Направо към съдържанието

История на изкуството

от Уикипедия, свободната енциклопедия

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за изобразително изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разпространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Канонична история на изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея Метрополитан в Ню Йорк.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Праисторията се дели на 4 периода - Палеолит, Мезолит, Неолит и Енеолит, периоди от които се появяват първите предмети, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. Първите следи са открити в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езерото Байкал), Индия и Австралия. Обикновено това са изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. Оцелялото изкуство от този период са предимно пещерни рисунки с натуралистичен смисъл свързан с ловуването и обичаите. За оцветяването им примерно в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Такива рисунки са намерени в пещерите Алтамира, Шовет и Ласко. От тогава са и първите релефни рисунки наречени петроглифи. Скулптурата от този период е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури като Венера от Уилендорф. Появяват се и Мегалитите, монументи от камък делящи се на долмени и менхири, и кромлехи като комплексите Нюгранж и Стоунхендж.

Месопотамия[редактиране | редактиране на кода]

Месопотамското изкуство е било развито в областта между реките Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където са съществували много държави като Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, Персия и др.

Шумер[редактиране | редактиране на кода]

Шумерската култура се е развила в градовете-държави Ур, Урук, Лагаш и Нипур. Шумерите са използвали глинени тухли, затова от сградите им са останали само основите. Емблематични примери за шумерското културно наследство са каменните скулптури на жреци и божества. Най-известни от тях са статуите от храма „Тел Асмар”, на територията на днешен Ирак. Друг значим паметник е „Щандартът от Ур”. Характерни за тяхната архитектура са били храмовете наречени зикурати. В релефите им се е използвала моралната перспектива, която изобразява високопоставените хора в йерархията по-големи от останалите. Друга особеност е че главата и краката на човешките фигури са били изобразявани в профил, а телата им в анфас, макар характерно за Египет, тази особеност произлиза от шумерите.

Акад[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният владетел на Акадската империя е Саргон заради това, че е завладял шумерите и обединява в една държава цяла Месопотамия. Известно произведение от този период е Стелата на Нарамсин.

Вавилон[редактиране | редактиране на кода]

Обединяващ фактор за Месопотамия след Акадската империя става Вавилонската. Нейн основател е Хамураби, като най-значимото му постижение са неговите сборници от закони. Известен паметник от този период е Законникът на Хамураби.

Асирия[редактиране | редактиране на кода]

Асирийската цивилизация се осланя на тази на шумерите и доразвива техните културни постижения. Характерни за архитектурата на Асирия са огромните дворци на царете. Те са строени от тухли и облицовани с плочи от камък. Стените са украсявани с релефи, наречени „ортостати”, възпяващи бойните и ловните подвизи на царя. Друго характерно произведение е „ламасу” - бик с човешка глава. Всеки от тях има пети крак, за да изглежда завършен отстрани. Функцията им е да охраняват портите на крепостите.

Нововавилонско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Вавилонците завладяват асирийската столица Ниневия и основават нововавилонското царство. Най-значим владетел от този период е Навуходоносор. Той е строителят на „Висящите градини” и „Вавилонската кула”. Вавилонците започнали да използват релефи от печени, глазирани тухли. Тази техника запазва трайно блясъка и интензивността на цветовете и има подчертан декоративен ефект. Известен паметник от тази епоха е „Вратата на Ищар”. Изобразени са множество бикове и грифони на син фон.

Персия[редактиране | редактиране на кода]

След упадъка на Месопотамия, Древен Египет и Мала Азия влизат в състава на Персийската империя. Персите нямат култова архитектура. В замяна на това, дворците им са огромни по мащаб. Характерен архитектурен детайл е персийският капител. През 224 г. сл. н.е. Ардашир I основава династията на Сасанидите. Сасанидите са прочути със строенето на дворци със строго редуване на арки, колони и хоризонтални пояси.

Древноазиатско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]

В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят дворци, гробници и т.н. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакар) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата паметна постройка е храмът - комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват в анфас (фронтално).

