Направо към съдържанието

История на комунизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историята на комунизма обхваща голям набор от идеологии и политически движения, както и основните принципи на богатството, икономиката и собствеността.[1][2] С най-модерните форми на комунизма се свързва макрсизмът, теория, разработена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през XIX век.[3]

Римският философ Луций Аней Сенека вярва, че хората са изпаднали от Златния век на първобитния комунизъм[4]

Има сведения, че комунизмът съществува много преди ерата на Карл Маркс. Според самия Маркс обществата на ловците събирачи, открити през епохата на палеолита, както и аграрните общества през епохата на халколита, са били егалитарни и съответно той определя техните идеологии като първобитно комунистически.[5] Един от първите хора, вярвали в първобитния комунизъм, е философът Луций Аней Сенека, който заявава: „Колко щастлива е била първобитната епоха, когато богатствата на природата са били общи... Те са притежавали цялата природа общо, което им е осигурявало сигурно владение на общественото богатство“.[6]

Други сведения за съществуването на комунизма идват както от Древна Гърция,[7][8] така и от Иран.[9]

Религиозен комунизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Преди епохата на Маркс и Енгелс

[редактиране | редактиране на кода]

През епохата на Ренесанса се появяват книгите на Томас Мор (1478 – 1535) – „Утопия“ (1516) и на Томазо Кампанела (1568 – 1639) – „Градът на Слънцето“, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Жан-Жак Русо обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.[10]

Особено по времето на Френската революция комунизмът започва да се развива все повече и повече. Франсоа Бабьоф се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.[11][12]

Съвременна история

[редактиране | редактиране на кода]
„ Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. “

Карл Маркс

След Маркс и Енгелс до ВСВ

[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Октомврийската революция на власт в Русия идва Владимир Ленин. Неговите идеи стават основа на концепцията ленинизъм. Скоро след това е образуван СССР. Тя е първата комунистическа държава в света.

След Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война СССР налага своята доминация над Източна Европа. Това е периодът, в който комунизмът намира своя пик. Освен Източния блок (разпаднал се през 1991) са основани Китайската народна република и Северна Корея, които и до днес продължават да бъдат едни от няколкото комунистически държави в света.

Известни комунистически лидери

[редактиране | редактиране на кода]

Известни комунистически лидери включват: Тодор Живков, Фидел Кастро, Николае Чаушеску, Густав Хусак, Янош Кадар, Ким Ир Сен.

  1. ↑ Lansford, Thomas. Communism. New York, Cavendish Square Publishing, 2007. ISBN 978-0761426288. с. 9–24, 36 – 44.
  2. ↑ Holzer, Jerzy. Communism, History of // International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). 2015. ISBN 978-0-08-097087-5. DOI:10.1016/B978-0-08-097086-8.62040-8. с. 302 – 307.
  3. ↑ Leopold, David. The Oxford Handbook of Political Ideologies. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0198744337. с. 20–38.
  4. ↑ Pierson, Christopher. Just Property: A History in the Latin West. Volume One: Wealth, Virtue, and the Law. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-967328-5. с. 54.
  5. ↑ Felluga, Dino. Introductory Guide to Critical Theory – Modules on Marx: On the Stages of Economic Development // Purdue University, 1 January 2011. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2021. Посетен на 12 май 2025.
  6. ↑ Laidler, Harry W. History of Socialism: An Historical Comparative Study of Socialism, Communism, Utopia. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-23143-8. с. 17.
  7. ↑ Dawson, Doyne. Cities of the Gods: Communist Utopias in Greek Thought. Oxford University Press, 1992. ISBN 978-0-19-536150-6. с. 37 – 43.
  8. ↑ Plato. Plato's Republic, Books 1–10. Agora Publications, Inc., 2001. ISBN 978-1-887250-25-2. с. 192 – 193.
  9. ↑ American University (Washington, D.C.). Foreign Area Studies. Iran, a Country Study. Department of Defense, Department of the Army, 1978. с. 114.
  10. ↑ Франсоа Волтер към Жан Жак Русо... // Посетен на 29 август 2012.
  11. ↑ Бабьоф, Франсоа. Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост // ФАБ, 21 ноември 1795. Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 29 август 2012. Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: „Плодовете са на всички, земята – на никого“. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. „комунитарно общество“ – единственото справедливо и добро общество.
  12. ↑ François-Noël Babeuf | French Revolutionary, Political Journalist | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 9 ноември 2024. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of communism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​