Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 24 минути. Моля, обсъдете на беседатаразделяне на текста на отделни статии, по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.
6 януари – Богоявление (Epifania), на светско ниво има традицията на Бефана (La Befana)
плаваща дата – Великден (Pasqua), последван от Светли понеделник (Il lunedì dell'Angelo или Pasquetta)
25 април – Празник на освобождението (Festa della Liberazione): честване на освобождението на Италия от местните и чуждестранните тоталитарни режими (25 април 1945 г.)
Освен горепосочените други празнични (неработни) дни (на итал. giorni festivi, джорни фестѝви) в Италия са неделите и празниците на светията-покровител за дадени населено място. В Южен Тирол (Алто Адидже) Денят на Светия дух също е официален празник. Други чествани в Италия празници са:
14 февруари – Свети Валентин (San Valentino), празник на влюбените
В Европа Италия е една от страните с ниво на здравеопазването над средното, което е основано на принципа на доброволното от страна на пациента участие. Медицинските заведения са под контрола на Министерство на здравеопазването. Национален здравноосигурителен съвет (Consiglio Superiore di Sanità), Национален институт по здравеопазването (Istituto Superiore di Sanità) и Експерименталните зоопрофилактични институти (Istituti zooprofilattici sperimentali) са едни от институциите, които контролират здравеопазването в страната. Поликлиниката „Агостино Джениели“ е една от най-големите в Рим и страната. Медицината е приоритет в страната и медицинските висши учебни заведения са едни от най-реномираните в Европа. Също така и редица фондации помагат за развитието на бъдещите медици.
Италианската национална здравна служба (SSN) е държавна система с универсален характер, която, както е установено в чл. 32 от Конституцията на Италианската република, гарантира правото на здравеопазване на всички граждани, финансирано чрез общо данъчно облагане и преки приходи, получени от местните здравни компании, произтичащи от билетите за здравно обслужване (на итал. ticket sanitari), т.е. квотите, с които подпомаганият допринася за разходите) и от платените услуги.[8]
Италианският национален баскетболен отбор през 2011 г.Италианският национален отбор по футбол през 2012 г.
Светлосинята фланелка е униформата, приета от почти всички спортни отбори, които представляват Италия в международен план. През 2020 г. в страната има 44 национални спортни федерации, свързани с Италианския национален олимпийски комитет (CONI) с 4,2 млн. регистрирани спортисти към Националните спортни федерации (FDS) и 7,6 милиона регистрирани практикуващи към Организациите за насърчаване на спорта (EPS), и с 19 асоциирани спортни дисциплини. Италианската футболна федерация има най-голям брой членове с 1 024 726 регистрирани спортисти, следвана от Италианската федерация по тенис – с 325 954 членове и Италианската волейболна федерация – с 308 169 членове. През 2020 г. на аматьорско ниво има 21 млн. и 396 хил. души на възраст 3 и повече години, които практикуват един или повече спортове в свободното си време. От тях 15 млн. и 837 хиляди спортуват усърдно, а 5 млн. и 559 хил. спортуват от време на време. Въпреки тежките санкции на спортните федерации италианският спорт също страда от негативни ефекти като разпространението на допинг сред спортисти, професионалисти и аматьори, корупция (с Калчополи през 2006 г.), икономически ексцесии, насилие на стадиони и дискриминация.[9]
Италианската кухня е една от най-известните и ценени в света. Разполага с широка гама от хранителни и винени продукти, много разнообразни от област на област, дължаща се както на исторически фактори (разнородното население), така и на климатично-териториални фактори – от планинския климат на Алпите през континенталния климат на Паданската низина до умерения климат на крайбрежните райони.[14] Има сходства с тези на други европейски средиземноморски страни, споделящи т.нар. средиземноморска диета – хранителен модел с малко мазнини (главно – студено пресован зехтин) и с естествени храни, като бобови растения, зърнени култури, бяло месо и мазна риба, плодове и зеленчуци,[15] включена в Списъка на нематериалното наследство на човечеството на ЮНЕСКО през 2010 г.[16] Предпоставка е за развитието на богат асортимент от брашно и паста. Зехтинът и някои типични италиански сосове (правени по стари рецепти) са неизменна част от повечето ястия. Някои храни, като пастата и пицата, са общопризнати символи на италианската кухня.[17] В Италия има над 1000 вида различни сирена и около 200 различни вида други млечни изделия.
