Италианска Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Италианска Либия
Libia Italiana
ليبيا الإيطالية
—  Протекторат на Италия (1912 – 1934)
Италианска колония (1934 – 1943)
  —
 
 
 
 
 
1911 — 1943  
 
 
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Италианска Либия

Зелено: Територия, анексирана от Италия.
Светлозелено: Либийска сахарска територия.
Тъмносиво: Други италиански окупирани територии.
Черно: Кралство Италия.
Континент Африка
Столица Триполи
Официален език италиански
 - Неофициални арабски, берберски езици, домари
Религия Ислям, юдаизъм, католицизъм
Площ
 - Общо (1939) 1 759 541 km²
Население  
 - Гъстота 0.5 д./km² 
Валута Италианска лира
Днес част от Flag of Libya.svg Либия
редактиране

Италианска Либия (на италиански: Libia Italiana; арабски: ليبيا الإيطالية‎ Lībyā al-Īṭālīya) е единна колония на Италианската Северна Африка, създадена през 1934 г. и представлява днешна Либия. Италианската Либия е образувана от колониите Киренайка и Триполитания, които са взети от Италия от Османската империя през 1912 г. след Итало-турската война през 1911 – 1912.

История[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на Итало-турската война (1911 – 1912), територията на днешна Либия минава под контрола на кралство Италия, което я прави своя колония и част от Италианска Северна Африка. През 1934 териториите Киренайка и Триполитания са обединени с Либия.

След италианската окупация на Триполи през 1911 г., в страната избухва въстание, водено от националния герой Омар Мухтар. За да потуши бунта Бенито Мусолини изпраща Родолфо Грациани – ръководител на либийските въоръжени сили. Партизани започват борба в Джебел-Ахдар в Киренайка, съпротивата продължава до 1935 г. За да потушат въстанието в Либия, италианците създават концентрационни лагери, където са задържани общо 125 000 души, предимно мъже, които биха могли да си сътрудничат с партизаните. Въпреки ситуацията в страната политиката на заселване на италианците през 1940-те продължава, в Либия има около 110 000 италианци, които съставляват 12% от общия брой на населението.

По време на Втората световна война Либия става част от африканския военен театър на битки между войските на съюзниците и страните от Оста. След края на войната Италия се отказва от правата си върху Либия, която първоначално пада под властта на Великобритания, а по-късно и на Франция. През 1951 г. резолюцията на ООН за Либия е да стане независима държава, начало с крал Идрис I.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]