Ичко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за солунския войвода на ВМОРО. За малешевския вижте Христо Димитров Кутруля. За други хора със същото име вижте Христо Димитров.

Ичко Димитров
български офицер и революционер

Роден
1880 г.
Починал
Ичко Димитров в Общомедия

Христо (Ичко) Димитров, известен като Гюпчето, Гюпчев или Паячкият лъв[1], e български офицер и революционер, ръководител на Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Ичко Димитров.

Ичко Димитров е роден през 1880 година в земеделско семейство в гумендженското село Баровица, тогава в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Получава основно образование.[2] Завършва трети прогимназиален клас в Гумендже, става член на ВМОРО през 1896 година като легален деец, а после четник при Апостол Петков, а от 1902 година е помощник войвода на Иванчо Карасулията. Ранен е в сражението от 21 март 1905 година край Лесково, в което загива войводата Иванчо. Ичко Димитров се изтегля на лечение в България и след това става самостоятелен войвода в Гумендженско от 1907 година. На 15 април същата година води сражение с турски аскер в Паяк планина, при което е ранен в крака и в лицето, след което повторно се изтегля в България на лечение[3].

След Младотурската революция[редактиране | редактиране на кода]

След Младотурската революция от юли 1908 година се легализира и през 1909 година участва в похода към Цариград, след което се разпорежда с хотел „Балкан“ в Солун. След началото на Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година е принуден да бяга в България, откъдето заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Въндо Гьошев повторно влиза в Македония. Ичко Димитров с малка чета действа в Гевгелийско, а Апостол Петков е определен за центрови войвода, но след убийството му на 2 август 1911 година Ичко Димитров поема ръководството на Солунски революционен окръг и за наказание заради убийството на Подстол войвода запалва къщата на Тодор Чифтеов. Тогава подчинени са му Иван Пальошев, който обикаля в района на Ениджевардарското езеро и Въндо Гьошев, който се разполага около Корнишор. През 1911 година заедно с Димитър Робков убива санданиста Коста Гацев, който отказва да въстанови революционната дейност в Баровица. Като отмъщение ренегатът Трайо Курлев убива бащата на Ичко Димитров. С идването на зимата Ичко Димитров се изтегля в България[3].

Ичко Димитров като четник
Христо Димитров и Апостол войвода
Христо Петров Панзара, четник на Ичко Димитров

През май 1912 година пристига в Кожух, начело на чета от 25 души, въоръжена и снабдена от Константин Дзеков.[4] Снабдена е и с пълномощно от Тодор Лазаров. На 23 юли 1912 година четата му разбива тази на ренегата Христо Капитанчето, който е убит в сражението[3]. След това сражение към Ичковата чета се присъединява ренегатът Тано Кудев - Данго. Данго (Данко) Баровски е харамия, бивш деец на ВМОРО, по-късно андарт, получил директива от гръцките духовни власти действа с българите срещу турците.[5] Друг ренегат Никола Христов, с подкрепа от младотурския комитет, се установява в Ливада. Ичко Димитров пленява влашките мандраджии и овчари и влиза в преговори със селските ръководители, които признават организацията и избират Дако Фармакев за местен ръководител с помощник Мино Пържолов. След това се съединява с четата на Въндо Гьошев и закрепва статута на организацията в Паяк планина. Скоро след това залавя Лазар Доямов, който по-рано е пленил Димитър Гоцев от Гумендже и иска за него откуп от богатия му баща. Лазар Доямов отказва да се присъедини към четата и да изостави разбойничеството и е екзекутиран[6][7]. На 19 септември 1912 година четата влиза в село Крива, но е предадена от Манчо Карпуцов и гъркоманския кмет Танас Кармезов. Скоро пристига турски аскер и четата влиза в тежко сражение. Селото е частично опожарено след артилерийски обстрел, доста мирни селяни са убити, а четата се изтегля към Корнишор на 20 септември. След това Ичко Димитров организира отмъщение за убийството на Апостол Петков. В Петгъс четникът му Данго убива Ичко и Никола Ичкови, а самият Ичко Димитров заедно с Въндо Гьошев се насочват към Крушаре, където залавят ренегатите Дино Тъпов и двама негови роднини и ги екзекутират[8]. Влиза в Радомир и отвлича шестима четници на ренегата Трайко Курлев, а след това води сражение с турски аскер край връх Байраците на път за гевгелийско[9].