Италианските аристократи винаги са били любители на виното – въобще основният местен алкохол. Всяка провинция има различни традиции за приготвяне, бутилиране и съхранение на виното. Говеждото месо, свинското месо и рибата се приготвят по различни начини в различните провинции на Италия като за овкусяването им се използва зехтин, а много често – и различни видове гъби и подправки. Десертите също са неизменна част от италианската традиция. Пример за това са тирамису, различни видове палачинки и изключителното разнообразие от кремове и сладоледи. Зеленчуците и оризът са основните продукти за приготвяне на типични италиански предястия и ястия. Традиционните италиански селскостопански и хранителни продукти са включени в специален списък от Министерството на земеделието.[18] Към тях трябва да се добавят, съгласно Регламент на ЕО 510/2006, италианските DOP и IGP продукти и IGT, DOC и DOCG вина.[19]
Варията на Палми (Varia di Palmi), в Палми, Калабрия, в чест на Пресвета Мария на Светото писмено, покровителка и закрилница на града, в последната неделя на август. Вария е огромна свещена колесница, която представлява Вселената и възнесението на Дева Мария в небето. Над колесницата, висока 16 метра, носена на раменете на 200 носачи, има фигури, представляващи Мадоната, Господ, апостолите и ангелите.
Машината на Света Роза (Macchina di Santa Rosa), във Витербо, Лацио. На 3 септември на висока раменна вертикална структура се разнася статуята на Св. Роза – покровителката на града.
Фестивал на Джили-те (Festa dei Gigli), в Нола, Кампания. Фестивал по повод патронния празник, посветен на Св. Павлин. С това събитие жителите на Нола си припомнят завръщането в града на Понтий Меропий Павлин от затвора на варварите през първата половина на V век. Джили са 25-метрови дървени конструкции украсявани с папиемаше, щукатури и др. на религиозни, исторически или актуални теми.
Фестивалът „Спускането на Кандалиерите“ (Faradda di li Candareri), в Сасари, Сардиния[20][21] – танцуващо шествие, в което Candelieri (символични свещи, под формата на големи дървени колони) се носят на рамене от представители на старите работническите гилдии на града. Датира от Късното средновековие и се провежда вечерта преди тържеството на Успение Богородично (15 август), представлявайки една от най-важните религиозни процесии на острова.
Верия на Палми
Апарат на Св. Роза, Витербо
Празник на Джилите, Нола
Спускане на Джилите, Сасари
В Италия има и множество други разнообразни обичаи. Някои от тях са известни в международен план, например – Сиенското палио, което е състезание със средновековен произход, провеждано два пъти годишно (на 2 юли и на 16 август) между седемнадесетте контради (квартала) на тосканския град Сиена под формата на конен турнир. Сред традициите в Италия изпъкват обредите на Страстната седмица на някои общини, както и различни други традиции като:
Инфиората на Дженцано (Infiorata di Genzano),[22] в Дженцано ди Рома, Лацио. Характеризира се с поставянето на флорален килим по маршрута на религиозната процесия по случай празника Корпус Домини.
Фестивалът на Чери-те (Festa dei ceri),[23] в Губио, Умбрия, 15 май. Състои се в пренасянето на три дървени вертикални поставки, увенчани със статуите на Свети Убалд (покровител на Губио), Свети Георги и Свети Антоний Велики. Това е едно от най-старите италиански фолклорни събития. Трите Чери представляват символа на регион Умбрия и са стилизирани в неговия банер и в официалния флаг.
Игра на моста (Gioco del Ponte),[24] в Пиза, Тоскана. В последната събота на юни. Играта, в която магистратите (представляващи градските райони), събрани в южната и северната част на река Арно, се изправят един срещу друг, се състои, в съвременната версия, от бутане на количка по писта, специално монтирана на Средния мост. Преди битката има историческото шествие, съставено от 710 участници, от които 41 на коне, всички в костюми в испански стил от XVI век.
