История на Сръбската православна църква
Историята на Сръбската православна църква датира от началото на 13 век, когато на 6 декември 1219 г. в Жича на основата на бившите четири рашка, призренска, липлянска и сремска епархии на Охридската архиепископия, плюс съществували, преобразувани или новоосновани други такива в средновековните сръбски земи, се учредява Жичка архиепископия, т.е. сръбска такава, или просто за сърбите. Учредител е Растко Неманич, с което действие си навлича гнева на охридския архиепископ по това време Димитър Хоматиан, че неканонично се е самонастанил в, обсебил и отцепил четири български епархии – за цели по продължаваното покръстване на сърбите. [1]
През втората половина на века Жича изгаря, запалена от татарите, и архиепископията е преместена в Печ (Косово). [2] В периода 1291 – 1346 г. се нарича вече Печка архиепископия, докато на Великден 1346 г. в Скопие не е издигната на църковно-народен събор в Печка патриаршия с цар Стефан Душан, титуловал се за цар на сърби и гърци. [3]
Печката патриаршия просъществува в периода 1346 – 1766 г., като в периода 1465 – 1557 г. диоцеза ѝ e върнат в лоното на Охридската архиепископия и de facto и de jure тя не съществува. Възстановена е по личното настояване на Мехмед паша Соколович пред падишаха. Великият везир на Османската империя изтъква за решението държавнически съображения. [4]
По време на т.нар. голяма турска война се случва т.нар. голямо сръбско преселение в земите на днешна Войводина най-вече. На крушедолския събор е решено, като е и утвърдено от император Йосиф I на Свещената Римска империя, настояването на избягалия народ с неговите йерарси от Османската империя – за създаването на Крушедолска митрополия (не патриаршия), която след изгарянето на Крушедолския манастир по време на австро-турска война (1716 – 1718) става Карловачка митрополия със седалище в Сремски Карловци. Това положение се запазва до 1920 г., когато се създава нова държава – Кралство на сърби, хървати и словенци.
В 1920 г. на основата на бившата Печка патриаршия, и по правоприемство от съществуващите Карловачка и Белградска митрополии на Княжество Сърбия и Кралство Сърбия (вкл. и Цетинска митрополия на Княжество Черна гора и Кралство Черна гора), се издига Сръбска патриаршия със седалище и средище в Белград. [5] До 1922 г. издигането на СПЦ в патриаршия е утвърдено от съществуващите православни автокефални църкви, като канонично. [6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 135 – 141.
- ↑ Историја српског народа (књига), стр. 390, 410, 443, ISBN 978-86-379-0476-2
- ↑ Стефан Душан // istorijskabiblioteka.com. Посетен на 6. 11. 2016.
- ↑ Dvornik, Francis. The Slavs in European History and Civilization. New Brunswick, New Jersey, Rutgers University Press, 1962. ISBN 0-8135-0799-5. с. 356.
- ↑ ИСТОРИЈА СРПСКЕ ЦРКВЕ
- ↑ ИСТОРИЈА СРПСКЕ ЦРКВЕ