История на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Границите на днешна Сирия се очертават след края на Първата световна война, когато Османската империя се разпада. През 1920 френски и английски дипломати си разпределят зоните на влияние в териториите на бившата империя.

Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много мъки, през 1946 сирийците получават своята независимост.[1] В следващите 25 години сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия Баас.

През 1958 се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет в рамките на една Обединена арабска република под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 води още повече задълбочава конфликта.

Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г.

През октомври 1989 г., уморени от войната, западняците приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва тогава сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. След 1920 г. обаче те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.

Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.

В последните 7 г. БВП на Сирия нараства средно с 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията към 2004 е 2,1%.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]