Историческият флорентински футбол (Calcio storico fiorentino),[25] известен също като футбол по ливреи или костюмиран футбол – отборна игра с топка, напомпана с въздух, която отразява игра, която на латински език се нарича harpastum. Може да се счита за предшественик на футболната игра, макар че поне в основите си много повече напомня на ръгби, придружено от ръкопашни сблъсъци подобни на смесица от бокс и свободна борба.
Шахматна партия с живи фигури (Partita a Scacchi a personaggi viventi),[26] в Маростика, Венето. На всеки две години (четни години) през втория уикенд на септември. Традиция от 1923 г., вдъхновена от събитие от 1454 г., въпреки че няма исторически доказателства.
Сред типичните традиции на народната култура и фолклор на Италия са и редица други културни събития от следните типове:
Сàгра (Sagra) – народен ежегоден фестивал от местен характер, които традиционно произлиза от религиозен фестивал, честван по случай освещаване или за отбелязване на светец (обикновено – светецът покровител), но също така се използва за празнуване на реколтата или за популяризиране на местен хранителен и винен продукт. По време на фестивала обикновено се провеждат местният панаир, пазарът и различни тържества. Фестивалът на мистериите (Festa dei Misteri),[27] в Кампобасо, Молизе. Фестивалът е честване на Корпус Домини, който се провежда от 1768 г. Централната част сутрешният парад на т. нар „мистерии“: 13 носещи конструкции, създадени от известния скулптор Паоло Саверио Ди Дзино, като всяка структура представлява и празнува библейска „мистерия“ или светец.
Пàлио (Palio) – характерно за Италия състезание между кварталите на един град или между териториални единици близо една до друга, като обикновено надбягването е с коне или с други животни. Има и палии, в които се състезават лодки, както и палии, които включват различни видове състезания. Палиото на арбалета (Palio della Balestra[28]), между Губио и Сансеполкро, се провежда непрекъснато от XV век. В последната неделя на май в Губио и втората неделя на септември в Сансеполкро. Състои се в уцелване на мишена със стрела, изстреляна от арбалет на разстояние 36 метра. Историческото шествие е фонът на Палио с над четиристотин участници, облечени в средновековни (Губио) и ренесансови (Сенсеполкро) костюми.
Карнавал (Carnevale) – католически християнски подвижен празник или празничен сезон, който се провежда преди литургичния сезон на Великия пост и обикновено включва публични празненства, включително събития като паради, обществени улични партита и други развлечения, съчетаващи някои елементи на цирк. Италианският карнавал е свързан с регионалните маски. Венецианският карнавалът и този във Виареджо, но също и карнавалът в Ачиреале и карнавалът на Ивреа имат слава, която надхвърля националните граници и са дестинация за туристи както от Италия, така и от чужбина. Карнавалът, който започва в Италия около 70 дена преди Великден, има голямо значение в италианската традиция. В Северна Италия най-известните италиански карнавали са:
Карнавал на Баголино, в Баголино, Ломбардия. Придобива известност заради типичния си фолклор, запазил се такъв благодарение на изолираното положение на града. Разделен на две отделни събития, анимирани съответно от елегантните фигури на Bälärì (танцьори и музиканти) и от гротескните фигури на Màscär (маски). В Централна Италия се провеждат:
Карнавал на Виареджо, във Виареджо, Тоскана. Смятан за един от най-важните карнавали в Европа и света. Алегоричните платформи, които са най-големите и оживени в света, дефилират по крайбрежната алея на града. Те чрез сатира се обръщат към големите теми от съвременния живот: от националната и международната политика, през околната среда чак до обществените.
Карнавал на Фано, във Фано, Марке. Най-старият карнавал в Италия[30]Венецианската република е една от най-мощните в икономическо отношение средновековни държавиЮжна Италия е известна с Карнавала на Путиняно, в Путиняно, Пулия – най-дългият карнавал в Италия и най-старият в Европа.[31] Островна Италия също има свои карнавали:
Карнавал на Ачиреале, в Ачиреале, Сицилия. Той е един от най-старите на острова, с парад на алегорични платформи и на платформи, украсени с цветя.
