Ихтиман (община)

Ихтиман (община)
Координати: 42°25′58.8″ с. ш. 23°49′01.2″ и. д. / 42.433° с. ш. 23.817° и. д.
42.433, 23.817
	Ихтиман (община) Координати: 42°25′58.8″ с. ш. 23°49′01.2″ и. д. / 42.433° с. ш. 23.817° и. д.
	Знаме
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	541,78 km²
Население	18 380 души
Адм. център	Ихтиман
Брой селища	25
Сайт	www.ihtiman-obshtina.com
Управление
Кмет	Калоян Илиев ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (9); БСП (2); Съюз на десните сили за Ихтиман (2); Евророма - ДПС (4);
	Ихтиман (община) в Общомедия

Община Ихтиман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 541,775 km² е 3-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 7,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Елин Пелин и община Мирково;
на североизток – община Панагюрище, област Пазарджик;
на югоизток – община Лесичово, област Пазарджик;
на юг – община Костенец;
на югозапад – община Самоков;
на запад – Столична община, област София.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински, като по-голямата част от територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора, а малка част – в Същинска Средна гора.

Централната част на община Ихтиман се заема от Ихтиманската котловина. Тя има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат с върха си на югоизток, като дължината ѝ е около 16 km, а максималната ширина „в основата на триъгълника“ – до 10 km. Простира се в централната част на Ихтиманска Средна гора между Вакарелска планина на северозапад и ридовете Белица на североизток, Ветрен (Еледжик) на югоизток и Септемврийски на юг-югозапад. Площта ѝ е около 106 km², а средната ѝ надморска височина е от 620 до 700 m. Оградните ѝ склонове са с различни наклони и размери – към Вакарелска планина са по-полегати и дълги, а към Септемврийски рид – резки, стръмни и праволинейни, ориентирани по дължината на ясно изразен разсед. Централните ѝ части са заети от обширно заравнено акумулативно поле (Ихтиманското поле). Склоновете ѝ са изградени от гнайси, гранити, пясъчници и конгломерати, а основата – от неоген-кватернерни утайки. Образувана е в резултат на тектонско потъване в края на горния плиоцен и кватернера.

Северозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попада по-голямата част от Вакарелска планина, по билото на която преминава участък от Главния вододел на България. Нейната най-висока точка връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m) се намира в най-югозападната ѝ част, на границата със Столична община, на около 3 km южно от село Борика.

Североизточно от Ихтиманската котловина са разположени южните части на ниско планинския рид Белица. Неговият най-висок връх Голямата Икуна 1220,9 m е разположен северно от село Белица, на границата с общините Елин Пелин и Мирково.

Районът южно от проломната долина на река Мътивир и югоизточно от Ихтиманската котловина се заема от северозападните части на рида Ветрен (Еледжик). Най-високата му точка връх Бенковски 1185,8 m се намира на около 4 km по права линия източно от село Мирово, на границата с община Костенец.

Южно и югозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попадат северните стръмни склонове на дългия и тесен Септемврийски рид. В най-западната му част, на около 4 km югозападно от село Венковец, на границата с Самоков и Костенец се издига най-високият му връх Тръна 1276 m, който е и най-високата точка на община Ихтиман.

В най-източния край на общината, източно от дълбоката долина на река Тополница се простират крайните югозападни части на Същинска Средна гора. Тук, на границата с община Панагюрище, на около 4 km североизточно от село Нейкьовец се намира връх Истирьовска чукура 893,6 m.

Южно от село Мухово, на границата с община Лесичово, в коритото на река Тополница е разположена най-ниската точка на община Ихтиман – 328 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на общината, по билото на Вакарелска планина и рида Белица преминава участък от Главния вододел на България, като около 90% от територията ѝ спада към Беломорския водосборен басейн, а останалите 10% – към Черноморския водосборен басейн.

В източната част на община Ихтиман, на протежение около 10 km, от север на юг протича част от средното течение на река Тополница (ляв приток на Марица). В този си участък реката тече в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и рида Ветрен (Еледжик) на запад. В най-тясната част на пролома, при село Мухово е изградена преградната стена на големия язовир Тополница. В пределите на община Ихтиман попада южната му (долна) по-голяма част.

Най-големият приток на река Тополница е река Мътивир (61 km дължина, 412 km² водосборна площ), която изцяло протича в пределите на община Ихтиман и отводнява близо 3/4 от територията ѝ. Тя се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. / 42.515556° с. ш. 23.751111° и. д.42.515556, 23.751111 и 693 m н.в. от сливането на три реки – Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба (дясна съставяща), на 1,3 км югозападно от село Ръжана, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“. За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Вакарелска планина, на 963 m н.в., на 1,3 km западно от село Борика. Първите 2 km река Баба тече на север, а след това до сливането си с останалите две реки – на изток в тясна и дълбока долина. След образуването си река Мътивир завива на югоизток и след 3 km навлиза в Ихтиманската котловина под името Голяма река. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. На 2 km северно от село Мирово завива на североизток, напуска Ихтиманската котловина, навлиза в дълбокия пролом Серсемкале между ридовете Белица на северозапад и Еледжик на югоизток и се влива в западния ръкав на язовир „Тополница“ на 393 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	17 720	100,00
Българи	11 998	67,71
Турци	53	0,30
Цигани	4 130	23,31
Други	26	0,15
Не се самоопределят	113	0,64
Не отговорили	1 400	7,90

