Италианска кампания (1796 – 1797)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Италианска кампания.

Италианска кампания (1796 – 1797), известна и като Първа италианска кампания, част от Войната на Първата коалиция, са военните действия на френската Революционна армия срещу Австрия и Сардинското кралство в Северна Италия, в резултат на които Наполеон се прочува като военачалник.

Театър на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]

Театър на бойните действия

Основният театър на бойните действия е по долината на река По, оградена на северозапад и север от Алпите, а на юг – от Лигурийските Апенини. Река По, протичаща от запад на изток, представлява сериозна преграда, с редица крепости по двата бряга. Долината на По се дели на две части: северна равнинна, сравнително населена и богата; тя е пресечена от левите притоци на По, които са естествени отбранителни линии; и южна – по-малка по площ, запълнена с планински ридове, понякога достигащи до река По; тази част е не толкова богата и е по-слабо населена. Лигурийските Апенини се спускат стръмно към морето, образувайки крайбрежната ивица на италианската Ривиера; северните им склонове са по-полегати от южните. От Ривиерата към долината на По водят важни пътища: от Ница към Кунео, от Савона към Кераско и Алесандрия и от Генуа към Алесандрия. Крайбрежният пък (Корниш, на френски: corniche – корниз), служещ за връзка с Франция, е лош и незащитен от морето.

Начало на боевете[редактиране | редактиране на кода]

Походът на френската армия започва в началото на април 1796 г. Наполеон избира най-краткия, но опасен маршрут по крайбрежната ивица на Приморските Алпи, през връх Кадибон, долината на Вормида и на 10 април влиза в Италия. Срещу него се изправят две противникови армии – австрийска и сардинска, които защитават Пиемонт със столица Торино.[1]

Наполеон напредва по крайбрежието на Лигурия и вбива клин между австрийските войски на генерал Болю и австро-сардинската армия на Арженто. След като е атакуван на 10 април от Болю близо до Генуа, Бонапарт контраатакува дясното крило на обединената армия в битката при Монтеноте. На 12 април въвлича Арженто в бой, заповядвайки на генерал Лахарп да атакува фронтално, а на генерал Масена – да напредне срещу десния фланг на австро-сардинските сили. Граф Арженто опитва да спре френския маньовър, но реагира твърде късно и неговите войски са разпръснати, като пленниците съставляват по-голямата част от загубите му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Глушков, Христо. Франция при Наполеон. В. Търново, Абагар, 2012. ISBN 978-954-427-975-2.