Карнавал на Шака, в Шака, Сицилия. Един от най-известните в Сицилия, с паради на маски и алегорични платформи.
Ферагòсто – народното италианско име за фолклорните аспекти на официалния религиозен празник Успение Богородично, честван на 15 август в повечето католически страни и с древноримски произход. По метонимия това е и периодът на лятната ваканция около този ден, който може да бъде дълъг уикенд (т. нар. „августовски мост“) или голямата част от месец август. Той традиционно е посветен на обед-пикник, барбекю, екскурзии извън града, огньове, фойерверки, а предвид сезонните горещини и на освежаващи гмуркания в басейни, морски, речни или езерни води. Широко разпространено е отиването на планина или хълмисти местности в търсене на освежаване.
Бефàна – фолклорна фигура, свързана с коледните празници, традиционна за някои италиански региони и впоследствие разпространена в цяла Италия. Според поверието това е старица, която лети на вехта метла, за да посети децата в нощта на 5 срещу 6 януари (нощта на Богоявление) и да напълни оставените от тях чорапи, специално закачени над камината или близо до прозореца: послушните през годината деца ще получат сладкиши, бонбони, сушени плодове или малки играчки, а непослушните – въгленче или чесън.
Турнири, като например турнира на Куинтана (Giostra della Quintana)[32], във Фолиньо, Умбрия – историческо костюмирано събитие с 10-те двойки ездачи, представляващи съответните си области, които се състезават два пъти годишно: вечерта на втората или третата събота на юни е турнирът на предизвикателствата, а този на отмъщението – следобед на втората или третата неделя на септември. Турнирът на мечката (Giostra dell'orso),[33] в Пистоя, Тоскана се на 25 юли в чест на Св. Яков и датира от XIII век. Сарацинският турнир (Giostra del Saracino),[34] в Арецо, Тоскана е конен турнир със средновековен произход, през юни и през септември.
Италия е богата на древни руини, някои от които – символи на страната. Колизеят и други монументи в Рим и други градове, сред които и Пиза и Флоренция, подчертават романския архитектурен стил. Още едно доказателство за следи от минали цивилизации са останките от древногръцки и етруски храмове и параклиси, както и на култови постройки, носещи стила на ранното християнство и на византийския стил. – предимно в Южна Италия и най-вече на остров Сицилия. Готическата архитектура може да бъде забелязана в повечето градове в страната. Най-ярък пример е Миланската катедрала. Църквата „Сан Франческо“ в Болоня, „Сан Франческо“ в Асизи, Палацо Векио във Флоренция, Катедралата на Орвието са също част от богатото наследство на тази епоха.
В съвременна Италия, редом със съвременното строителство са оцелели, въпреки историческите превратности, и редица архитектурни образци на тези на Ренесанса и Неокласицизма и други епохи. От времето на Ренесанса са съхранени някои обществени и жилищни сгради в големите и по-малките градчета и много базилики и катедрали. Катедралата във Флоренция, Базиликата „Сан Лоренцо“, Базиликата „Сант Андреа“ са някои от многото сгради, останали до днес. Бароковата архитектура и неокласицизмът са оставили след себе си множество дворци, катедрали и параклиси. От монархията и фашизма също са останали много сгради, но повечето са били разрушени заради политическите промени.
Литературни произведения на латински език, свързани с Апенините, са открити през 1924 г. в околностите на Рим от италиански изследователи. Летописите са написани според тях през 7 в. пр.н.е. Други запазени произведения на латински език са от писателите Лукреций, Катул и Хораций. В началото на първото хилядолетие литературата започва развитието си в различни аспекти.
Значима е литературата на Средновековието и Ренесанса.
Един от най-ярките религиозни творци е Франциск от Асизи (XII в.), а писателят Бонвезин де ла Рива (XIII в.) е направил много за развитието на италианската граматика. Група поети, известни като Сицилианска школа, творят в двора на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, пишейки стихове на простонароден език (volgare) от първата половина на XIII век. Ръководители на това училище са Руджери Д`Амичи, Одо деле Колоне, Стефано Протонотаро, Филипо да Месина и други. Сицилианската школа е разположена на кръстопът на множество култури. След смъртта през 1266 г. на крал Манфред от Сицилианското кралство тя престава да съществува, но идеята продължава благодарение на редица тоскански поети начело с Гуитоне д’Арецо и неговите ученици. Тосканската школа възниква като продължение на Сицилианската школа, но поетите създават новаторски творби и някои от тях са от различно естество. В произведенията се използват социални теми, а не феодални, както при предишните учения. Други характерни черти на Тосканската школа са обогатяване на поетични модели.
