Южни демократи

4. Джон Бел - (John Bell) - Конституционна съюзническа партия

Линкълн побеждава Дъглас на Север. Брекинридж спечелва на Юг. За Дъглас и Бел гласуват малко хора. И тъй като повече хора живеели на Север Линкълн бил избран за Президент на Съединените Щати. Линкълн обещава че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но те му нямат доверие.

Отделянето на Южните Щати[редактиране | edit source]

На 20 декември 1860 г. Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените Щати. През следващите шест седмици Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас се присъединяват към Южна Каролина.

Реформацията и златната епоха на САЩ (1865-1918)[редактиране | edit source]

История на САЩ между двете световни войни (1918-1941)[редактиране | edit source]

В историята на САЩ между 1918-1941 се припокриват последствията от Първата световна война и Голямата депресия. След войната САЩ сключват отделни мирни договори с Германия и съюзниците ѝ. Съединените щати организират успешна конференция за военноморско разоръжаване, стават водещ световен кредитор и стабилизират Германия и останалата част от Европа.

В края на войната европейските страни от Антантата (с изключение на Русия) дължат на Съединените американски щати около 10 млрд. щатски долара. На 1 август 1922 г. Великобритания предлага всички дългове, породени от войната, да бъдат опростени. В резултат САЩ намалява лихвите по плащанията на Великобритания от 5% на 3,5%. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години. Сходни отстъпки са направени и за останалите съюзници. Оказан е огромен финансов натиск върху Германия. САЩ получава три пълни годишни плащания от Великобритания. [2]

През 1920 година производството, продажбата, вносът и износът на алкохол са забранени с поправка на Американската конституция. През по-голяма част от 1920 година, Съединените щати се наслаждават на постоянен просперитет. Повечето икономически сектори се справят добре, освен земеделието, което страда след мехур от високи цени и неимоверно високи цени на земята, появило се през 1920 година Цените били стабилни и брутния национален продукт от 1918 до 1945 нараствал с 3.2%. Един от главните американски успехи в ограничаването на въоръжаването и запазването на мира била Вашингтонската морска конференция от 1921-1922. Имиграционният акт от 1924 бил въведен с цел ограничаване на имиграционните вълни от южна и източна Европа, особено евреи, италианци и славяни, които за започнали да влизат в страната на големи групи още от 1890 година. Крахът на Уолстрийт от 1929 година и произтеклата Голяма депресия довела до правителствени опити да "рестартира" икономиката и да помогне на жертвите ѝ. Но възстановяването било много бавно. Крайният упадък през Голямата депресия била 1933 година, след което възстановяването било бързо до рецесията през 1937 година, която доказала, че направеното за излизане от кризата е претърпяло неуспех. Нямало е важни нови индустрии през 1930 година, които да са достатъчно големи, за да донесат растеж, нито производството на коли, електричеството и строителството са били толкова силни като през 1920 година. Брутният национален продукт през 1929 година надвишавал този през 1940 година. От 1939 година сантиментите по политиката на изолация започват да спадат и след падането на Франция през 1940 г. Съединените щати започват да се превъоръжават и пращат голям поток от пари и военни запаси на Великобритания, Китай и Русия. След внезапна японска атака над Пърл Харбър, Съединените щати влизат във войната срещу Имперска Япония, Фашистка Италия и Нацистка Германия.