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Ихтиман
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	22315	23344	24819	21063	20738	20218	19074	19303	17720	17397
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 28 населени места с общо население от 17 397 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Ихтиман, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Бальовци	36	-	в з-щето на с. Вакарел	Костадинкино	33	-	в з-щето на с. Вакарел
Банчовци	3	-	в з-щето на с. Пауново	Любница	9	-	в з-щето на с. Мухово
Белица	78	73,353	Черквата, Средищна	Мечковци	18	-	в з-щето на с. Бузяковци
Богдановци	-	-	в з-щето на с. Бузяковци	Мирово	189	13,688
Боерица	84	6,501	Хаджи Азма	Мухово	81	83,723
Борика	66	29,475	Чамджас	Нейкьовец	2	-	Пръдльовица, в з-щето на с. Мухово
Бузяковци	5	35,713		Пановци	4	-	в з-щето на с. Бузяковци
Бърдо	14	20,021		Пауново	33	29,476	Кутрахци
Вакарел	2062	52,750	Хановете	Полянци	201	12,082	Калилар, Кърлилар
Венковец	30	16,436	Таджилар	Поповци	22	-	в з-щето на с. Пауново
Веринско	253	27,028	Чамшадиново, Къранлар	Ръжана	7	-	в з-щето на с. Бузяковци
Джамузовци	-	-	в з-щето на с. Бузяковци	Селянин	40	-	в з-щето на с. Вакарел
Живково	593	18,128	Авли кьой	Стамболово	462	15,170	Кабааплий, Бодрово
Ихтиман	12798	90,891		Черньово	274	17,340	Каралар
				ОБЩО	17397	541,775	12 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 366/обн. 08.07.1890 г. – преименува с. Кабааплий на с. Стамболово;
Указ № 197/обн. 24.04.1892 г. – преименува с. Авли кьой на с. Живково;
Указ № 586/обн. 31.08.1921 г. – признава м. Богдановци за с. Богдановци;
Указ № 641/обн. 20.11.1922 г. – признава м. Поповци за с. Поповци;
през 1934 г. – преименувана е м. Дурлиите на м. Дорльовци без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи Азма на с. Боерица;

– преименува с. Чамджас на с. Борика;

– преименува с. Таджилар на с. Венковец;

– преименува с. Чамшадиново (Къранлар) на с. Веринско;

– преименува м. Пръдльовица на м. Нейкьовец;

– преименува с. Калилар (Кърлилар) на с. Полянци;

– преименува м. Алагьозица на м. Пъстроок;

– преименува с. Каралар на с. Черньово;

Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стамболово на с. Бодрово;

– преименува с. Кутрахци на с. Пауново;

– преименува м. Черквата (Черковна) на м. Средищна;

– преименува м. Манастира на м. Средногорска;

Указ № 582/обн. 29.03.1959 г. – признава м. Хановете за с. Вакарел;
Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава м. Дреново и я присъединява като квартал на с. Мухово;
Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Леща хан за отделно населено място – с. Мирово;
Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Араманица, Бежан, Гръдски рът и Ратьовица поради изселване;

– заличава махалите Горостаните, Дорльовци, Дълга нива, Пауновци, Стара кошара, Ценовци и Шуглевци и ги присъединява като квартали на м. Гроздьовци;

– заличава махалите Гигово равнище и Кушушлек и ги присъединява като квартали на м. Любница;

– заличава махалите Варище (Варишор), Грамадата, Мъдрица, Равни рът и Свиновски рът и ги присъединява като квартали на с. Мухово;

– заличава махалите Панцов рът и Пъстроок и ги присъединява като квартали на м. Нейкьовец;

– заличава махалите Бойчиновци, Горобиовци, Парапандовци, Средногорска и Широки рът и ги присъединява като квартали на м. Средищна;

– заличава махалите Барата и Гърдеж (Градеж) и ги присъединява като квартали на м. Суевци;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува м. Драшовци на м. Драгиовци;
Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – обединява махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци (Пульовци), Семковци и Яздирастовци в едно ново населено място – с. Костадинкино;

– заличава м. Драгиовци поради изселване;

Указ № 311/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Бодрово на с. Стамболово;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 324/обн. 11 януари 2002 г. – обединява селата Гроздьовци, Средищна и Суевци в едно ново населено място – с. Белица;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 38,4 km.

през средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 32,3 km – участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
в северозападната ѝ част, на протежение от 6,1 km – началният участък от трасето на жп линията Вакарел – Габра (гара Чукурово).

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 131,8 km:

участък от 30,6 km от автомагистрала Тракия (от km 18,3 до km 48,9);
участък от 31,9 km от Републикански път I-8 (от km 104,2 до km 136,1);
началният участък от 24,9 km от Републикански път III-801 (от km 0 до km 24,9);
началният участък от 22,8 km от Републикански път III-803 (от km 0 до km 22,8);
последният участък от 14,2 km от Републикански път III-822 (от km 24,9 до km 39,1);
целият участък от 7,4 km от Републикански път III-8223.