На територията на днешна Италия има множество останки от древногръцки, римски и латински сцени и руини на театрални съоръжения. Част от тези театри са превърнати в паметници на културата. Богатата история на тези цивилизации играе изключителна роля в развитието на италианското театрално изкуство. Древните театри са били разположени предимно в Южна Италия в или край градовете (Неапол, Таранто, Бари, Катания и др.) Латинският театър, присъстващ от времето на Древен Рим, който в някои фарсове предлага повторно древногръцкия театър, представен в Магна Греция, вижда Ливий Андроник, Плавт, Теренций (за комедия) и Сенека (за трагедия) на върха на своето изразяване.
След период на общ упадък в изкуствата след падането на Римската империя, през Средновековието театърът възвръща нова сила благодарение на религиозните представления и на сатирични творби на шутовете. Епохата на Хуманизма е повратна точка в италианския театър. Благодарение на него се възстановяват множество ръкописи и биват показвани пред публика. Видни негови представители са Донато Джаноти и Аньоло Полициано. По време на Ренесанса Италия отново достига върховете на театралното изкуство в Европа. Играят се пиеси от най-известните творци на Италия от онова време, като драматурга и философ Николо Макиавели.
В Италия информацията е основен ресурс. Медиите играят важна роля в съвременното италианско общество. Около 92% от гражданите държат да са информирани и всеки ден използват медиите като източник на информация. Първият вестник за сведения е издаден във Венеция през 1563 г. През началото на XX век в страната започва излизането на първите обществени медии – вестниците. Популярни и с големи тиражи всекидневници в страната са Република, Стампа, Джорнале, Кориере дела Сера, Либеро. Такъв тип издания възникват в Италия още през XVIII век в много малки серии най-вече да информират за важни научни открития и обществени събития. Утвърдени италиански списания също информират за събития в най-различни сфери, например – автомобилните списания Al Volante, Auto, за икономика – Altreconomia, за култура – Valori, Cuore, Musica и много други.
Гулиелмо Маркони осъществява първата междуконтинентална радиовръзка през 1901 г. Десетилетие по-късно радиовръзката става и обществена услуга. През 30-те години радиоканалите са директен източник на информация и за слушане на различни информационни бюлетини, спортни мероприятия и музика. Първият официален радиоканал е Радио RAI 1 основан през 1924 година и днес е на честота 178 kHz (в Италия). Едни от радиостанциите с най-голяма аудитория са RAI Radio 1 (около 7 млн. слушатели дневно), Радио Италия (около 5 млн. слушатели дневно), Радио 24 (около 3 млн. слушатели дневно), Радио R101 (около 2,5 милиона слушатели дневно), Радио Капитал (около 2,2 млн. слушатели дневно). RAI Radiotelevisione Italiana S.p.A е най-голямата италианска телевизионна група. RAI 1 е основана през 1954 г. в Рим. По-късно се появяват и телевизиите RAI 2, RAI 3, RAI 4, RAI 5, RAI Sport, RAI Movie и други. Други национални италиански телевизионни канали са Canale 5, Italia 1, Mediaset Extra, Sky и други. Като част от глобалната мрежа много италиански медии (вестници, списания, телевизии) успоредно със своята дейност имат и уеб портали с цел по-достъпен достъп до информация. Други независими италиански интернет портали са: Virgilio.it (от 1996), abc.it, b24.it, Ciaoweb.it, CiaoItalia.it, miosito.it и други.