Революционна паника[редактиране | edit source]

Корените на "Революционната паника" лежат в гнева на американския народ, че дисиденти и подривни лица саботират военната кампания. Конгресът прокарва "акт за подмолна противодържавна дейност" от 1918 година, правейки нелегални всички опити, които имат за цел да спънат военната кампания. След войната страхът от подривна дейност продължил в контекста на "Революционната паника", масивни удари на основни отрасли (стомана, месопакетиране) и яростни междурасови размирици. Радикали бомбардирали Уолстрийт и хиляди работници отказали да работят в Сиатъл през Февруари 1919 година. През 1919 година настъпила серия от над 20 безредици и междурасови (бели-черни) инцидента. В това число и междурасовите размирици в Чикаго, Омаха и Илейн. На 1 Май 1919 година Първомайски парад в Кливлънд, Охайо, протестиращ срещу задържането на лидера на Социалистическата Партия — Юджийн Дебс, прераства в яростните "Първомайски размирици". Серия от бобмадировки през 1919 година и опити за политически убийства нажежават обстановката. Министърът на правосъдието Александер Мичел Палмър ръководил така наречените "внезапни проверки на Палмър" - серия от внезапни проверки и арести на неамерикански граждани социалисти, анархисти, радикални профсъюзни членове и имигранти. По време на 1920 година са направени над 10000 ареста, хванатите чужденци били депортирани обратно в Европа, най-значителното било на Ема Голдман.

Последици от Първата световна война[редактиране | edit source]

Популярна песен от 1919 година пита, засягайки проблема със завръщащите се американски войници: "Как ще ги задържите във фермите след като са видели Париж?" Всъщност голяма част от тях не се завръщат по фермите; имало е голяма миграция на младежи от фермите към близките градове. Средната дистанция измината от мигриращите младежи е само 16 км. Малцина отишли в градове по-големи от 100 000. Но земеделието ставало все по-механизирано заради широко разпространената употреба на трактори, други тежки машини, подобряване на начините за сеене посредством земеделски представители, наети от щатски земеделски колежи и финансирани от федералното правителство. През 1919 година Удроу Уилсън предприел кампания за присъединяване на САЩ в лигата на нациите, която той сам създал, но отказал да направи компромис с Републиканците по проблема и не можел да събере 2/3 от мнозинството. Първата Световна война оставила Германия в смут с невъзможност за изплащане на репарациите, дължими на Съюзниците. САЩ ефективно организират плащането на репарациите; чрез плана на Дейвс САЩ дали заем на Германия, за да могат да изплатят репарациите на Великобритания и Франция, които в замяна на това изплащат своя дълг на САЩ. През 20-те години на 20-ти век европейската и американската икономики достигнали нови нива на икономически растеж и просперитет. След дълъг период на агитация, жените били готови да получат нужните гласове от мнозинството мъже за да получат правото да гласуват във всички избори. Жените дали своя вот в Президентските и изборите за Конгрес през 1920 година. Политиците имали за решаване проблеми като световното разоръжаване, детския труд, сухия режим и майчинските добавки. Жените отговорили на тези проблеми като гласували по същия начин като мъжете. Римокатолическите жени гласували неохотно през първата половина на 20-те години, но били регистрирани голям брой гласоподаватели на изборите през 1928 година, където резултатът от изборите бил важен за Католицизма. Няколко жени били избрани на длъжност, но нито една не изпъкнала през този период.

Бурните 20[редактиране | edit source]

На Президентските избори през 1920 г. Републиканската партия се завърнала в Белия дом с избора на Уорън Хардинг, който обещал "връщане на нормалността" след травматичните година на Първата световна война. През по-голяма част от 20-те САЩ се наслаждава на небалансиран просперитет: цените на земеделската продукция и заплатите намалели в края на войната докато новите индустрии (радио, филми, автомобили, химикали) процъфтявали. Неравномерността била също географска: стандартът на живот в селските райони спаднал значително за разлика от урбанизираните райони на страната където се наблюдавало значително подобрение в бита и градското планиране. Селските райони загубили популация за сметка на близките до тях градове. Миграцията станала по-лесна благодарение на по-широкото използване на автомобили. Заработваните пари от всички работници се удвоили в периода 1918-1945 заради инфлация, безработица и късо работно време. Нивата на индекса през годините бил: 1918 г. - 100, 1923 - 112, 1929 - 122, 1933 - 81 (най-ниската точка на депресия), 1940 - 116, 1945 - 198. Бумът в американската икономика се отразявал с разширяване на даваните кредити до опасни граници, включително и в стоковата борса, която нараснала до рекордно високи нива, което в ретроспекция след сривът на стоковата борса от 1929 година бил опасно надут.

