Ицко Финци

Ицко Финци
български актьор
На представянето на книгата на Петко Бочаров „Лица и съдби от три Българии“, СГХГ на 4 ноември 2010 г. 4 ноември 2010 г.
Роден	Ицхак Сами Финци 25 април 1933 г. София, Царство България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1955 –
Семейство
Съпруга	Лиза Боева
Деца	Самуел Финци (р.1966) Матилда Финци (р. 2017)
Уебсайт	www.filizi33.com Страница в IMDb
Ицко Финци в Общомедия

Ицхак Сами Финци, известен най-вече като Ицко Финци, е български театрален и филмов актьор.

Биография

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 – 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 – 1960), след което се мести в София. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което играе в Театър „София“ (1967 – 1988). Следват две години в Народен театър за младежта (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Играе и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Ицхак Финци.

Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми, сред които „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Закъсняло пълнолуние“, „Щурец в ухото“, „Откраднати очи“.

Член на САБ и на СБФД (1973).

Многократни участия в детски тв предавания: „Лека нощ, деца“, „Котаракът в чизми“ и др.

През 2017 г. съвместно с режисьора Лиза Боева създава творческото обединение „Филизи 33“ - образователна платформа по изкуства за деца и възрастни. Сред съвместните им проекти са курсовете: Италиански и Северен Ренесанс, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стари, Франц Кафка, Руска класическа литература, Оскар Уайлд и др.

Играе в театралните спектакли-лекции: „Кой уби Ромео и Жулиета?“ (2018, Сити Марк Арт Център), „Черният квадрат на Малевич“ (2021, Малък градски театър „Зад канала“), „Майстора и Маргарита“. Булгаков и властта" (2022, Малък градски театър „Зад канала“).

Награди и отличия

• Заслужил артист (1979).
• „II награда“, „за мъжка роля“ за ролята на (стария) от пиесата „Когато розите танцуват“ (1962).
• „II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
• Награда „на критиката“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
• „Награда на ЦС на СБП“ „за актьорско постижение“ за ролята на (Шияка) във филма „Елегия“ (Варна, 1982).
• Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Димитър Луков) във филма „Голямата любов на Д. Луков“ (1983).
• Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Хрили) в пиесата „Пук“ на Международен фестивал на куклените театри (Варна, 1984).
• Награда „за най-добър актьор“ на СБФД за ролята във филма „Закъсняло пълнолуние“ (1997).
• Награда Аскеер за цялостно творчество (1991).
• Награда „за най-добър актьор“: на Международния фестивал на телевизионните филми – Прага.
• Награда „за най-добър актьор“: на Международния кино фестивал „Златната роза“ – Варна
• Награда „за най-добър актьор“: на Фестивала на малките театрални форми – Враца
• Награда „за най-добър актьор“: на София филм фест.
• Орден „Стара планина“ – I степен (2004).

Театрални роли

• „На приказки с Карел Чапек“
• „Сизиф и смъртта“ (Робер Мерл) – Смъртта
• „Опера за три гроша“ (Бертолд Брехт)
• „Молиер“ (Михаил Булгаков) – Молиер
• „Рожден ден“ (Харолд Пинтър) – Стенли
• „Няма да платим“ (Дарио Фо)
• „Светлината се губи в петата лампа“ (Михаил Булгаков)
• „Краят на началото“ Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов)
• „Дървеница“ (1960)

Телевизионен театър

• „Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части
• „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
• „Търси се нова майка“ (1983) (Олга Кръстева)
• „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Амброзио убива времето“ (1966), мюзикъл
• „Болничната стая“ (1964)

Звукороли и участия в звукозаписи

Актьорът участва в множество звукозаписи през социализма, предназначени за учебните институции - училища и детски градини.

• „Мир и дружба“ (Учтехпром, ~1988 г.)