Италианските комикси представляват важен принос в световната култура. За тяхно начало се считат публикуваните на 27 декември 1908 г. в „Куриер на децата“ (Il Corriere dei Piccoli), първото италианско седмично списание за комикси. Изданието е замислено от журналистката Паола Ломброзо Карара, вдъхновена и черпала материал от някои европейски и американски четива от онова време и водена от намерението да редува „илюстрирани цветни истории“ с популярни статии и художествена литература с добро качество. От втората половина на XX век изд. „Серджо Бонели“ е най-известното издателство в сектора, с множество заглавия, преведени и в чужбина.
Италия е една от страните, които имат голям принос за развитието на музиката; страната дава на света много музикални инструменти като пианото, цигулката, мандолината и др., тя е известна и с реномираните музикални фестивали като този в Санремо. В страната са поставени основите на класическата музика, операта, диското и други музикални стилове. Италианските композитори и изпълнители са световно признати и тяхното творчество оставя отпечатък в музикалната история.
Първото представяне на такъв вид изкуство пред италианска публика става през 1896 г. През март кинематографът пристига в Рим и Милано и по-късно в Неапол, Салерно, Бари и Ливорно. Има сведения, че още същата година са направени късометражни филми за крал Умберто I и за тогавашните папи. Италианското кино се ражда през 1905 г. в Торино и в Рим[49] и бързо печели позиции в страната и по света с филми като „Последните дни на Помпей“, „Quo vadis?“ и „Кабирия“.[50]Рудолфо Валентино става известен в САЩ. Първият регистриран официално италиански филм е „Падането на Рим“ (La presa di Roma) от 1905 г. с режисьор Филотео Алберини. Първият филм със звук е прожектиран през 1906 г. в Пиза под ръководството на проф. Пиетро Пиерини. От 1904 до 1910 г. италианското кино се развива и успехът му надминава очакванията на италианското общество. Режисьори като Марио Казерини и Енрико Гуацони със своите филми покоряват европейската и световната сцена. През 1910 -1950 г. се снимат множество игрални филми, отразяващи живота в Италия. Правят се и множество документални филми за географията и икономиката на страната.
През 1925 г. е основан Институт „Луче“ – мощен пропаганден инструмент за фашисткия режим. Той е най-старата държавна институция в света, посветена на разпространението на киното за образователни и информационни цели[51]). Филмовият фестивал във Венеция се провежда от 1932 г. През 1935 г. е създаден Експерименталният център за кинематография, друга организация стартирала по това време е ENIC – Националната служба за кинематографични индустрии е компания за производството и разпространението на филми. Насърчавано от режима, световноизвестното киностудио Чинечитà (от 1937 г.), работи по произведения на фашисткото пропагандно кино, както и на модерното от 1936 до 1943 г. кино на белите телефони (своеобразна казионна комедия).
Палио ди Сиена
В следвоенния период (1943 – 1955) италианското кино дава началото на сезона на Неореализма, чиито най-известни режисьори Виторио Де Сика, Роберто Роселини и Лукино Висконти получават важно признание в чужбина, въпреки че в Италия са обвинявани, че показват една бедна страна. Други водещи режисьори са Чезаре Дзаватини, Джузепе Де Сантис, Федерико Фелини и др. Обединява ги това, че избягват комфорта на филмовите студия и професионалните актьори за сметка на ползването за целите на кинематографията на действителен терен и нископлатен хора от народа, но с възможности да илюстрират истинското му положение (в икономически и морален аспект) и развитието на италианска народопсихология. Драматичните произведения водят до присъждането на „Оскар“ за най-добра женска роля на Ана Маняни през 1956 г. (първата италианка, спечелила статуетката) и на София Лорен през 1962 г.
Инфиората на Дженцано
Сарацински турнир в Арецо
Празник на чери-те в Губио
Турнир на Куинтана във Фолиньо
Палио на арбалета, Губио
Исторически флорентински футбол_21_05_2023_09.jpg)
Верия на Палми
Апарат на Св. Роза, Витербо
Празник на Джилите, Нола
Спускане на Джилите, Сасари
_(12).JPG)
Карнавал на Фано
Карнавал на Путиняно
Карнавал на Ачиреале
Карнавал на Мамояда
_16_02_2020_05.jpg)
.jpg)
Венециански карнавал
Исторически карнавал на Ивреа
Карнавал на Баголино
Карнавал на Виареджо
