Итазипчо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Традиционната територия на сиуксите и днешните сиукски резервати.

Итазипчо (пълно име Итазипачодан) е едно от седемте основни разделения на западните сиукси или тетон, лакота. Итазипчо са известни и като Санс арк, което е френски превод на тяхното итазипчо – без лъкове (от итазипа – лък и съкращението чо от чодан – без, няма). През 1860 г. се съобщава, че итазипчо живеят между хункпапа и сихасапа в района на река Кенънбол в днешните Северна Дакота и Южна Дакота, и често лагеруват заедно с тези две племена.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Около 1850 г. 250 типита и следните подразделения:

  • Санс Арк – Итазипчо
  • Червена вода – Мини шала
  • Ядяшите шунка – Уолута юта

Главни вождове – Шаман, Ленивата мечка, Врановото перо.[2]

Мъж на име Уанатан дава имената на 7 подразделения на Джеймс Оуен Дорси през 1880 г. и 1884 г.:

  • Итазипчохча – истински итазипчо. Известни са и като Мини шала – Червена вода
  • Шина лута оин – Обица от ален плат
  • Уолута юта – Ядящите шунка (Ядат сушено еленско (или бизонско) от задната част)
  • Мазпегнака – Носят желязо в косите си
  • Татанка чешли – Тор от мъжки бизон
  • Шикшичела – Лоши от различен вид
  • Тийопа очанунпа – Пуши лула на входа на типито[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hodge, Frederick Webb. „Sans Ark“ // The Handbook of American Indians North of Mexico (1906). Bureau of American Etnology.
  2. Taylor, Colin. „The Warriors of The Plains“. New York, Arco Publishing, 1975. с. 25.
  3. Dorsey, James Owen. „Siouan Sociology“