История на комунизма

Историята на комунизма обхваща голям набор от идеологии и политически движения, както и основните принципи на богатството, икономиката и собствеността.^[1]^[2] С най-модерните форми на комунизма се свързва макрсизмът, теория, разработена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през XIX век.^[3]

Древна история

Има сведения, че комунизмът съществува много преди ерата на Карл Маркс. Според самия Маркс обществата на ловците събирачи, открити през епохата на палеолита, както и аграрните общества през епохата на халколита, са били егалитарни и съответно той определя техните идеологии като първобитно комунистически.^[5] Един от първите хора, вярвали в първобитния комунизъм, е философът Луций Аней Сенека, който заявава: „Колко щастлива е била първобитната епоха, когато богатствата на природата са били общи... Те са притежавали цялата природа общо, което им е осигурявало сигурно владение на общественото богатство“.^[6]

Други сведения за съществуването на комунизма идват както от Древна Гърция,^[7]^[8] така и от Иран.^[9]

Религиозен комунизъм

Основна статия: Религиозен комунизъм

Преди епохата на Маркс и Енгелс

През епохата на Ренесанса се появяват книгите на Томас Мор (1478 – 1535) – „Утопия“ (1516) и на Томазо Кампанела (1568 – 1639) – „Градът на Слънцето“, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Жан-Жак Русо обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.^[10]

Особено по времето на Френската революция комунизмът започва да се развива все повече и повече. Франсоа Бабьоф се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.^[11]^[12]

Марксизъм

Основна статия: Марксизъм

Съвременна история

Основна статия: Карл Маркс

„	Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй.	“
Карл Маркс

След Маркс и Енгелс до ВСВ

След избухването на Октомврийската революция на власт в Русия идва Владимир Ленин. Неговите идеи стават основа на концепцията ленинизъм. Скоро след това е образуван СССР. Тя е първата комунистическа държава в света.

След Втората световна война

След края на Втората световна война СССР налага своята доминация над Източна Европа. Това е периодът, в който комунизмът намира своя пик. Освен Източния блок (разпаднал се през 1991) са основани Китайската народна република и Северна Корея, които и до днес продължават да бъдат едни от няколкото комунистически държави в света.

Известни комунистически лидери

Известни комунистически лидери включват: Тодор Живков, Фидел Кастро, Николае Чаушеску, Густав Хусак, Янош Кадар, Ким Ир Сен.

Източници

↑ Lansford, Thomas. Communism. New York, Cavendish Square Publishing, 2007. ISBN 978-0761426288. с. 9–24, 36–44.
↑ Holzer, Jerzy. Communism, History of // International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). 2015. ISBN 978-0-08-097087-5. DOI:10.1016/B978-0-08-097086-8.62040-8. с. 302–307.
↑ Leopold, David. The Oxford Handbook of Political Ideologies. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0198744337. с. 20–38.
↑ Pierson, Christopher. Just Property: A History in the Latin West. Volume One: Wealth, Virtue, and the Law. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-967328-5. с. 54.
↑ Felluga, Dino. Introductory Guide to Critical Theory – Modules on Marx: On the Stages of Economic Development // Purdue University, 1 January 2011. Посетен на 3 February 2021.
↑ Laidler, Harry W. History of Socialism: An Historical Comparative Study of Socialism, Communism, Utopia. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-23143-8. с. 17.
↑ Dawson, Doyne. Cities of the Gods: Communist Utopias in Greek Thought. Oxford University Press, 1992. ISBN 978-0-19-536150-6. с. 37–43.
↑ Plato. Plato's Republic, Books 1–10. Agora Publications, Inc., 2001. ISBN 978-1-887250-25-2. с. 192–193.
↑ American University (Washington, D.C.). Foreign Area Studies. Iran, a Country Study. Department of Defense, Department of the Army, 1978. с. 114.
↑ Франсоа Волтер към Жан Жак Русо... // Посетен на 29 август 2012.
↑ Бабьоф, Франсоа. Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост // ФАБ, 21 ноември 1795. Архивиран от оригинала на 2012-07-31. Посетен на 29 август 2012. Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: „Плодовете са на всички, земята – на никого“. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. „комунитарно общество“ – единственото справедливо и добро общество.
↑ François-Noël Babeuf | French Revolutionary, Political Journalist | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 9 ноември 2024. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of communism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Lansford-1] Lansford, Thomas. Communism. New York, Cavendish Square Publishing, 2007. ISBN 978-0761426288. с. 9–24, 36–44.

[2] Holzer, Jerzy. Communism, History of // International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). 2015. ISBN 978-0-08-097087-5. DOI:10.1016/B978-0-08-097086-8.62040-8. с. 302–307.

[Oxford1-3] Leopold, David. The Oxford Handbook of Political Ideologies. Oxford, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0198744337. с. 20–38.

[Pierson2013-4] Pierson, Christopher. Just Property: A History in the Latin West. Volume One: Wealth, Virtue, and the Law. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-967328-5. с. 54.

[5] Felluga, Dino. Introductory Guide to Critical Theory – Modules on Marx: On the Stages of Economic Development // Purdue University, 1 January 2011. Посетен на 3 February 2021.

[Laidler-6] Laidler, Harry W. History of Socialism: An Historical Comparative Study of Socialism, Communism, Utopia. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-23143-8. с. 17.

[Dawson1992-7] Dawson, Doyne. Cities of the Gods: Communist Utopias in Greek Thought. Oxford University Press, 1992. ISBN 978-0-19-536150-6. с. 37–43.

[Plato-8] Plato. Plato's Republic, Books 1–10. Agora Publications, Inc., 2001. ISBN 978-1-887250-25-2. с. 192–193.

[Studies1978-9] American University (Washington, D.C.). Foreign Area Studies. Iran, a Country Study. Department of Defense, Department of the Army, 1978. с. 114.

[10] Франсоа Волтер към Жан Жак Русо... // Посетен на 29 август 2012.

[11] Бабьоф, Франсоа. Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост // ФАБ, 21 ноември 1795. Архивиран от оригинала на 2012-07-31. Посетен на 29 август 2012. Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: „Плодовете са на всички, земята – на никого“. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. „комунитарно общество“ – единственото справедливо и добро общество.

[EB-12] François-Noël Babeuf | French Revolutionary, Political Journalist | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 9 ноември 2024. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]