Ищван Йоркен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ищван Йоркен
Örkény István
Orkeny Istvan Szlavics.jpg
Роден 5 април 1912 г.
Починал 24 юни 1979 г. (67 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Унгария Унгария
Активен период 1938—1979
Жанр сатира
Направление театър на абсурда
Награди Атила Йожеф“ (1955, 1967)
Лайош Кошут“ (1973)
Подпис Orkeny Istvan alairas.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Ищван Йоркен в Общомедия

Ищван Йоркен (на унгарски: István Örkény) е унгарски писател сатирик. Смятан е за основоположник на унгарския театър на абсурда.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ищван Йоркен е роден на 5 април 1912 г. в Будапеща в семейството на заможен фармацевт. По настояване на баща си след гимназията се записва да учи в Химическия факултет на Политехническия университет в Будапеща и завършва две специалностиː инженерна химия и фармация.

През 1941 г. публикува на собствени разноски първата си книга „Морски танц“.

През 1942 г. е мобилизиран на руския фронт и заради еврейските си корени е принудително изпратен в трудов батальон. Пленен е от съветската армия и до края на 1946 година прекарва по трудови лагери. В последния, в Красногорск, му предоставят възможност да посещава часове в Централната антифашистка школа и там написва пиесата си „Воронеж“.

През 1946 г. се завръща у дома в Будапеща, работи като редактор и драматург. В разгара на революцията през 1956-та година срещу комунистическата власт в Унгария, започнала от студентски протести и завършила с над 3000 жертви, потушена от Държавна сигурност и съветски военни части, Йоркен изпада в немилост. Негов текст с думите „Лъжехме нощем, лъжехме денем, лъжехме на всяка честота“ е прочетен като „самопризнание“ в ефира на националното радио. До средата на 1960-те години му е забранено да публикува по политически причини и през този период работи като инженер-химик във фармацевтичен завод.

През 1966 г. на Йоркен отново е позволено да публикува. Излиза книгата му „Херцогинята на Йерусалим“, съдържаща цикъл кратки разкази („едноминутки“), и краткият роман „Игра на котки“, който впоследствие е преработен като театрална пиеса. Следва краткият роман „Семейство Тот“, чиято сценична адаптация през 1967 година носи на Ищван Йоркен световна слава.

През 1968 г. излиза сборникът с миниатюри „Едноминутни новели“. Сборникът се радва на голям читателски интерес и още приживе на автора претърпява осем допълнени издания. Преведен е на български от Николай Бойков в поредицата „Кратки разкази завинаги“ на ИК „Жанет 45“ през 2012 година.

Ищван Йоркен умира на 24 юни 1979 г. в Будапеща.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Камерният театър „Мадах“ в Будапеща е прекръстен в негова чест на Театър „Йоркен“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Биографична справка за Ищван Йоркен. Ищван Йоркен, „Едноминутни новели“, ИК „Жанет 45“, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]