Сухият режим[редактиране | edit source]

През 1920 година производството, продажбата, вноса и износа на алкохол са забранени с 18-та поправка на Американската конституция в опит да ограничи високите нива на алкохолизъм и най-вече политическата корупция. Законът е приведен в сила в отделните щати от Акта на Волстед. Повечето щати оставили федералните да го въведат. Пиенето или притежанието на алкохол не били нелегални, а само производството и продажбата му. Сухият режим приключил през 1933 година (в някои щати — малко по-късно). Сухият режим е разглеждан от повечето историци като провал заради засилването на организираната престъпност. 18-та поправка на Американската конституция също представя нарастващата сила на отделния щат през ранния 20-ти век.

Ку-Клукс Клан[редактиране | edit source]

Ку-Клукс Клан е името на три напълно различни организации (1860-те, 1920-те, след 1960 година), които използват едни и същи терминология и костюми, но нямат допирна точка. Ку-Клукс Клан на 20-те било движение протестиращо против насилието, особено нарушението на Сухия режим и растящото влияние на католиците и евреите от "големите градове". Членовете на Ку-Клукс Клан достигнали повече от 4 милиона, но никоя видна личност не признавала членство в организацията. Никой ежедневник не ги подкрепил, а точно обратното — били против клана. Членството било равномерно разпределено из страната сред бялото протестантско население, северни и южни, градски и селски райони. Историците през последните години изследват клана в дълбочина. Ку-Клукс Клан от 1860-те и сегашния Ку-Клукс Клан действително били яростни, макар че историците омаловажават зловещите истории за групи убийци през 20-те години на 20-ти век. Доста от престъпленията били извършени в най-южните щати, но били изключително редки в другите щати. Местните кланове били слабо организирани и били използвани за правене на пари от организаторите им повече отколкото каквото и да е било друго (организаторите таксували членовете 10$ за членство и до 50$ за костюми). Когато националните медии съобщили за извършено изнасилване и убийство от лидера на Ку-Клукс Клан в Индиана групата бързо губи мистичността си и голяма част от членовете.

Федералното правителство[редактиране | edit source]

20-тe години са разглеждани като последното задъхване на капитализма на Робер Барон, всъщност е имало увеличаване на ролята на Федералното правителство. В допълнение на Сухия режим правителството придобило нови сили и задължения като финансирането и ръководенето на новата пътна мрежа в САЩ. Федералното увеличаване на паричния резерв довело до безпрецедентно увеличение на кредитите, което допринесло за бума и последвалия крах. Администрацията на Хардинг била разклатена от скандала "Тийпът Доум". Хардинг умира през 1923 г. и е наследен от Калвин Кулидж, който обвинява Хардинг за скандалите. Кулидж бил сдържан, честен американец, който виждал ролята си далече от частния бизнес и нарастващата икономика. Той бил избран на изборите през 1924 година за президент. Когато Кулидж отказва да се кандидатира за президент на изборите през 1928 година, Републиканската партия издига кандидатурата на инженера и министър на търговията Хърбърт Хувър, който бил избран с голяма преднина пред Ал Смит, първия кандидат за президент католик. Хувър казал: "Ние в Америка сега сме по-близо до триумф над бедността от когато и да е било в историята на всяка държава". Месеци след избирането му Стоковата борса се сгромолясва и икономиката спада спираловидно надолу, в това което впоследствие започва да се нарича Голямата депресия. След крахът, Хувър заявил, че докато държи федералния бюджет балансиран ще намалява данъците и ще харчи повече за социални дейности. Въпреки думите си той подписва акт, с който увеличава митата и по късно акт, който увеличава таксите и цените. Заради тези си актове Хувър често е обвиняван, че задълбочава кризата и са най-големите му грешки. Освен това Федералния резерв стеснявал паричните средства (опасявайки се неоснователно от инфлация) е разглеждан от модерните икономисти като основна тактическа грешка.