Старо царство[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството на Египет се дели на Старо, Средно и Ново царство. В Египет първоначално възникват две държави - Горен и Долен Египет. Горен Египет завладява Долен Египет и страната е обединена. Основана е първата египетска столица Мемфис. Тя става като столица през Старото царство, а през следващите две царства столицата е преместена в Тива. Сред най-ранните произведения в Египет са така наречените палитри. Те са използвани като ритуални предмети и представят животни и ритуални сцени. Особено прочута е Палитрата на Нармер - царят-обединител. От едната страна на палитрата той е представен с Бялата корона на Горен Египет в момента на победата, а от другата страна е представен с червената корона на Долен Египет вече като победител. Това ранно произведение е типично с вече утвърдения египетски стил и канон - представяне на човешката фигура чрез съчетания на профил и анфас при релефите и живописта, а при скулптурата - сковани, с ръцете до тялото и ляв крак изнесен напред - “стъпка към вечността”. Пирамидите са възникнали като доразвит вариант на разпространените през периода гробници - мастаби. Мастаба означава “пейка” и представлява гробница с подземна и надземна част и параклис, използвани на погребение и почитане на първите царе в Египет. Първата пирамида е на Джозер, а най-голямата е Хеопсовата пирамида.

Средно царство[редактиране | редактиране на кода]

В местността Денр ел Бахри е разположена една от последните пирамиди - на фараона Ментухотеп. Тя била неразривно свързана с храмов комнлекс, като за съжаление са запазени само основите му. Съхранена е много интересната оцветена статуя на фараона Ментухотеп в одеяние за “хебсед” - ритуално прераждане и обновяване силите на владетеля. Прочута фигура на Аменемхет - седнал, от варовик, глава на Сенусерт от тъмен камък, реалистично предаване на чертите на лицето, съзнателна търсена строгост и суровост. Започнало изграждането на големите храмови комплекси на източния бряг на река Нил край столицата Тива - Луксор и Карнак. Разпространена е още повече малката пластика, която се поставя в гробниците - стада, войници и др.

Ново царство[редактиране | редактиране на кода]

Новото царство продължава развитието на столицата Тива и изграждането на храмовете на бог Амон - Карнак и Луксор. Те добиват грандиозния си вид, който имат до днес, Основно храмовете имат следната структура - “пилон” - фасада, пред която се издигат обелиски, открити дворове, хипостилна зала с огромни колони, свещено помещение, което съдържа статуята на божеството, спомагателни стопански помещения, множество изображения на фараони. В периода на изграждане, всеки фараон е поръчвал добавянето на нови пилони, поставянето на нови релефи и надписи, грандизни негови статуи - колоси. Особено значително строителство има по времето на фараоните Тутмос и Рамзес. По времето на Тутмос работи прочутият архитект Инени, Значителен е храмът на фараонката му Хатшепсут в Деир ел Бахри, изграден на няколко тераси с колонади и релефи. Погребенията през времето на Новото царство се извършват в Долината на царете и Долината на цариците, в гробници под земята, С многобройни помещения, покрити със стенописи и релефи. Продължава развитието на популярните и преди теми - особено сцените “Лов на Нил”, които са допълнени със сцени на развлечения и моменти от дворцовия живот - придворни дами, музикантки и танцьорки. Фигурите са представени в дижение, канонът е преодолян успешно. Развитието на скулптурата продължава, като изображенията се отличат с красота и мекота на формите - портрет на Тутмос. Изработват се и колосални статуи - колоси на Рамзес пред фасадата на храма Луксор, през храма в Абу Син Бел и др., “Колоси на Мемнон”. Стенописите, релефите и скулптурата от периода представят реалистично и живо портретуваните хора, наред с техните недостатъци - Ехнатон с издълженото му лице, изпъкнала брадичка и голям корем, дъщерите с деформирани глави и една особена болезнена красота. Младият фараон Тутанкамон възстановява култовете към многобройните египетски богове. Той става особено прочут с откриването на почти неограбената му гробници в Долината на царете, пълна с многобройни погребални дарове, тронове с релефи, малка пластика, лични вещи с изящна изработка, златна маска и саркофаг.