Ичко Димитров влиза в конфликт с другата българска чета в Кожух — тази на Коста Попето и секретаря му Ангел Динев, които обвиняват Ичко във върховизъм.[10] Ангел Динев пише:

Четите на Дзекова бяха добре обмундирани и въоръжени. Те носеха специален тип печати изработени за околиите и окръга, които се отличаваха от приетия тип на печатите на ВМРО, с които войводите на Матова и ние в това число монополирахме.

Войводата Ичко Димитров беше мандатьор на Дзекова. Той водеше със себе си войводи за отделните райони... Така например за Воденско беше определен Чауша, за Ениджевардарско - Митре Робката, за Гевгелийско - Странджата, за Гюмендженско — Данго. Сам Ичко окръжен войвода, а капитан Тодоров - секретар на окръжието.[11]

С помощта на Алберт Сониксен, представител на ВМОРО в САЩ, Димитров прави опит да подобри въоръжението на четите с новоизобретените по това време картечници[12].

По време на войните за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Ичко Димитров от МОО.

В началото на Балканската война в 1912 година като ръководител на Солунския революционен окръг участва в организацията на обособените околии, в мобилизацията на четите и милицията по места, която подпомага действията на Седма пехотна рилска дивизия освободила района от Гевгели до Солун. Ичко Димитров получава офицерски чин в Българската армия и служи като войвода на Първа отделна партизанска рота заедно с Георги Тодоров. Четите на Димитров, Тодоров и Михаил Странджата освобождават Гумендже и привличат и много нови сили, които наред с активните четници се вливат в редовете на Македоно-одринското опълчение. На 18 октомври напада ж.п. моста край село Удово с цел да го взриви, но там заварва пристигнали сръбски войни. На 19-20 октомври влиза в опразнения от турски войски и администрация Гевгели[9].

По-късно Димитров служи в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина и в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[13] В началото на Междусъюзническата война напада сърбите при Моин, след което напредва към Гумендже. При отстъплението на българските войски преминава на левия бряг на Вардар, където дава сражение и загиват четниците му Тома Дураков от Енидже Вардар, Ичко Караджов и Тано Танчев от Гумендже[14].

През Първата световна война е командир на разузнавателен отряд в Паяк планина. Участва в потушаването на Топличкото въстание през 1917 година като началник на планински взвод[14]. След края на войната в 1919 година Ичко Димитров пръв заминава като войвода за Гевгелийска околия, в която е изградена широка революционна мрежа на възродената ВМРО. Тежко ранен в сражение със сръбската войска на 14 септември 1920 година при преминаване на Вардар край село Удово се самоубива.[53][54] Съобщенията в пресата дават противоречиви сведения за смъртта му. Сръбският вестник „Правда“ дава информация, че в битката загива само войводата. Докато в българския вестник „Македония“ в брой 83/1920 година пише: „Доколкото знаем, Ичко Димитров след погрома през 1918 година остана в родното си место и оттогава не е дохождал в България“.

След смъртта му за гевгелийски войвода е избран Стоян Мандалов[55]. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година братът на Ичко Димитров, Георги Димитров, устройва церемония и панихида в памет на войводата на лобното му място.

Статии за Ичко Димитров - Гюпчев[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.47, 76
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.230.
  3. а б в Илюстрация Илинден, 1929, бр. 27, стр.6-8
  4. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 - 64.
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  6. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα
  7. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 28, стр.5-7
  8. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 29, стр.12-13
  9. а б Илюстрация Илинден, 1929, бр. 30, стр.10-12
  10. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62-66.
  11. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 64.
  12. Искрен Азманов. „Солунският революционен комитет“, вестник „Българска армия“
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230, 892, 894.
  14. а б Илюстрация Илинден, 1931, бр.31, стр.4-6
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92, 95.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 691.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14-15, 754.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 256.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806, 807.
  29. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 336.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 596 - 597.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  39. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38 - 39.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 453.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  48. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 751.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92, 95.
  53. Николов, Борис, „ВМОРО — войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр. 39
  54. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 164.
  55. "Απο τη Θεσσαλονικη στο Κρουσεβο Ιδεολογια, οργανοση και δραση τη ΕΜΕΟ ", Αννα Παναγιωτοπουλου, ΑΠΘ, 1993 ("От Солун до Крушево: идеология, организация и действия на ВМРО", Ана Панагиотопулу, Солунски университет, 1993)
     Портал „Македония“         Портал „Македония