Голямата депресия[редактиране | edit source]

Голямата депресия започва в Америка, след което засяга много страни по света. Началото ѝ е през октомври 1929 със срива на курсовете на акциите на борсата и продължава в различните страни до 1935-1939 година.[3] Това е най-голямата икономическа криза на 20-ти век. Причините за кризата лежат във високата степен на либерализация на международния пазар, както и в крайната форма на либерализъм в Щатите по онова време. След войната Европа излиза изтощена без достатъчно собствено производство, което допринася за годините на невероятен икономически ръст за САЩ. Европа отново стъпва на крака и намалява драстично количеството на внесени стоки, което допринася за свъхпроизводството в САЩ. Системата за кредитиране и ниските данъци върху капиталите довеждат до масова спекулация на борсата. Цените на акциите са в постоянен ръст, който обаче не отразява реалното състояние на компаниите.

През 1929 година. най-проспериращата държава била САЩ. Но въпреки оптимизма в Съединените Щати и видимото икономическо благоденствие в другите индустриализирани страни, световната икономика не можела да издържи депресия, която тръгвала от САЩ и се разпростирала в целия свят само за месеци. Историците и икономистите все още не са единни по въпроса за причините, довели до Голямата депресия, но има сравнително съгласие, че тя е започнала в САЩ през края на 1929 година и стартирала или се влошила през "Черния Четвъртък" - Крахът на стоковата борса от 24 Октомври 1929 година Отраслите в американската икономика давали знаци на криза още няколко месеца преди злополучната дата. Запасите от всякакъв тип стоки били 3 пъти по-големи от предната година (индикация, че народът не купувал толкова бързо като в миналото). Друг показател за икономическо здраве — обема на потребление, промишлено производство, цените на продажба на едро — се плъзгали надолу. Събитията в Съединените Щати довели до световна депресия, която довела до дефлация и голямо увеличение на безработицата. В допълнение към мизерията, от това време, САЩ били споходени от суша през 1933 година.

Новият курс[редактиране | edit source]

В Съединените щати през 1932 г. кандидат-президентът на демократите Франклин Рузвелт обещал „нов курс за американския народ“, фраза, която остава като етикет за неговата администрация и неговите вътрешни постижения. Републиканците, обвинявани за депресията или поне за неадекватния отговор на депресията, били лесно победени от Рузвелт през 1932 година. За разлика от другите световни лидери, през 30-те Рузвелт станал президент без идеология или план за действие против депресията. „Новият курс“ бил често противоречив, прагматичен и експериментален. Нещото, което някои определят като разхвърляност на идеологията на „новия курс“, е било наличието на няколко състезаващи се програми и идеи не без прецеденти в американските политически традиции. „Новият курс“ се състоял в много различни опити да се спре Голямата депресия и да се реформира американската икономика. Много от тях претърпели провал, но имало достатъчно успехи, за да установят „новия курс“ като най-важния епизод от историята на XX век в създаването на модерния американски щат.

Втората световна война (1941-1945)[редактиране | edit source]

САЩ се включват късно във Втората световна война, значително след останалите страни от Съюзниците. Решението да обявят война е взето след атаката на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година. Дотогава Щатите са в самоизолация и заемат неутрална позиция. Войната е обявена на следващия ден след атаката. На 11 декември 1941 година Германия обявява война на Америка.