Егейско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В Егейското изкуство има култ към виещата се линия в много нейни вариации: кръг, спирала, зиг-заг. Посредством сложни, изящни криви, егейските народи рисуват растителни и животински мотиви от сухоземната и морската фауна. Често срещан е мотивът на лилията.

Минойско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Минойското изкуство се развива на о. Крит. Характерни са морските мотиви - „Делфини и риби", изпълнени с вълнообразни спираловидни и кръгови мотиви. Бикът също играе голяма роля в митологичното мислене на критяните - фреската „Игра с бик”.

Микенско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Микенското изкуство се заражда по югоизточните брегове на котинентална Гърция. Най-значими градове са Микена, Тиринт и Пилос. „Лъвската порта" е вход на крепостната стена на Микена, увенчана с каменен релеф. Изобразени са лъвици - стражи от двете страни на колона. „Лъвската порта” има общо с художествените традиции на Близкия изток. Микенците извършват своите погребения в куполни и шахтови гробници. В тях са намерени златни и сребърни погребални маски. Такова произведение е „Маската на Агамемнон“, изработена от пистово злато.

Цикладско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Цикладското изкуство се слави със скулптурата. Големите култови статуи на цикладите изобразяват женско божество, олицетворяващо Слънцето и цикъла на живота. Малките статуетки са изпозвани в домашни олтари и в оброчища, като дарове за божеството. Друг тип скулптури са тези на музиканти, свирещи на арфи и двойни флейти. Известен образец е фигурата „Арфист - Орфей" от остров Аморгос.

Древногръцко изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Омиров период[редактиране | редактиране на кода]

Типични за периода са геометрични орнаменти върху гръцките вази, а Омиров - тъй като се предполага, че поемите на Омир са създадени именно в този период. Правят се огромни по размер вази, до 2 м. височина. Сред тях особено прочути са Дипилонските вази, открити в гробището при Динилонски врати на Атина. Те са украсени с пояси от богати орнаменти, сред които са разположени фигурални композиции, където човешката фигура е сведена до най-простите геометрични форми. В жилищата се строят тържествени зали - мегарони, от които впоследствие възникват гръцките храмове.

Архаика[редактиране | редактиране на кода]

През Архаиката се изграждат най-ранните гръцки храмове, посветени на боговете от Олимпийския пантеон - Зевс, Хера, Аполон, Артемида и др. На Акропола в Атина е изграден огромен храм “Хекатонцедон” - “Сто крачки”, който впоследствие е разрушен През периода има значително развитие на скулптурата - правят се множество призведения на кръглата пластика - мъжки фигури - куроси и женски фигури - кори. Фигурите им са доста сковани, косите стилизирани, лицата застинали в постоянна усмивка, левият крак изнесен напред, подобно на египетското изкуство, а в ръцете се забелязва опит за раздвижване, както и в тялото - опит за пресъздаване на мускулатурата. Мъжките фигури са голи, женските фигури са облечени в дълги и надиплени дрехи. Били са оцветени. Сред тях има изображения на спортисти, победители в състезания, девойки, богини. Значително е развитието на керамиката. Още от началото на Архаиката се правят вази с различни форми в чернофигурен стил - с тъмни изображения върху светлия фон на вазите. Особено прочут майстор е Екзекий с чернофигурната си ваза “Ахил и Аякс играят на зарове”. Впоследствие се развива червенофигурната керамика - със светли и детайлно разработени изображения на тъмен фон. Особено прочута червенофигурна ваза е “Пияницата” - на вазолисеца Бригос.

