Ищван Йоркен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ищван Йоркен
Örkény István
Orkeny Istvan Szlavics.jpg
Роден 5 април 1912
Починал 24 юни 1979
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Унгария Унгария
Активен период 1938—1979
Жанр сатира
Направление театър на абсурда
Подпис Orkeny Istvan alairas.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Ищван Йоркен в Общомедия

Ищван Йоркен (на унгарски: István Örkény) е унгарски писател - сатирик. Смятан е за основоположник на унгарския театър на абсурда.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ищван Йоркен е роден на 5 април 1912 г. в Будапеща в семейството на заможен фармацевт. По настояване на баща си след гимназията се записва да учи в Химическия факултет на Политехническия университет в Будапеща и завършва две специалностиː инженерна химия и фармация.

През 1941 г. публикува на собствени разноски първата си книга „Морски танц“.

През 1942 г. е мобилизиран на руския фронт и заради еврейските си корени е принудително изпратен в трудов батальон. Пленен е от съветската армия и до края на 1946 година прекарва по трудови лагери. В последния, в Красногорск, му предоставят възможност да посещава часове в Централната антифашистка школа и там написва пиесата си „Воронеж“.

През 1946 г. се завръща у дома в Будапеща, работи като редактор и драматург. В разгара на революцията през 1956-та година срещу комунистическата власт в Унгария, започнала от студентски протести и завършила с над 3000 жертви, потушена от Държавна сигурност и съветски военни части, Йоркен изпада в немилост. Негов текст с думите „Лъжехме нощем, лъжехме денем, лъжехме на всяка честота“ е прочетен като „самопризнание“ в ефира на националното радио. До средата на 1960-те години му е забранено да публикува по политически причини и през този период работи като инженер-химик във фармацевтичен завод.

През 1966 г. на Йоркен отново е позволено да публикува. Излиза книгата му „Херцогинята на Йерусалим“, съдържаща цикъл кратки разкази („едноминутки“), и краткият роман „Игра на котки“, който впоследствие е преработен като театрална пиеса. Следва краткият роман „Семейство Тот“, чиято сценична адаптация през 1967 година носи на Ищван Йоркен световна слава.

През 1968 г. излиза сборникът с миниатюри „Едноминутни новели“. Сборникът се радва на голям читателски интерес и още приживе на автора претърпява осем допълнени издания. Преведен е на български от Николай Бойков в поредицата „Кратки разкази завинаги“ на ИК „Жанет 45“ през 2012 година.

Ищван Йоркен почива на 24 юни 1979 г. в Будапеща. През 2004 г., Камерният театър „Мадах“ в Будапеща е прекръстен в негова чест на Театър „Йоркен“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Биографична справка за Ищван Йоркен. Ищван Йоркен, „Едноминутни новели“, ИК „Жанет 45“, 2012.