Войната с Германия[редактиране | edit source]

След като влизат във войната, САЩ установяват, че не могат да се бият едновременно с Германия и Япония. Те решават да концентрират усилията си в борбата срещу Хитлер в Европа. Първата стъпка е да се изпрати в Англия голяма военно въздушна подкрепа. Следващата стъпка е подкрепа на сухоземните войски в Северна Африка. Около 1944 година Съюзниците подготвят голяма офанзива и въпреки че Германия по принцип очаква такава, различни обстоятелства спомагат тя да е почти изненадваща. Тази офанзива е известна като Денят „Д“. Тя започва на 6 юни 1944 година с десант в Нормандия[4], в нея участват 5000 кораби, 10 000 самолета и 176 000 войници, продължава 6 седмици и завършва с успех на Съюзниците. На 30 април 1945 година Хитлер се самоубива. На 8 май 1945 година Германия капитулира. Жертвите от страна на американците в този период на войната са 19 000.

Войната с Япония[редактиране | edit source]

Атомната бомба над Нагасаки

Преобръщането на силите става през юни 1942 година с битката при Мидуей. САЩ успяват да декодират японските секретни кодове за комуникация. Това помага на съюзниците да позиционират стратегически военновъздушните си бази.

След победата над японците на Марианските острови, последните предприемат контраатака, като изпращат 6 самолетоносача с общо 430 самолета. Американските пилоти успяват да свалят 369 от тях, да нанесат тежки повреди на други и в крайна сметка японците остават с 36 действащи самолета, или около 8%.

След разгрома на Германия през май 1945 година Япония не се предава. През 1945 г. се разширяват операциите по разгрома на Япония в Тихия океан и на територията на Китай. Президентът Труман решава да използва атомната бомба, която е разработвана в Лос Аламос, Ню Мексико по време на войната. Първата атомна бомба е пусната на 6-ти август 1945 г. над град Хирошима при което загиват около 200 хиляди души. Втората бомба е пусната на 9-ти август над Нагасаки, където загиват 74 800 души. САЩ успяват да създадат впечатлението, че разполагат с неограничено количество атомни бомби. На 15 август 1945 година японците безусловно се предават. Това слага край на Втората световна война.

Движението за граждански права и Студената война (1945-1989)[редактиране | edit source]

Президентът Джон Кенеди в адрес към нацията на 11 юни 1963 по въпроса за гражданските права

След Втората световна война САЩ става суперсила. На 4 декември 1945 година американският Сенат одобрява участие в ООН, което слага край на изолацията и спомага за въвличането на Америка в решаването на световните проблеми. Следвоенният период се характеризира със Студената война, когато започва надпреварата в ядреното въоръжаване, основно между САЩ и СССР. Възникват няколко конфликта като най-важните от тях са Корейската война и Карибската криза. Започва и надпревара в изучаването и използването на космоса. През 1957 година руснаците изстрелват първия космически спътник "Спутник-1", а американците стъпват първи на Луната.

В началото на 60-те години, особено в Юга, все още се шири расизъм и цари неравноправие на цветнокожото население в много отношения. Движението за граждански права с най-известния си представител Мартин Лутър Кинг придобива широки размери, печели популярност и успява да промени някои закони. 60-те и 70-те години са години на социални реформи, феминистките и екологични движения стават движеща сила в обществения живот. През този период САЩ участва във Виетнамската война и хипи движението се разраства като протест срещу нея. Президентът Ричард Никсън подава оставка след аферата „Уотъргейт“.

Студената война приключва с падането на Берлинската стена в края на 80-те години.

Последното десетилетие на XX век (1990-1999)[редактиране | edit source]

САЩ във времето на новото хилядолетие (2000-сега)[редактиране | edit source]

Конфликтът на САЩ и ЕС с Русия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бринкли, Алън. История на американския народ. Рива, 1999. ISBN 954-8440-067. с. 43.
  2. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 22-23.
  3. http://www.easibulgaria.org/bg/articles-analyses/golyamata-depresiya/
  4. http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=146
  • Bulgarian Journal of American and Transatlantic Studies - българско електронно списание с препратки към оригинални документи и статии за външната и вътрешната политика на САЩ (посетено на 12.2.2008)