Ранна класика[редактиране | редактиране на кода]

През време на Ранната класика продължава изграждането на гръцки храмове. Типична е скулптурната украса на фронтоните на храмовете - прочута композиция от храма на Зевс в Олимпия. Забелязва се опит за преодоляване на сковаността на формите, типична за Архаиката, както и опит за по-добро предаване на движението. През ранната класика твори скулпторът Поликлет, който създава научния труд “Канон” за пропорциите на човешкото тяло и пресъздава атлетичното мъжко тяло – “Дорифор” - копиеносец и “Диадумен” - младеж, който завързва лента на главата си, На границата между Ранна и Зряла класика твори прочутият скулптор Мирон. Той е автор на скулптурната група “Атина и силенът Марсий”, достигнала до нас във вид на римско копие, на прочутият “Дискохвъргач” и др.

Зряла класика[редактиране | редактиране на кода]

Зрялата класика се отличава с изключителни постижения във всички области на изкуството. Изграден е отново Атинският акропол, основно под ръководството на прочутия скулптор Фидий. Акропол означава укрепено място. В Атина са съсредоточени основните храмове на града, както и съкровищници. При това изграждане на забелязва съчетаване и обединяване на двата разпространени по това време стила - ордери в гръцката архитектура - Дарийски и Йонийски. Има данни, че Фидий е създал статуя на богинята Атина от бронз, поставена на Акропола в близост до Партенона, която също не е запазена. В близост е разположен Ерехтейонът - храм със сложна структура, Йонийски колони и прочутият портик, поддържан от девойки - Кариатиди. В подножието на Акропола са изградени няколко гръцки театри - типично гръцко съоръжение за театрални представления, вкопано в естествен хълм, изградено във форма на полукръг и е кръгла площадка - орхестра, зад която има издигната част - скеле. Гърция е родина на театъра, който възниква именно тук на основата на Дионисиевите тържества.

Късна класика[редактиране | редактиране на кода]

През време да Късната класика се променят идеалите и вкусовете на хората в Гърция. Навлизат източни влияния, отдават се предпочитания към изтънчените, меки и нежни форми. Прочут скулптор е Праксител, който създава статуите на Хермес с малкия Дионис, меки и издължени, дори женствени форми. Скулпторът Скопас създава драматични и раздвижени произведения, които представят крайни човешки състояния и страсти. Негово най-прочуто произведение е „Вакханката”. Скулпторът Лизип работи в македонския царски двор и създава портрети и композиции на историческа тема, представяйки бойни подвизи, както и скулптурни фигури на героят Херакъл. Прочуто произведение на Лизип е „Апоксиомен” - младеж, който изстъргва тялото си със специален уред след победа в състезание. До нас е достигнал във вид на копие портрет на Александър Македонски от Лизип, характерен с асиметрията и изразителността на лицето. В Халикарнас в Мала Азия е изграден Мавзолей - гробница на цар Мавзол, което се превръща в нарицателно за този вид произведения. Мавзолеят е имал няколко нива и е бил богато украсен със скулптурни фигури и релефи. Това е едно от седемте чудеса на древния свят, които не са достигнали до нас. В архитектурата започва да се използва и коринтския стил.

Елинистичен период[редактиране | редактиране на кода]

Елинистичният период е свързан с разширението на държавата на Александър Македонски и държавите, създадени от неговите наследници - Диадохите. В един и същи стил се изработват златни изделия, които се продават в различните краища на културния свят. Изработват се натуралистични статуи, представящи дете с птица, дете със змия, старица и др. теми от ежедневието. Разпространени са голи женски фигури, станали известни с наименованието на богинята на любовта Афродита или Венера, сред които най-прочута е Венера Милоска, днес в Лувъра. През Елинизма е създаден прочутият Родоски колос, огромна бронзова статуя, едно от седемте чудеса на древния свят, което не е достигнало до нас. Дело на Елинизма е и статуята на богинята Нике от Самотраки, коята днес е сред шедьоврите на Лувъра, скулптурната група “Лаокоон” от колекцията на Ватикана в Рим. Типично произведение на Елинизма е Пергамският олтар, днес в Пергамон музеум в Берлин, изпълнен с множество едри, динамично преплетени фигури на божества и герои.

