Италиански иредентизъм в Истрия

Истрия е в част от италианската Венеция-Джулия след Първата световна война — до 1947 г. В периода между двете световни войни, италианския иредентизъм в Истрия печели битката с Хърватия, респективно с Югославия - на картата са изобразени италианските региони на провинцията Венеция-Джулия в Истрия.

Италианският иредентизъм в Истрия се разглежда в контекста но другия идентичен италиански иредентизъм в Далмация, въпреки че собствено Истрия не е част от Далмация, но поради общността на спора се приема, че и той е част от общия спор за Далмация през 19 и 20 век.

През 1866 г. Истрия и Далмация се оказват разделени от държавна граница с Венето. Австрийската имперска политика, по повод изхода от приключилата австро-пруската война възприема политика на фаворизиране към Словения и Хърватия. Тогава в Далмация много италиански училища са обърнати в хърватски, а хърватския език става официален език навсякъде по австрийска Далмация (Кралство Далмация), с изключение на Задар.

В Истрия още от 1861 г., и особено през 1866 г., е особено силно движението за обединение с Италия.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Истрия и в частност Фиуме придобиват статут на свободен град Фиуме, като борбата за присъединяване с Италия се повежда от италианския социален фашистки водач - Габриеле д'Анунцио.