Италиански фашизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Италиански фашизъм се отнася до авторитарен, националистически Fascismo политика, чрез която министър-председателят Бенито Мусолини управлява Кралство Италия от 1922 до 1943.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мусолини създава фашисткото движение на 23 март 1919 на заседание в миланската Пиаца Сан Сеполкро. Сред учредителите му са революционните синдикални водачи Агостино Ланцило и Мишеле Бианки.

След войната, остатъците от италианския фашизъм са прегрупирани под знамето на нео-фашисткото „италианско социално движение“ (МСИ). През 1994 г. МСИ се слива с консервативните бивши християн-демократи, образувайки "Националния съюз (АН), който се обявява за верен на конституционализма, парламентаризма и политическия плурализъм.

Италия на Мусолини след 31 октомври 1926г. представлява йерархично централизирана тоталитарна държава, със своя корпоративна система. Установява се еднопартийна система т.е. държавата и обществото са ръководени само от НФП и нейните органи. Към партията са прикрепени всички обществени организации, партийната милиция, синдикатите, както и съдебната система. Декември 1928г. Големият фашистки съвет (ГФС) е обявен за върховен държавен орган. Правителството администрира и изпълнява решенията му, а Камарата ги узаконява. Характерна особеност за италианския фашизъм и изградената от него държава е корпоративната система. Тя се основава на т. нар. Корпорации- обединения на работници и работодатели от даден отрасъл, които делегират свои представители в Корпоративната камара. На практика на чело на всяка корпоративна структора стои представител на НФП. Така се създава маската под която се крие тоталния партиен контрол. НФП се стреми да стигне до съзнанието на хората и да ги ангажира всекиднево със своята идеология и цели. Фашизмът трябва да присъства в този живот и по време на труд и по време на почивка.