Древен Рим[редактиране | редактиране на кода]

Етруско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Важен паметник от етруската скулптура е „Капитолийската вълчица“, показваща легендата за братята Ромул и Рем, които основават Рим. Двете деца са добавени под вълчицата по време на Ренесанаса.

Римска република[редактиране | редактиране на кода]

За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски цар от етруски произход и създаването на Римската република. Римляните открили бетона и разработили купола и арката, което им позволило да строят мостове и масивни сгради. Тогава са посторени Колизеумът и Пантеонът в Рим. Живопистта от него период разкриват най-запазените стенописи и мозайки открити в Помпей. Други произведения от този период са „Ораторът“ и др.

Римска империя[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството на Римската империя е еклектично. То се развива под влиянието на древногръцкото изкуство и заимствания на местни художествени традиции от многото покорени племена и народи. Характерни за този период са базиликите, които са храмове от светски характер. Значими произведения са Фаюмските портрети, рисувани с техниката енкаустика (разтваряне на цветовете във восък), свързани със задгробния живот. Във времената на империята възхваляването на императорите и успешните пълководци е ставало чрез големи паметници поставяни на централни места, такива са Августин от Прима Порта, Траянова колона, Олтарът на мира, Марк Аврелий на кон и др.

Византийско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Западноевропейско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Романско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Готика[редактиране | редактиране на кода]

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Проторенесанс[редактиране | редактиране на кода]

Означаващ възраждане на античното изкуство, Проторенесанса води началото на Ренесанса. Един от първите художници е Джото. Негови значителни произведения са „Целувката на Юда“, „Поклонение на влъхвите“ и Бягство в Египет. Скулптори от този период създават Николо и Джовани Пизано.

Ранен Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

В него период пряко влияние в изкуството има фамилията на Медичите. Прочут архитект е Филипо Брунелески, разработил купола на Санта Мария дел Фиоре. Лоренцо Гиберти разработва бронзовата врата с поздлата известна като „Райската врата“. Забележителен майстор е Донатело, създал първата гола ренесансова фигура, тази на Давид. Значителни живописци са Мазачо с „Чудото със статера“, Андреа Мантеня с „Опракване на починалия Христос“ и Пиеро дела Франческа с „Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца

Между Ранния и Зрелия Ренесанс твори Сандро Ботичели. Известните му произведения са „Раждането на Венера“ и „Пролет“. С него твори и Пиетро Перуджино, който рисува „Предаването на ключовете на Св. Петър“ и „Пиета“. Също Доменико Гирландайо известен с картината си „Дядо и неговият внук“.

Зрял Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

През Зрелия Ренесанс се откриват най-върховите постижения на Ренесанса. Произведенията на Леонардо да Винчи се отличават с мекота на формите, тъй като е използвал техниката „Сфумато“. Произведения с тази техника са „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“, „Спасителят на света“ и др. През това време скулпторът Микеланджело Буонароти създава „Пиета“, „Давид“, Мойсей и др., известен също и със стенописа „Сътворението на Адам“. Рафаело Санти живял само 37г. е оставил много произведения след себе си, от които са: „Атинската школа“, „Св. Георги убива змея“ и др.

Късен Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Влиянието, което указват дори и след смъртта си Леонардо, Микеланджело и Рафаело остава голямо и много художници взимат пример от тях. Сред тях са Паоло Веронезе с „Христос при Левий“, „Сватбата в Кана“ и Трициано Вечелио с „Венера Урбинска“ и др.

Северен Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Европа, Ренесансът се развива в изкуството на Нидерландия. Там са рисували Ян Ван Ейк, Питер Брьогел Стари и Питер Брьогел Млади. Бележито е и творчеството на Албрехт Дюрер в Германия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]