Италианска Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Италианска Либия
на арабски: ليبيا الإيطالية
на италиански: Libia Italiana
— Колония на Италия —
1934 – 1943
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
     Италианска Либия      други италиански окупирани територии      Кралство Италия
     Италианска Либия
     други италиански окупирани територии
     Кралство Италия
Континент Африка
Столица Триполи
Официален език италиански
Неофициален език арабски, берберски езици, домари
Религия Ислям, юдаизъм, католицизъм
Форма на управление колония
Монарх
1934 – 1943 Виктор Емануил III
Генерал-губернатор
1934 – 1940 Итало Балбо
1940 – 1941 Родолфо Грациани
1941 Итало Гариболди
1941 – 1943 Еторе Бастико
История
Установаване 1934
Разпадане 1943
Площ
Общо (1939) 1 759 541 km2
Население
По оценка от 1939 893 774
Валута Италианска лира
Предшественик
Италианска Северна Африка Италианска Северна Африка
Италианска Триполитания Италианска Триполитания
Италианска Киренайка Италианска Киренайка
Наследник
Киренайка Киренайка
Триполитания Триполитания
Фезан Фезан
Днес част от Либия Либия
Италианска Либия в Общомедия

Италианска Либия (на италиански: Libia Italiana; арабски: ليبيا الإيطالية‎ Lībyā al-Īṭālīya) е единна колония на Италианската Северна Африка, създадена през 1934 г. и представлява днешна Либия. Италианската Либия е образувана от колониите Киренайка и Триполитания, които са взети от Италия от Османската империя през 1912 г. след Итало-турската война през 1911 – 1912.

История[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на Итало-турската война (1911 – 1912), територията на днешна Либия минава под контрола на кралство Италия, което я прави своя колония и част от Италианска Северна Африка. През 1934 териториите Киренайка и Триполитания са обединени с Либия.

След италианската окупация на Триполи през 1911 г., в страната избухва въстание, водено от националния герой Омар Мухтар. За да потуши бунта Бенито Мусолини изпраща Родолфо Грациани – ръководител на либийските въоръжени сили. Партизани започват борба в Джебел-Ахдар в Киренайка, съпротивата продължава до 1935 г. За да потушат въстанието в Либия, италианците създават концентрационни лагери, където са задържани общо 125 000 души, предимно мъже, които биха могли да си сътрудничат с партизаните. Въпреки ситуацията в страната политиката на заселване на италианците през 1940-те продължава, в Либия има около 110 000 италианци, които съставляват 12% от общия брой на населението.

По време на Втората световна война Либия става част от африканския военен театър на битки между войските на съюзниците и страните от Оста. След края на войната Италия се отказва от правата си върху Либия, която първоначално пада под властта на Великобритания, а по-късно и на Франция. През 1951 г. резолюцията на ООН за Либия е да стане независима държава, начало с крал Идрис I.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]