История на Съветския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Среща между Никита Хрушчов и Джон Кенеди през 1961 година, съставят доктрината на „мирно съвместно съществуване“
Първата среща на върха в Женева (1985), Михаил Горбачов (дясно) и Роналд Рейгън (ляво)
Coat of arms of the Soviet Union (1956–1991).svg

 История на СССР

(1917–1927)

Руска революция
Февруарска революция
Октомврийска революция
Договор за основаването на Съветският съюз
Икономическа политика на СССР

(1927–1953)

Сталинизъм • Голямата чистка
Втора световна война
Студена война

(1953–1964)
Десталинизация
(1964–1982)

Период на застой
Стагнация

(1982–1991)

Перестройка
Гласност
Августовски пуч в СССР (1991)
Распад


Flag of the Soviet Union.svg

Портал:СССР
 п  б  р 


След като приключва гражданската война в Съветска Русия и останалите части от бившата Руска империя със съветска форма на управление (без Финландия), на 30 декември 1922 г. е подписан Съюзен договор за учредяване на Съюз на съветските социалистически републики (СССР, Съветски съюз, Съвети), обединяващ тогавашните съветски републики:

Утвърдени са знамето и гербa на СССР.

С решение на страните учредителки (без ЗСФСР, разпусната десетилетия по-рано) СССР се разпада на 26 декември 1991 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Съветизация[редактиране | редактиране на кода]

СССР (1922-1953)[редактиране | редактиране на кода]

Нова икономическа политика[редактиране | редактиране на кода]

Колективизация[редактиране | редактиране на кода]

Терор и репресии[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

От основаването си през 1922 г. Съветският съюз изпада в международна изолация. Заради комунистическия характер на новата държава тя е мразена от повечето страни не само в Европа, но и в другите развити страни. На съветската власт (на работници и селяни) се гледа с недоверие от елитите в света.

Пробив в тази изолация се оказват присъединяването на Съветите към пакта Келог-Бриан и влизането в Обществото на народите.

Велика Отечествена война[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Нацистка Германия. До септември германците покоряват почти цяла Украйна, Прибалтийските републики, Беларус, Молдова и са на прага на столицата Москва. Тогава обаче СССР предприема контранастъпление и отблъсква врага на около 350 километра от града до декември 1941 г. Това е първият сериозен неуспех на Хитлер на Източния фронт. През лятото на следващата 1942 г. германците настъпват към Кавказ и Каспийско море, през ноември стигат до Сталинград, където обаче претърпяват грандиозно поражение.

Окончателно инициативата преминава в съветски ръце след битката при Курск през лятото на 1943 г. Оттам нататък съветските войски печелят и напредват на запад, към границите на Райха. През 1944 г. Червената армия навлиза в много източноевропейски държави, включително и в България. В началото на април 1945 г. започва заключителната Берлинска операция, в хода на която Хитлер се самоубива, а германската столица пада на 2 май 1945 г. и на 8 май е подписана капитулацията на Германия.

Претърпял толкова много загуби, СССР излиза победител от войната. През юни се състои първият Парад на победата. Триумфът на Съветския съюз е пълен, след като е разгромена и Япония. Това увеличава многократно престижа му. Още в хода на войната са наложени социалистически режими в много страни от Източна Европа.

СССР (1953-1991)[редактиране | редактиране на кода]

Хрушчов на власт[редактиране | редактиране на кода]

На 5 март 1953 г. умира диктаторът Сталин. След неговата смърт за кратко начело на държавата е Георгий Маленков. Той обаче е отстранен от Никита Хрушчов още същата година. В ГДР през 1953 г. избухва въстание, което е потушено. На Двадесетия конгрес на КПСС през 1956 г. е развенчан култът кум личността на Сталин, а някои негови съратници са изключени от партията. Тази десталинизация разваля отношенията на СССР с Китай и настъпва Съветско-китайският разкол. Към азиатците се присъединяват Албания и Югославия.

Във вътрешната политика управлението на Хрушчов се характеризира с известна демократизация на страната. Във външната политика той затопля отношенията си със САЩ. Между него и президента Кенеди се открива „горещ телефон“. 2 събития обаче охлаждат отношенията между двете страни - изграждането на Берлинската стена (1961) и Карибската криза (1962). Няколко години преди това Съветският съюз потушава Унгарската революция (1956). СССР печели и надпреварата за първо изпращане на спътник (1957) и човек (1961) в Космоса.

Хрушчов е свален от власт през 1964 г. и начело на страната застава Леонид Брежнев.

Перестройка[редактиране | редактиране на кода]

Разпадане на Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]