Италианска кампания (1796 – 1797)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Италианска кампания.

Италианска кампания
Театър на бойните действия
Театър на бойните действия
Информация
Период 17961797 г.
Място Северна Италия
Страни в конфликта
Flag of France.svg Първа френска република Flag of Austria.svg Австрия
Сардинско кралство Сардинско кралство

Италианска кампания (1796 – 1797), известна и като Първа италианска кампания, част от Войната на Първата коалиция, са военните действия на френската революционна армия срещу Австрия и Сардинското кралство в Северна Италия, в резултат на които Наполеон се прочува като военачалник.

Театър на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]

Основният театър на бойните действия е по долината на река По, оградена на северозапад и север от Алпите, а на юг – от Лигурийските Апенини. Река По, протичаща от запад на изток, представлява сериозна преграда, с редица крепости по двата бряга. Долината на По се дели на две части: северна равнинна, сравнително населена и богата; тя е пресечена от левите притоци на По, които са естествени отбранителни линии; и южна – по-малка по площ, запълнена с планински ридове, понякога достигащи до река По; тази част е не толкова богата и е по-слабо населена. Лигурийските Апенини се спускат стръмно към морето, образувайки крайбрежната ивица на Италианската Ривиера; северните им склонове са по-полегати от южните. От Ривиерата към долината на По водят важни пътища: от Ница към Кунео, от Савона към Кераско и Алесандрия и от Генуа към Алесандрия. Крайбрежният (Корниш, на френски: corniche – корниз), служещ за връзка с Франция, е лош и незащитен от морето.

Начало на боевете[редактиране | редактиране на кода]

Походът на френската армия започва в началото на април 1796 г. Наполеон избира най-краткия, но опасен маршрут по крайбрежната ивица на Приморските Алпи, през връх Кадибон, долината на Вормида и на 10 април влиза в Италия. Срещу него се изправят две противникови армии – австрийска и сардинска, които защитават Пиемонт със столица Торино.[1]

Наполеон напредва по крайбрежието на Лигурия и вбива клин между австрийските войски на генерал Болю и австро-сардинската армия на Арженто. След като е атакуван на 10 април от Болю близо до Генуа, Бонапарт контраатакува дясното крило на обединената армия в битката при Монтеноте. На 12 април въвлича Арженто в бой, заповядвайки на генерал Лахарп да атакува фронтално, а на генерал Масена – да напредне срещу десния фланг на австро-сардинските сили. Граф Арженто опитва да спре френския маньовър, но реагира твърде късно и неговите войски са разпръснати, като пленниците съставляват по-голямата част от загубите му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Глушков, Христо. Франция при Наполеон. В. Търново, Абагар, 2012. ISBN 978-954-427-975-2.