Итазипчо
Итазипчо (пълно име Итазипачодан) е едно от седемте основни разделения на западните сиукси или тетон, лакота. Итазипчо са известни и като Санс арк, което е френски превод на тяхното итазипчо – без лъкове (от итазипа – лък и съкращението чо от чодан – без, няма). През 1860 г. се съобщава, че итазипчо живеят между хункпапа и сихасапа в района на река Кенънбол в днешните Северна Дакота и Южна Дакота, и често лагеруват заедно с тези две племена.[1]
Подразделения[редактиране | редактиране на кода]
Около 1850 г. 250 типита и следните подразделения:
- Санс Арк – Итазипчо
- Червена вода – Мини шала
- Ядяшите шунка – Уолута юта
Главни вождове – Шаман, Ленивата мечка, Врановото перо.[2]
Мъж на име Уанатан дава имената на 7 подразделения на Джеймс Оуен Дорси през 1880 г. и 1884 г.:
- Итазипчохча – истински итазипчо. Известни са и като Мини шала – Червена вода
- Шина лута оин – Обица от ален плат
- Уолута юта – Ядящите шунка (Ядат сушено еленско (или бизонско) от задната част)
- Мазпегнака – Носят желязо в косите си
- Татанка чешли – Тор от мъжки бизон
- Шикшичела – Лоши от различен вид
- Тийопа очанунпа – Пуши лула на входа на типито[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hodge, Frederick Webb. „Sans Ark“ // The Handbook of American Indians North of Mexico (1906). Bureau of American Etnology.
- ↑ Taylor, Colin. „The Warriors of The Plains“. New York, Arco Publishing, 1975. с. 25.
- ↑ Dorsey, James Owen. „Siouan Sociology“