Ицхак Рабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ицхак Рабин
יצחק רבין
израелски политик
Flickr - Israel Defense Forces - Life of Lt. Gen. Yitzhak Rabin, 7th IDF Chief of Staff in photos (11).jpg
Роден
Починал
Погребан Планината Херцел, Йерусалим, Израел

Религия атеизъм
Политика
Партия Израелска партия на труда
5-и министър-председател
13 юли 1992 – 4 ноември 1995
Отличия
Nobel prize medal.svg
Военна служба
Звание IDF Ranks Ra'al.svg Алуф
Години на служба 1941 – 1967
Служил на Flag of Israel.svg Израел
Род войски Хагана, Израелски отбранителни сили
Войни Шестдневна война
Сирийско-ливанска операция
Семейство
Съпруга Леа Рабин (1948 г.)
Деца Далия Рабин-Пелософ
Подпис Yitzhak Rabin signature.svg
Ицхак Рабин в Общомедия

Ген. Ицхак Рабин (на иврит: יצחק רבין) е израелски политик и военен деец. Министър-председател на Израел от 1974-77 и от 1992 г. до убийството му през 1995 г. Той е първият израелски премиер, роден в Палестина. Носител на Нобелова награда за мир от 1994 г. заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес.

Ранни години и военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ицхак Рабин е роден в Йерусалим през 1922 г. и израства в Тел Авив, където семейството му се премества на следващата година. През 1940 г. завършва селскостопанско средно училище и желанието му е да учи хидромелиоративно строителство.

През 1941 г., по време на стаж в кибуца Рамат Йоханан, Рабин се присъединява към Палмах, секция на военизираната организация Хагана, като до октомври 1947 г. достига поста главен оперативен офицер. По време на Израелската война за независимост той ръководи отбраната на Йерусалим и воюва срещу египетската армия в Негев. През 1962 г. достига поста началник-щаб на израелската армия. Под негово командване израелските войски постигат съкрушителна победа срещу Египет, Сирия и Йордания в Шестдневната война.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. Ицхак Рабин напуска армията и е назначен за посланик в Съединените американски щати. През 1973 г. той се завръща в Израел, избран е за депутат от Израелската партия на труда и става министър на труда. През 1974 г. застава начело на партията и заема мястото на Голда Меир като министър-председател. През 1977 подава оставка, заради проблеми с коалиционните партньори и скандал с банкова сметка на съпругата му, която противоречи на тогавашните валутни регулации в страната.

От 1984 до 1990 г. Рабин е министър на отбраната в няколко коалиционни правителства и предприема твърди мерки за прекратяване на Първата интифада.

През 1992 г. Ицхак Рабин отново е избран за министър-председател. Той играе водеща роля в подписването на Договорите от Осло, с които се създава Палестинската автономия. През неговия мандат се сключва и мирен договор с Йордания.

За своята роля при подписването на Договрите от Осло Рабин получава през 1994 г. Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес. Договорите предизвикват нееднозначни реакции в израелското общество. Докато някои смятат Рабин за герой, приближил окончателния мир, за други той е изменник, отстъпил земи, принадлежащи по право на Израел. За да остане на власт, правителството на Рабин разчита и на подкрепата, понякога прикрита, на арабските партии в Кнесета.

На 4 ноември 1995 г. срещу Ицхак Рабин е извършен атентат и той загива застрелян от евреиския фундаменталист и терорист Игал Амир. Миротворецът веднага е откаран в болница, но генералът умира още същия ден. Тази дата е обявена национален ден в памет на Рабин, а площадът, на който е застрелян, е наречен на негово име, както и много улици и обществени учреждения.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Нелсън Мандела носител на Нобелова награда за мир (1994 –
заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес)
Юзеф Ротблат