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2018	Уилям Шекспир: Най-известният човек, който никога не е съществувал			Т.С. Селзник
2018	Времето е наше
2017	Моторът
2017	Крал Опа („König Opa“)		Германия	Клеменс Опа
2016	Уилям Шекспир. Откъси от пиеси
2014	Аз бях Джек Керуак
2013	Лятото на Мона Лиза
2013	Космос
2012	Преди нощта да изтече			бащата
2012	Вера
2011	Миграцията на паламуда			Страшилов
2010	Детето чудо („L'enfant prodige“)		Канада	Сергей Рахманинов
2009	„Бащината игра“ („Das Vaterspiel“)		Австрия/Германия/Франция/Ейре	Лукас
2007	Летете с Росинант		България/Сърбия/Австрия
2007	Малки разговори
2007	Чифликът на чучулигите („La masseria delle allodole“)		Италия/България/Испания/Франция/Германия	дядо Хованес
2006	Заекът на Ватанен („Le lièvre de Vatanen“)		Белгия/България/Франция	Инук
2006	Пазачът на мъртвите			стареца Ангел
2006	Докосване			професор Павлов
2006	Март
2004	Откраднати очи		България/Турция	дядото
2004	Боси			слепецът
2001	Бунтът („Uprising“)		САЩ	равина Лебовиц
2001	И Господ слезе да ни види Посетени от Господ – алтернативно заглавие			писател-франкофон
2001	Съдбата като плъх (тв)		България/Македония	поет
2001	Градът на страха“ („City of Fear“)		Канада/ Великобритания/България/САЩ	Тимошенко („Емил Боев“)
2001	Сивата зона („The Grey Zone“)		САЩ
2000	Пансион за кучета			Чаплин
1999	Вишнева градина („The Cherry Orchard“)		Гърция/Кипър/Франция	чужденецът
1999	Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност (Operation Delta Force 4: Deep Fault))		САЩ	General Kisimir Nabiža
1998	Ден и половина от живота на Маргарита
1998	Дълбоко в сърцето („In fondo al cuore“)	2 ч.	Италия
1996	Всичко от нула			възрастният актьор
1996	Закъсняло пълнолуние		България/Унгария	стареца – Георги Пенев Доков
1996	Завръщане у дома	?		Макс
1994	Тя (Elle)		Франция/България/Чили/Швейцария/Португалия
1993	Душевен смут		Унгария
1990	(„Neuschwanstein sehen und sterben“)		Германия	професор Петков
1993	Голгота		Германия/България
1993	Фатална нежност
1991	Резерват		България/Унгария	Васил
1990 – 1993	Съдебни хроники	6		адвокатът/съдията/следователят
1990	Под игото	9	България/Унгария	хаджи Атанасия
1990	Племенникът чужденец			Кюн
1990	Разходки с ангела			художникът
1990	Немирната птица любов			режисьорът
1990	Лагерът			(гласът на остарелия Тодор)
1989	Разводи, разводи...	6 нов.		фотографът (в 1-ва новела: „Разводът днес“ и 2-ра: „Разводът вчера“)
1989	Аз, Графинята			д-р Геренски, психиатър
1988	Пибипкащият нос
1987	Патилата на Спас и Нели			коминочистачът
1987	Само ти, сърце...			архимандрит Хесарий, Сашо
1985	Константин Философ	2		Халил (Димитрий)
1985	Характеристика			Пенчев
1985	Пътят на музикантите			старецът
1984	Романтична история			режисьорът
1983	Господин за един ден			бирникът
1983	Константин Философ	6		Халил (Димитрий)
1983	Търси се нова майка
1982	Голямата любов на Д. Л. (тв)			Димитър Луков, чиновник
1982	Елегия			Иван Шияков
1982	(„Szívzür“)		Унгария	доктор Гати
1981	Нашият Шошканини			Дочо Шошков
1980	Чонтвари („Csontváry“)		Унгария	Чонтвари
1980	Въздушният човек			Кушо
1979	Бумеранг			цигуларят
1979	Случки на открито (тв)
1978	По дирята на безследно изчезналите	4		Тодор Страшимиров, депутат от БРСДП
1978	Чуй петела			военния старец
1978	Утрото е неповторимо			Касъмов
1977	Слънчев удар			Драгиев
1976	Над Сантяго вали („Il pleut sur Santiago“)		България/Франция	министърът на икономиката
1976	Щурец в ухото			Гошо, плахият
1976	Земя без въздух
1975	Белег за човещина			следователят
1975	Вилна зона			Йонко
1974	Гардеробът			доцентът
1974	На чисто			Гюрков
1974	Баща ми бояджията (тв)			агентът
1974	Къщи без огради			архитектът Евтим
1973	Преброяване на дивите зайци			Асенов
1973	Последната дума			свещеникът
1973	Бягство в Ропотамо			д-р С. Пенков
1973	Сиромашко лято			Цветарски
1973	Зелена слънчева пътека			д-р Охболи
1972	Голямата победа (тв)			актьорът Ицко
1972	Трета след Слънцето	2		Недев, командирът
1971	Шарен свят (тв)	2 нов.		поручикът (във 2-рата новела: „Гола съвест“)
1971	Края на песента			Дели Мехмед
1970	Весела антология (тв)	2 нов.		слепият музикант в 2-ра: Задушница
1970	Задушница			слепият музикант
1969	Птици и хрътки			изобретателят на машините за изпитания
1967	Морето			инспекторът
1959	Звезди („Sterne“)		ГДР/България	гръцки евреин

• „Срещи с Иречек“ – документален
• „Ицко“ (1983) – документален филм за него (р. Георги Стоев)

Режисьор

Година	Филми
2007	13 кратки опуса за голям екран – документален
2005	За възможността да се живее – документален

Сценарист

Година	Филми
2007	13 кратки опуса за голям екран

Оператор

Година	Филми
2007	13 кратки опуса за голям екран

Композитор

Година	Филми
1982	Нашият Шошканини

Продуцент

Година	Филми
2007	13 кратки опуса за голям екран

Библиография

• „Пет пиеси, разказани от актьор“. София: Филизи 33, 2024. ISBN 978-619-92797-0-0
• „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“. София: Рива, 2009. ISBN 978-954-320-271-3.

Външни препратки

• Биография на И. Финци, на сайта на Малък градски театър „Зад канала“
• Ицхак Финци в kino.dir.bg
• Ицхак Финци в Internet Movie Database
• Ицко Финци в сайта „Филизи 33“
• Ицхак Финци в КиноПоиск
• Ицхак Финци в Кино-Театр